Паразитите в организма причиняват възпаления, стерилитет и рак. Има ли паразити във вашия организъм?

Почти всеки човек носи в тялото си паразити. Някои повече, други по-малко, а може вие да сте един от малкото щастливците и да си нямате такива гадинки. Но дефакто, не е лесно да установиш със сигурност дали имаш паразити или нямаш. Може да се окаже, че имаш паразити и че заради тях не се чувстваш толкова добре, въпреки, че живееш природосъобразно и се храниш максимално здравословно.

Присъствието на паразити може да се съпровожда от следните външни белези: “различни по вид пъпчици, себорея, груба кожа, лунички, разни петна, ранни бръчки на лицето, ранна плешивост, пукащи се пети, пукаща се кожа на пръстите, чупещи се нокти – можем да определим дали в стомашно-чревния тракт има заразяване. Това могат да бъдат прости паразити или букет от всички видове.

И най-простата инфекция изважда от строя саморегулирането и имунната защита на организма.

Признаците за поразяване при жените са: възпаление на яйчниците, болезнена менструация, отпадане на силите, нарушаване на менструалния цикъл, след това последователно развиват фиброми, миоми и други, възпаления на бъбречната жлеза, на пикочния мехур и бъбреците, а така също и нарушения в климакса.
У мъжете – простатити, импотентност и други аденоми, цистити, пясък и камъни в бъбреците, в пикочния мехур.

От инфекция може да бъде нарушена психиката на три поколения. Поколението, идващо на смяна на своите родители, умира 10-15 години по-рано. Прояви на инфекцията могат да бъдат ангини, хронични тонзилити, синозит, полипи, а така също и хъркането по време на сън.

Децата се заразяват с паразити още при раждането си. Поразяват се всички слузести органи – очи, уста, нос, вътрешности. Страда и кожата. Много бързо заразяването става общо и вече в 5-8 месечна възраст се усеща изтощаване на задстомашната жлеза, което нерядко довежда до “неочакван” диабет.”

Още, паразитите може да са виновни и за следните неразположения и проблеми: необяснимо слабеене, гадене, малокръвие, нестабилна температура, интоксикация, главоболие, разстройство на нервната система, бърза умора, авитаминоза, намаляване защитните сили на организма, сред тях и признаци на онкологични заболявания.

Много често търсим причините за заболяванията не където трябва, като дори не се предполага, че всъщност паразитите са в тяхната основа. Това се отнася и за децата ни. Най-добре, преди да посегнем към поредната доза лекарства, сиропчета, прахчета и антибиотици, да се изследваме – ние и децата ни – за паразити. Ако има наличие на такива, то тогава трябва да се избавим от тях възможно най-бързо. Съществуват центрове, в които се прави диагностика за наличнието на паразити в човешкият организъм и се препоръчва приема на горчиви капки от пелин и зелени орехчета. Рецептата как сами да си направите капките за пречистване на организма от паразити можете да намерите в Интернет по рецептите на Хилда Кларк /основната застъпничка на теорията, че паразитите са причинители на всички видове рак и чрез очистване на паразитите може да се постигне излекуване от коварното заболяване/.


по материал от земя на заем.ком

При болна жлъчка

Проблемите с жлъчния мехур има почти всеки четвърти жител на планената. Статистиката показва, че част от болните дори не подозират за здравословния си проблем. Отдават симптомите на гастрит, повишена киселинност, тежест в стомаха и др. Традиционната медицина смята, че заболяванията на злъчката могат да започнат най-вече, когато се храним неправилно. Разбира се “неправилно” е различно понятие за всеки индивид, но едно е сигурно, когато храната е предимно пържена и мазна, полуфабрикати, употребяват се твърде големи количества алкохол, когато в менюто липсват суровите плодове и зеленчуци, системното преяждане, то вероятността да си се наложи лечение на този орган е доста голяма. Не бива да се пренебрегва и факта, че понякога заболяванита на жлъчния мехур имат наследствен характер.

Човек може да живее пълноценно и без жлъчен мехур. Нима това е орган, който не заслужава грижа и внимание? Каква е неговата роля в организма? Една от многото функции на черния дроб е да произвежда жлъчен сок или жлъчка, която се съхранява в жлъчния мехур до момента, в който започнем да се храним. Ако жлъчния мехур не ни е в изправност или е отстранен, то тогава жлъчката започва директно да се влива в дванадесетопръстника и от там се получават силни дразнения и болки. Жлъчния сок, освен че участва в разграждането и смилането на храната, е също отговорен за добрата перисталтика на червата ни. С течение на времето проблемите се задълбочават, когато този орган е отстранен или пълен с камъни например. Затова грижата за доброто му здраве и възстановяване ще ви донесе здраве за целия организъм.

Етапи на лечението:

Първи етап – направете си правилна равносметка за начина на хранене. Похапвате ли пържени меса и пържени картофи през ден? Любими ли са ви кренвиршчетата, саламите и рибените консерви. А може би си похапвате твърде много пържени яйца с тлъста наденица и бял пухкав хляб. Е, в името на вашето здраве забравете ги! Забравете първо всички пържени храни, след това всички опушени, осолени, консервирани меса и риби. Не сме свършили – да не забравите да забравите и всякакви там пълни с какво ли не (само не и с истинско месо) салами, кренвирши, пастети, филета и т.н. Така – преминаваме и на лошите въглехидрати. Забравете всичко що е бяло /в случая не става дума за карфиола/! А именно – бялото брашно, белия хляб, бялата захар, нишестето (и все още не мога да проумея тази глупост – да се захранва 8-10 месечно бебе с кремче от нишесте). Заради тези храни може би имате камъни в жлъчния мехур. Премахнете и алкохола от менюто си. Ако трябва бързо да си възстановите нормалните функции и състояние на вашия жлъчен мехур напълно изключете алкохола, та било то и една бира, няма място за компромиси. Ако готвите, правете го по щадящи храната методи, добре е на пара, задушавайте, а най-добре сурово. При продължително преминаване на суровоядство ще усетите значително подобрение и напълно излекуване. И не на последно място да споменем, че преяждането е в основата на всички злини.

Втори етап – след като си коригирате начина на хранене идва ред да прясно-изцедените сокове. Те трябва да станат съществена част от менюто ви. Експериментирайте и търсете това, което навас ви допада.
* лимонов сок – добре е да се изпива няколко пъти на ден чаша лимонов сок с топла вода. Продължителното всекидневно приемане на тази смес разтваря напълно пясък и камъни в жлъчния мехур. Към нея може да добавите и 1-2 лъжици студенопресован зехтин. Това също се грижи и за добрата перисталтика на червата.
* сок от моркови или цвекло – тези сокове правят чудеса за черния ни дроб, жлъчния мехур и за цялото ни тяло.
Соковете може да приемаме поотделно, но и в определени смеси. Когато си правим коктейл от прясноизцедени сокове се получава нова течност с още по-мощни лекуващи способности. Норман Уокър препоръчва следните чудодейни смеси от сокове:
* сок от моркови, цвекло и краставица в съотношение 3:1:1 – тази смес е изключително силна в разтварянето на камъните
* сок от моркови, целина и магданоз – 3:2:1
* сок от моркови и спанак, съответно в количества – 300 гр и 180 гр
* сок от моркови, цвекло и кокосов орех
Дори за по-ускорено възстановяване може да преминете за 1-2 дена само на тези сокове.

Трети етап – не забравяй да се движите и спортувате. Ходете повече пеша, като стъпвате твърдо и уверено с изправен гръбнак, спортувайте нещо любимо, танцувайте, плувайте, бягайте, движете се, станете жизнени и енергични. Когато се движим трудно могат да се задържат някакви шлаки и камъни, и пясъци в нашето тяло. Естествено започва се постепенно с натоварването тъй като може да получим някоя криза.

Четвърти етап – важно е да държите анстрана стреса и негативните мисли! Променете малко гледната точка, осъзнайте маловажността на всекидневните битови проблеми, опитайте да откриете вътрешен мир, защото мирът е вътре в нас самите. Открийте нещата, които ви правят щастливи и обърнете мисленето си. В момента, в който приемете, че вие сте на една стъпка от напълно здрав човек, то тогава тази стъпка ще я направите бързо и лесно. Защото вие наистина сте напълно здрав човек – трябва ви само капка усилие и осъзнатост.


по материал от земяна заем.ком

Възпаление на дебелото черво - лечение с вода

Болките, причинени от възпаление на дебелото черво, които се усещат в лявата половина на корема, също могат да се възприемат като сигнал за жажда. Често те са придружени от запек, който възниква поради трайно обезводняване.

Една от главните функции на дебелото черво се състои в изтеглянето на водата от изпражненията, за да не се губи прекалено много вода при храносмилането. В случай на обезводняване, на отпадъците естествено липсва нормалното количество вода, необходимо за преминаването им през червата. Чрез забавяне на преминаването и по-нататъшно пресоване на съдържанието се изстискват и последните капки вода от отпадъците в дебелото черво. Затова запекът е усложнение вследствие обезводняването. Постъпи ли повече храна, в дебелото черво се натрупват повече твърди отпадъци и по този начин се затруднява придвижването по-нататък на втвърденото съдържание в червото. Този процес предизвиква болки.

Болките в червата също трябва да се тълкуват като сигнал на тялото за жажда. Ако се поеме достатъчно количество вода, болките в лявата половина на корема, свързани със запека, изчезват.

Ако вечер изяждаме по една ябълка, праскова или портокал, това възпрепятства появата на запек на следващия ден.


от книгата "Тялото жадува за вода"

Излекувайте стомашните заболявания с ВОДА - ЧАСТ 3

Така най-после узнаваме, че нашето тяло подава сигнал чрез болка не само от глад, но и от жажда. За нещастие лекарите тогава говорят за диспепсия (храносмилателни смущения) и я лекуват със всички възможни медикаменти, докато тъканта на дванадесетопръстника или на стомаха се повреди и то поради усложнения в обмяната на веществата, свързани с обезводняване. Едни от най-разпространените медикаменти за отстраняване на болките са антиацидите. Тези вещества се отпускат без рецепта и са бавно действащи отрови, продавани свободно на всекиго.
В Швеция били проведени изследвания на пациенти, които нямали язва, а само стомашни болки. Резултатът от лечението винаги бил един и същ, независимо дали са били приемани плацебо (въображаемо лекарство под формата на безвредно вещество — б. пр.), антиациди, някакво лекарство за блокиране на хистамина или изобщо не е приемано нищо. Казано другояче, нито антиацидите, нито по-силните лекарства са особено ефективни. Когато се изпращат сигнали за обезводняване от тази област на тялото, човек трябва да бъде достатъчно умен и да се откаже от всякакви лекарства.
Водата най-вероятно е единствената субстанция, чрез която може да се получи облекчение. Защото в края на краищата организмът се нуждае и иска вода и само вода. Ако продължим да търсим по-задълбочено, ще открием и други признаци на обезводняване. Не мислете, че болките в стомаха са сигнали само за един изолиран, локално ограничен феномен. При всяко положение тези болки са признак на обезводняване — дори тогава, когато е налице язва. Когато се пие вода, болките намаляват и ако се внимава за приемането на подходяща храна, след известно време язвата сама може да се излекува.
Днес се твърди, че язвите са следствие от бактериални инфекции. Но в резултат на моите изследвания аз съм на мнение, че многобройните спираловидни бактерии (предимно хеликобактериите), които са считани за отговорни за образуването на язви, са просто паразити (организми, които се хранят от приемника си, без да му вредят), следователно са бактерии, които просто естествено се срещат в червата. Може би те извличат неполагащо им се предимство от потискането на имунната система, което е пряко последствие от обезводняването. Нормалните чревни бактерии живеят миролюбиво в нас и произвеждат жизненоважните витамини. Когато са силни, те допринасят за доброто ни здраве. При обезводняване е особено важно на входа, при преминаването от стомаха в дванадесетопръстника, да има много нерви, които да стимулират производството на хистамин. Специалните спираловидни бактерии печелят от въздействието върху увеличаването на хистамина, докато в същото време нерви¬те следят съвсем малка част от силно киселинното съдържание на стомаха да преминава в червата. Във всеки случай не винаги областите на храносмилателния тракт с язви показват наличие на хеликобактерии. И в същото време много хора вероятно имат хеликобактерии в червата си, но нямат язви!
Хистамин-блокерите не са подходящи за дълга употреба. Те имат много странични явления, например световъртеж и състояния на объркване при старите хора. При мъжете след няколкоседмична употреба може да се появи увеличение на гърдите, при някои мъже се установява намаляване на броя на сперматозоидите, други се оплакват от намаляване на половото влечение (либидо). Кърмачки и бременни жени не бива да вземат тези лекарства само за да заглушат сигналите на тялото за жажда — техните собствени и тези на децата. Капилярните съдове в мозъка реагират на изхвърлянето на хистамин при обезводняването с разширяване. Хистамин-блокерите възпрепятстват това и така се получава по-голямо налягане, когато при стресови ситуации мозъкът трябва да преработва по-голяма информация от обичайната. Мозъкът се кръвоснабдява по-слабо, ако стомашните оплаквания се лекуват чрез хистамин-блокери.
Антиацидите, съдържащи алуминиеви соли, са опасни. Те не трябва да се използват щедро при оплаквания, които могат да се премахнат чрез приемане на повече вода. Повишеното съдържание на алуминий в организма се счита между другото за една от причините за болестта на Алцхаймер. Непременно трябва да се обърне внимание на възможната връзка между дългогодишната употреба на съдържащи алуминий антиациди и болестта на Алцхаймер: разрушаването на мозъка би могло да бъде резултат на токсичния страничен ефект на тези лекарства. Многобройните генетични изследвания не могат да прикрият отровните странични ефекти на метала, който се използва поради грешната парадигма за лекуване на обикновения сигнал за жажда. Повечето антиациди съдържат от 150 до 600 милиграма алуминий на всяка чаена лъжичка или във всяка таблетка.
На остров Гуам Земята съдържа висок процент алуминиева руда (това се отнася и за някои региони в западния Тих океан — Гуам, полуостров Кии в Япония, Западна Нова Гвинея и други). Докато не бил известен този факт и питейната вода съдържала много алуминий, на острова била разпространена болест, подобна на Алцхаймер. От това заболяване страдали и младите хора на острова. Преди няколко години проблемът бил открит и водата — пречистена. Днес е известно, че токсичността на алуминия във водата за пиене е причина за деменцията (оглупяването-б.пр.) от типа на Алцхаймер на остров Гуам.
Истинската причина за болестта на Алцхаймер е хроничното обезводняване на организма. По мое мнение тoва по-специално е обезводняването на мозъчните клетки. Токсичността на алуминия е вторично усложнение вследствие на обезводняването в онези части на света, в които водата съдържа относително по-малко алуминий. Внимание! В технически напредналите западни страни при прочистването на водата в градските пречиствателни станции понякога се използва алуминиев сулфат.
При продължително обезводняване на организма мозъчните клетки започват да се свиват! Просто си представете как една слива се превръща в сушена слива! За нещастие в обезводнено състояние се губят много функции на мозъчните клетки. Една от тях е транспортната, при която нервотрансмитерите се отвеждат до нервните окончания. Един от моите приятели лекари прие сериозно тази информация и препоръча на болния си от Алцхаймер брат да пие всеки ден много вода. Паметта на брат му постепенно започна да се възстановява до такава степен, че той вече можеше да следи разговора и не забравяше повече. Подобрението настъпи след няколко седмици.
Трябва да подчертая, че обезводняването, дори и да е ограничено само с болки в областта на корема, е нещо, което засяга цялото тяло. Ако не се открие навреме, че стомашните болки са сигнал за жажда, по-късно може да се стигне до големи проблеми. Разбира се, подобни болки може да бъдат предизвикани и от някой тумор в корема, но тогава при поемането на вода тези болки няма да изчезнат, а ще продължат. Когато са налице постоянни болки дори и след неколкодневно пиене на по-голямо количество вода, добре е да се потърси лекар, за да се установят причините за оплакванията. Ако болките се дължат на гастрит или на дуоденит (възпаление на лигавицата на стомаха или на дванадесетопръстника) или дори на язви, редовното пиене на вода, разпределено правилно през деня и обвързано с подходящо хранене, е крайно необходимо за излекуване на страданието.

от книгата "Тялото жадува за вода"

Салеп при възпаление на стомашната лигавица

Народната медицина успешно е лекувала възпаление на стомаха и червата с билката Салеп.

Rp. Салеп (грудки) ситно счукани - една чаена, равно напълнена лъжичка се поставя да ври в 300 мл вода до 5 мин и се оставя да кисне до 15 минути.

Пие се студена при възпаление на стомаха и червата по 100 мл 3 пъти на ден.

Прецежда се и се пие, докато е гореща, при възпаление на дихателните пътища (при възпалено гърло), по 100 мл.


от печата

Излекувайте стомашните заболявания с ВОДА - ЧАСТ 2

Изборът на лекарства при подобни обстоятелства е много ограничен. Три таблетки Цимедитин от по 300 милиграма и цяло шише антицид не могат да облекчат болката. Често подобни случаи завършват на операционната маса на някой обичащ операциите хирург. Въз основа на моя дълъг опит с болкоуспокояващите свойства на водата при стомашни оплаквания, дадох на мъжа две пълни чаши вода — половин литър. Най-напред той се поколеба. Казах му, че е приел обичайните лекарства, без да има някакъв ефект от тях. Сега трябва да приеме моето „лекарство" за тази „болест". Той нямаше избор. Имаше силни болки и не знаеше как да постъпи. Стоях в ъгъла и го наблюдавах няколко минути.
Наложи се междувременно да изляза за малко и кога¬то след около петнадесет минути се върнах обратно, болките му бяха започнали да отслабват и мъжът беше престанал да стене. Дадох му още една чаша вода — около четвърт литър. След няколко минути болките му напълно изчезнаха и започна да възприема хората около себе си. Той седна и се придвижи към стената. Облегнат на нея, започна да разговаря с посетителите си, които бяха учудени от промяната, предизвикана от три чаши вода! Този мъж имаше болки в продължение на десет часа и беше взел най-силните и най-модерни лекарства за язва, но те не му бяха донесли облекчение. Сега три чаши вода съвсем очевидно бяха отстранили болките само за около двадесет минути.
Ако разгледате рис. 4 и сравните казаното за болката с разказа за младия мъж, ще откриете как мозъкът допринася за усилването на сигнала „жажда в организма". Ако бъде преминат определен праг на болката, локално приложените медикаменти престават действат. Антиацидът и циметидинът, които трябва да блокират Х-2 рецепторите, не могат дори да облекчат болката на пациента. Само след приемането на вода мозъкът изпраща правилния сигнал, а именно — да се прекрати силният зов за вода, тъй като вече има недвусмислен знак, че в тялото е постъпило достатъчно количество вода. Същата реакция настъпва и в други части на тялото, когато те са показали обезводняване. Хора с ревматични болки в ставите трябва особено да внимават за това специално реагиране чрез болка при силно обезводняване.
Имах възможност още веднъж да проверя, дали реакцията на обезводняване при стомашни оплаквания зависи от продължителността на болката, или от количеството вода.Този път пациентът дойде в клиниката точно тогава, когато бях на работа. Той не можеше да се движи, придружителите му го подкрепяха под мишниците и почти го влачеха. От дълго време страдаше от язва на стомаха, а сега се оплакваше от силни болки в горната част на корема.
Прегледах го, за да изключа спукване на язвата и започнах да му давам по чаша вода на всеки час. След двадесет минути болките му не бяха напълно изчезнали, това не стана и след час и двадесет минути. Но след трета¬та чаша вода той видимо се оправи. В по-малко тежки случаи пълно изчезване на болката настъпва след средно около осем минути.
Чрез провеждане на експеримент доказах, че количество от една чаша вода веднага постъпва в червата и се абсорбира (всмуква —б.пр.) от тях. В течение на половин час почти същото количество вода преминава от подкожния слой в лигавицата на стомаха. Там то се използва за обработка на храната. Смилането на твърдите хранител¬ни продукти зависи от достатъчното количество вода. Киселината се излива върху храната, активират се ензимите и храната, превърната в хомогенизирано (хомогенен: еднороден, б.пр) течно състояние преминава за понататъшно смилане в червата.
Жлезистият слой на лигавицата е покрит със слуз, който е най-вътрешният слой на стомашната стена (рис. 5). Слузта се състои от 98% вода и 2% твърди вещества, които представляват нейната опорна субстанция. Този слой вода образува естествена буферна зона. Лежащите под слузта клетки отделят натрон (двунатриев карбонат), който се свързва във водния слой. Когато стомашната киселина се опита да пробие този защитен (воден) слой, тя се неутрализира от натрона.
Тази реакция води до увеличено образуване на сол (натрий от натрона и хлор от киселината). При наличие на много сол се изменят свойствата на опорната субстанция от слузта да се свързва с водата. Прекалено силната неутрализация на киселината и твърде големи натрупвания на сол в лигавицата правят последната по-малко хомогенна (по-рехава) и по-малко стегната, което води до проникване на киселината в лигавицата и предизвикване на болки.
Истинската причина за подаването на повече вода към лигавицата е нуждата й от основно промиване. Лигавицата ефективно се снабдява отвътре с вода, като същевременно се отделя нова слуз. Тази обновена, дебела и влажна бариера от слуз е естествена преграда (бариера) против киселината в стомаха. Природата е направила така, че този „щит" редовно да се снабдява с вода, особено преди поемането на храна, когато жлезите в стомаха се възбуждат и произвеждат киселина. По този начин водата се грижи за естествената защита против стомашната киселина, отдолу нагоре. Антиацидите са предназначени именно за това — да се свързват с киселината едва в стомаха — това е една твърде недостатъчна защита.

от книгата "Тялото жадува за вода"

Сведения за употребата на копъра като лечебно средство датират от годините преди новата ера. Познавали са го и древните гърци и римляни. Култивира се в цяла България и в страните с умерен климат. Използват се връхните части на стъблата и плодовете, които имат характерен мирис и сладникавопарлив вкус.

Копърът съдържа етерично масло, тлъсто масло, захари, белтъчни вещества. Листата съдържат значително количество витамини - С, каротин (провитамин А), В„ В2, Р, фолиева киселина, В3, още пектини, смоли и др.

Българската народна медицина използва копъра като средство за възбуждане на апетита, при заболявания на бъбреците и жлъчния мехур, при газове в стомаха и червата, както и за понижаване I на артериалното налягане.

• Една супена лъжица изсушен прах или три супени лъжици пресни листа от копър се приемат с кисело мляко три пъти на ден 15-20 минути преди хранене.

• Като откашлящо и улесняващо храносмилането средство, при колики у децата и за увеличаване млякото на кърмачките се прилага запарка от плодовете на копъра.

• Една чаена лъжичка ситно счукани плодчета от копър се заливат с една чаена чаша вряща вода. След десет минути запарката се прецежда и се подслажда, ако ще се дава на кърмачета. За възрастни дозата е 2-3 пъти по- голяма и не се подслажда. Външно запарката може да I се използва за гаргара.

• Запарка от плодове от копър се използва и при безсъние, метеоризъм, леки форми на гръдна жаба (исхемична болест на сърцето). Запарката има изразено отводняващо действие. Ето как да се приготви тя, този път само за възрастни: В 400 мл вряща вода се поставят от 3 до 6 чаени лъжички счукано семе от копър. Оставя се да кисне един час. След като се прецеди, от запарката се пие по 60 мл три пъти дневно след хранене. Остатъкът се съхранява в хладилник за следващия ден.

Лечебният ефект се постига бавно, затова курсът на лечение (естествено, препоръчан от фитотерапевт) трябва да продължи 1-2 месеца. Странични действия не са забелязани.

от печата

Билколечение при проблеми с жлъчката

Rp. Звъника стръкове - една супена лъжица се запарва с 300 мл. вряла вода и кисне 20 минути. Изпива се на три порции за един ден.
Действа против стомашна язва, кръвоизливи, остри и хронични колити, срещу пясък в жлъчните пътища и бъбреците, бронхиални възпаления, неврастения и други.

Rp. Жълт смил (цветни главички) -40 г
Горчивче (водна детелина) листа -40 г
Мента листа -20г
Ситно нарязани, дрогите се смесват. Приготвя се запарка, като 2 супени лъжици от сместа се залива с 400 мл вряла вода. Изпива се в три порции преди хранене като жлъчегонно средство.

Rp. Синя жлъчка (цикория) трева
Синя жлъчка(цикория)корен
Полски хвощ трева
Бял равнец трева
Жълт кантарион трева - поравно.
Ситно нарязани, дрогите се смесват равномерно. Приготвя се запарка от една супена лъжица в 400 мл вряла вода. Кисне до охлаждане. Това е дозата за един ден при жлъчни камъни и възпаление на жлъчния мехур.


от печата

Алоето - какво лекува, на кого ще помогне?

Напоследък множество фирми предлагат хранителни добавки с Алое Вера и всеки ну уверява, че едва ли не е панацея и лекува всички заболявания. За съжаление в морето от информация границите на конкретните заболявания, които могат да бъдат излекуване се е поразмила, но ще се опитаме да ви представим някаква обобщена картина.

Защо Алое Вера помага - растението произвежда хранителни вещества с помощта на слънцето, както всички други растения. Гелът от Алое може да бъде наречен най-съвършеният естествен растителен сок, мощен антиоксидант - повишава имунната защита на организма , подпомага изхвърлянето на токсини и помага на лечебния процес. Стимулира умствените способности, подсилва организма. Убива вирусите и бактериите, намалява възпаленията и болките; Стимулира растежа на нови, здрави клетки.

Диапазон заболявания, които можете да повлияете:
*Възпаление на сливиците;
*Астми, бронхити, бронхопневмонии, вирусни инфекции;
*Грип;
*Всички заболявания на стомашно-чревния тракт - язви, гастрити, колити, хемороиди, чер­нод­роб­ни, жлъч­ни;
*Заболявания на нервна почва - стрес, преумора, свръхнапрежение, мигрена;
*Хипертония, диабет;
*Сърдечно-съдови заболявания;
*Затлъстяване;
*Болки в ушите;
*Синузит;
*Артрити и ставни проблеми;
*Акне и обриви (включително алергични), при кожни болести - псориазис, екземи, херпеси;
*При гинекологични заболявания, хормонални проблеми, за увеличаване млякото на кърмачките;
*Заболяване на щитовидната жлеза;
*Рак.Мно­го по­пу­ля­рен е на­род­ни­ят лек от алое, чер­ве­но ви­но и пче­лен мед, кой­то е по­ка­зал доб­ри ре­зул­та­ти при за­сег­на­ти от ту­мор­ни об­ра­зу­ва­ния,осо­бе­но при же­ни с буч­ки по гър­ди­те или с ми­о­ма ;
*Оч­ни за­бо­ля­ва­ния - къ­сог­лед­с­т­во, по­мът­ня­ва­не, как­то и за за­сил­ва­не на оч­ния нерв.
*За възстановяване на тъкани ( рани от залежаване, гангрени, изгаряния, травми );
*За внос на енергия в организма; предпазва от радиация и предотвратява уврежданията на организма .

Про­ти­во­по­ка­за­ния

В го­ле­ми до­зи и при про­дъл­жи­тел­на упот­ре­ба бил­ка­та е ток­сич­на. Да не се при­е­ма при чер­нод­роб­ни и жлъч­ни бо­лес­ти, ос­т­ри въз­па­ли­тел­ни за­бо­ля­ва­ния на сто­маш­но-чрев­ния ка­нал, бре­мен­ност, мен­с­т­ру­а­ция, кръ­во­из­ли­ви, цис­тит, хе­мо­ро­и­ди, при бо­лест на Кро­ун, ул­це­ро­зен ко­лит, сто­маш­ни бол­ки. Не се ­пол­з­ва по вре­ме на бре­мен­ност и кър­ме­не, как­то и при де­ца под 12-го­диш­на въз­раст.
При упот­ре­ба са въз­мож­ни стра­нич­ни ефек­ти - сто­маш­но-чрев­ни ко­ли­ки, ди­а­рия. При про­дъл­жи­тел­но ползване мо­же да се наб­лю­да­ват на­ру­ше­ния във вод­но-елек­т­ро­лит­ния ба­ланс.

- Освен за пиене, Aloe Vera Gel може да се прилага и външно. При екземи и псориазис - поразеният участък от кожата се намазва с памуче 2-3 пъти дневно. При болки в гърлото се прави гаргара.

Химичен състав и свойства :

Повечето от съставките не предизвикват желания резултат поотделно. Силата на всички тях е в съвместното им действие (синергизъм). Аминокиселини: Човешкото тяло се нуждае от 22 аминокиселини, а 20 от тях се намират в Алоето, 8 от които са незаменими и затова се налага да бъдат приемани чрез храната. Захари ; Сапонини; Минерали: магнезий, калций, манган, цинк, фосфор, хром, калий, натрий, хлор.

Витамини: Съдържа широк спктър от витамини, най-известните от които са антиоксидантните - "А" ( бета -каротин ), "С" , "Е". Алое Вера е един от редките източници на витамин В12, В1, В2, В3, В6.
Ензими: Нормализират функцията на храносмилателната система, унищожават бактериите и действат противовъзпалително.
Лигнини: Алое Вера има способността да достигне седмо ниво в кожата с което лекува и се грижи за цялостния слой кожа и лигавица в организма. С действието си подмладява кожата, давайки свежест и блясък, помага за отстраняване на целулит. Антракнини: силно антибактериално, обезболяващо, антивирусно действие и срещу хиперпигментация. Растителни стерони: Те намаляват възпаленията.
Салицилова киселина: Хипократ открива салицила 400 год. пр.н.е. Намалява високата температура, обезболява, ускорява отстраняването на некротичната тъкан от раните.

Алое Вера унищожава трайно следните микроорганизми: Staphylococcus aureus, Pseudomonas aeroginosa, Propinbacterium acnes, Streptococcus viridis,Klebsiella pneumonia, Salmonella albicans, Salmonella paratyphi, Streptococcus pyogenes, Escherichia colli, Mycobacterium tuberculosis, Corynebacterium xerosis, Enterobacterium cloace, Trychophyton rubrum, Trychophyton mentagraphytes, Candida albicans, Всички вируси на Hepatitis.

Турски мехлем против хемороиди

При продължителна седяща работа и по други причини се появяват хемороиди. Турската народна медицина успешно лекува това неприятно заболяване чрез мазане вечер със заешка мас.

За целта ако не сте ловец, помолете някой ловец, да изреже мастните образувания около бъбреците на див заек. (Мастта на питомния заек е негодна, защото той не пасе толкова разнообразни растения и билки). Маста се стапя като свинската мас. Ако се мажете с тази мас в продължение на 3-5 последователни вечери, ще усетите ефекта веднага.

Глистите никак не са безобидни!

Поч­ти по­ло­ви­на­та жи­те­ли на Зе­мя­та стра­дат от па­ра­зи­то­зи. До­ри и в най-раз­ви­ти­те стра­ни все­ки тре­ти чо­век но­си в се­бе си хел­мин­ти или прос­ти ор­га­низ­ми. Та­ка е, за­що­то чо­веш­ки­ят ор­га­ни­зъм ня­ма за­щи­тен ме­ха­ни­зъм сре­щу хел­мин­ти­те. Ос­вен то­ва те­зи па­ра­зи­ти­ се от­к­ри­ват из­к­лю­чи­тел­но труд­но чрез из­с­лед­ва­не и в по­ве­че­то слу­чаи не се пред­виж­да уни­що­жа­ва­не­то им.

Па­ра­зи­то­зи­те са за­бо­ля­ва­ния, в ос­но­ва­та на ко­и­то са хел­мин­ти­те (глис­ти) или прос­ти­те ор­га­низ­ми (лам­б­лии). Те жи­ве­ят в ор­га­низ­ма на чо­ве­ка, хра­нят се или с кръв­та му, или с ве­щес­т­вата, пос­тъп­ва­щи чрез хра­нос­ми­ла­тел­ния тракт.


ПО­НЯ­КО­ГА БРОН­ХИ­АЛ­НА­ТА АС­Т­МА Е ПРО­ВО­КИ­РА­НА ОТ... ГЛИС­ТИ

Раз­п­рос­т­ра­не­ни­е­то на па­ра­зит­ни­те бо­лес­ти се дъл­жи и на до­маш­ни­те лю­бим­ци, ко­и­то ста­ват все по­ве­че и по­ве­че: кот­ки, ку­че­та, хам­с­те­ри и до­ри ек­зо­тич­ни жи­вот­ни. Те са ка­то чле­но­ве на се­мей­с­т­ва­та в го­ле­ми­те гра­до­ве, но неви­на­ги се обез­па­ра­зи­тя­ват и то­ва е опас­но, осо­бе­но за де­ца­та.
До­ри и най-чис­то­то и опи­то­ме­но жи­вот­но, раз­хож­дай­ки се по ули­ца­та, по­леп­ва по ла­пич­ки­те си и по ко­зи­на­та си ли­чин­ки от глис­ти. Спо­ред ста­тис­ти­чес­ки дан­ни и про­уч­ва­ния по­ве­че от 70% от дет­с­ки­те пло­щад­ки с пя­сък са за­ра­зе­ни с яй­ца на ток­со­ка­ри - то­ва са ли­чин­ки на ко­теш­ки­те и ку­чеш­ки­те ас­ка­ри­ди.
При чо­ве­ка те не се раз­ви­ват в глис­ти, а па­ра­зи­ти­рат в ли­чин­ков ста­дий. То­ва пре­диз­вик­ва ре­ци­ди­ви­ра­ща коп­рив­на трес­ка, дер­ма­тит и брон­хи­ал­на ас­т­ма.
По­ве­че от 60 про­цен­та от брон­хи­ал­на­та ас­т­ма при де­ца­та е пре­диз­ви­ка­на от за­ра­зя­ва­не с ток­со­ка­ро­зи или дру­ги ви­до­ве глис­ти.
ТУ­РИС­ТИ­ТЕ ПРЕ­НА­СЯТ ОТ ЕК­ЗО­ТИЧ­НИ­ТЕ СТРА­НИ МНО­ГО ВИ­ДО­ВЕ ГЛИС­ТИ, БЕЗ ДА ПО­ДО­ЗИ­РАТ

Раз­ви­ти­е­то на ту­риз­ма, осо­бе­но през пос­лед­ни­те де­се­ти­ле­тия, е при­чи­на глис­ти­те “от южен” про­из­ход (фи­ла­рии, ан­ки­лос­то­ми и дру­ги) да дой­дат и в Ев­ро­па. Ту­рис­ти­те се за­ра­зя­ват при сво­и­те пъ­ту­ва­ния, а ко­га­то се вър­нат в ро­ди­на­та, от тях ги пипват и дру­ги­те хо­ра, ко­и­то са­мо са чу­ва­ли за те­зи да­леч­ни ек­зо­тич­ни стра­ни, от­къ­де­то всъщ­ност са дош­ли па­ра­зи­ти­те. То­ва важи най-ве­че за фи­ла­ри­о­зи­те. Пре­но­си­те­ли­те на те­зи па­ра­зи­ти са кръ­вос­му­че­щи­те на­се­ко­ми - ко­ма­ри, му­ши­ци, мок­ри­ци. Със сво­я­та слюн­ка те впръс­к­ват ли­чин­ки­те на фи­ла­ри­и­те нап­ра­во в чо­веш­ка­та кръв. Там се раз­ви­ват мно­го бър­зо, про­ник­ват в ерит­ро­ци­ти­те, от­де­ляй­ки от тях вът­реш­нос­ти­те им. Т.е. из­пол­з­ват за­ги­на­ла­та ве­че клет­ка ка­то свой дом. При раз­г­леж­да­не под мик­рос­коп на жи­ва кап­ка кръв се виж­да как се прид­виж­ват фи­ла­ри­и­те, как се впи­ват в ерит­ро­ци­ти­те, а след то­ва про­би­ват вът­ре в клет­ка­та. То­ва зре­ли­ще не е от най-при­ят­ни­те.
Дру­ги­те ви­до­ве - ан­ки­лос­то­ми и шис­тос­то­ми, за­ра­зя­ват хо­ра­та, ко­и­то се къ­пят в язо­ви­ри, во­до­е­ми, хо­дят бо­си по плаж­ния пя­сък или прос­то по зе­мя­та в те­зи топ­ли стра­ни.
Ви­на­ги сме смя­та­ли, че глис­ти­те жи­ве­ят в хра­нос­ми­ла­тел­ния тракт на чо­ве­ка, оба­че дос­та па­ра­зи­ти оби­та­ват и кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве, и лим­ф­на­та сис­те­ма. Те па­ра­зи­ти­рат в кръв­ни­те и лим­ф­ните клет­ки, из­с­мук­вай­ки от тях всич­ки хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва.
Ка­то ця­ло на Зе­мя­та па­рази­ти­те наб­ро­я­ват по­ве­че от 300 ви­да, а в Ев­ро­па - по­ве­че от 70 ви­да.

ХРО­НИЧ­НАТА ХЕЛМИНТОЗА МНО­ГО ЧЕС­ТО СЕ БЪР­КА С ДРУ­ГИ БО­ЛЕС­ТИ

Хро­нич­на­та фа­за на хел­мин­то­за­та пре­диз­вик­ва вне­зап­на умо­ра, сла­бост, пе­ри­о­дич­но по­ви­ша­ва­не на тем­пе­ра­ту­ра­та до 38 гра­ду­са, раз­лич­ни об­ри­ви по ко­жа­та. Ня­кои ги при­е­мат за алер­гия или бол­ки в ко­ре­ма, за ма­лок­ръ­вие, ка­то не­по­но­си­мост към ня­кои хра­ни­тел­ни про­дук­ти (те прос­то не са се ха­ре­са­ли на глис­ти­те), каш­ли­ца и брон­хи­ал­на ас­т­ма.
При за­пуш­ва­не на чер­ва­та с глис­ти мо­же да се раз­вие неп­ро­хо­ди­мост, ко­е­то е опас­но за здра­ве­то. Ли­чин­ки­те на глис­ти­те мо­гат да тръг­нат с по­то­ка кръв и до­ри да стиг­нат до мо­зъ­ка. Случ­ва се да по­пад­нат и в очи­те на чо­ве­ка и да ими­ти­рат за­бо­ля­ва­ния, ко­и­то да се сбър­кат с он­ко­ло­гич­ни. Тъй ка­то хро­нич­на­та па­ра­зи­то­за се про­я­вя­ва със сим­п­то­ми, ко­и­то се сре­щат и при дру­ги за­бо­ля­ва­ния, хел­мин­то­за­та не­ви­на­ги мо­же да бъ­де раз­поз­на­та и ле­ку­ва­на нав­ре­ме.
Не е слу­чай­но, че в пос­лед­но вре­ме се за­го­во­ри упо­ри­то за па­ра­зит­ни­те за­бо­ля­ва­ния. По дан­ни на Све­тов­на­та здрав­на ор­га­ни­за­ция, от об­що 50 ми­ли­о­на чо­ве­ка, ко­и­то вся­ка го­ди­на уми­рат, 16 ми­ли­о­на на­пус­кат то­зи свят по­ра­ди ус­лож­не­ния от ин­фек­ци­оз­ни па­ра­зит­ни за­бо­ля­ва­ния.

ДИ­АГ­НОС­ТИ­КА­ТА Е ТРУД­НА, РЕ­ЗУЛ­ТА­ТИ­ТЕ - ОТ­НО­СИ­ТЕЛ­НИ

Ос­но­вен ме­тод за ди­аг­нос­ти­ка на па­ра­зи­то­зи­те е из­с­лед­ва­не­то на чо­веш­ки­те ек­с­к­ре­мен­ти, но ин­фор­ми­ра­ност­та от то­ва из­с­лед­ва­не не е дос­та­тъч­на. И от­но­си­тел­на за те­зи па­ра­зи­ти, ко­и­то жи­ве­ят в чер­ва­та или жлъч­ни­те пъ­ти­ща. Па­ра­зи­ти­те не от­де­лят яй­ца­та си през пър­ви­те 3 ме­се­ца от за­ра­зя­ва­не­то. Освен това те не от­де­лят яй­ца все­ки ден, или ако от­де­лят, е въз­мож­но да не по­пад­нат в из­с­лед­ва­на­та ма­са. Ли­чин­ки­те им бър­зо за­ги­ват във вън­ш­на сре­да. За­то­ва, ако сте да­ли ма­те­ри­ал за из­с­лед­ва­не, но сте го за­ба­ви­ли с 30 ми­ну­ти, до­ка­то стиг­не до ла­бо­ра­то­ри­я­та, там ве­че ни­що ня­ма да от­к­ри­ят. То­ва най-ве­че важи за лам­б­ли­и­те.
Ли­чин­ко­ви­те ета­пи на па­ра­зи­ти­те (ток­со­ка­ро­за, фи­ла­ри­о­за) тряб­ва да се тър­сят са­мо в кръв­та, ка­то се из­с­лед­ва жи­ва кап­ка кръв. Как­то ка­зах­ме, ди­аг­нос­ти­ка­та на хел­мин­то­за­та е дос­та труд­на, а раз­п­рос­т­ра­н­ението є е ог­ром­но. За­то­ва е доб­ре про­фи­лак­тич­но да се про­веж­да про­ти­во­па­ра­зи­тно ле­че­ние.

ПА­РА­ЗИ­ТИ­ТЕ СЕ АТА­КУ­ВАТ С ГОР­ЧИ­ВИ ЯС­ТИЯ И ПОД­П­РАВ­КИ

За да не да­ва­те, осо­бе­но на де­ца­та, хи­ми­чни про­ти­во­па­ра­зит­ни сред­с­т­ва, най-доб­ре из­пол­з­вай­те бил­ки и би­о­ак­тив­ни до­бав­ки, ко­и­то имат про­ти­во­па­ра­зит­ни свой­с­т­ва. Те са ле­ко гор­чи­ви, ко­е­то не е опас­но за чо­ве­ка, но е уни­що­жи­тел­но за па­ра­зи­ти­те. Про­ти­во­па­ра­зит­ни са чер­ве­ни­ят лю­тив пи­пер, ко­ра­та от тре­пет­ли­ка, оре­хо­ви­те лис­та, ало­е­то, пе­ли­нът, хря­нът, тик­ве­но­то се­ме (не­о­чис­те­но от об­вив­ка­та, гор­чи­ца­та, ка­не­ла­та, че­съ­нът, лу­кът, ка­рам­фи­лът, ма­щер­ка­та, чер­ни­ят пи­пер, на­рът, мен­та­та, ди­не­ни­те сем­ки, гор­чи­ви­те то­ни­ци и нас­той­ки.
Как­то виж­да­те, хел­мин­ти­те не оби­чат гор­чи­во­то, но са прис­т­рас­т­ни към слад­ко­то. За­то­ва, ако де­те­то ви не ис­ка обик­но­ве­на хра­на, а неп­ре­къс­на­то хлен­чи за слад­ко, по­мис­ле­те да­ли не ста­ва ду­ма за глис­ти, ко­и­то го зас­та­вят да кон­су­ми­ра слад­ко.
Мно­го ефикасно се бо­рят с па­ра­зи­ти­те на­ту­рал­ни­те ете­рич­ни мас­ла - от ли­мон, от чай­но дър­во, от ки­ми­он, мен­та, пе­лин.

Ето още важ­ни съ­ве­ти:

- ек­с­т­ракт от ан­ги­нар - по ед­на су­пе­на лъ­жи­ца след яде­не в про­дъл­же­ние на 3 сед­ми­ци;
- сла­гай­те обил­но под­п­рав­ки на яс­ти­я­та - ма­щер­ка, че­рен пи­пер, ка­рам­фил, ко­пър, маг­да­ноз, мен­та;

- два пъ­ти на ден при­е­май­те ли­мо­не­но мас­ло - по ед­на кап­ка на ед­на ча­е­на лъ­жич­ка мед или мля­ко. При­е­май­те в про­дъл­же­ние на 21 дни.

КАК ДА РАЗПОЗНАЕМ ХЕЛМИНТОЗАТА

Хел­мин­то­за­та е опас­на па­ра­зит­на бо­лест, пре­диз­ви­ка­на от жи­ви ор­га­низ­ми, чуж­ди за чо­ве­ка. Те провокират алер­гич­на ре­ак­ция, осо­бе­но в мо­мен­та, ко­га­то ли­чин­ка­та по­пад­не в ор­га­низ­ма и за­поч­не да цир­ку­ли­ра с кръв­та.
Ос­т­ра­та фа­за на хел­мин­то­за­та мо­же да се про­я­ви с:

- по­ви­ше­на тем­пе­ра­ту­ра, ко­я­то да над­ми­не 38 гра­ду­са;
- въз­па­ле­ние на ко­жа­та;
- въз­па­ле­ние на ста­ви­те;
- уве­ли­че­ние на лим­ф­ни­те въз­ли, на да­ла­ка и чер­ния дроб;
- въз­па­ле­ние на­ бе­ли­те дро­бо­ве;
- бол­ки в ко­ре­ма и пов­ръ­ща­не.

При из­с­лед­ва­не на та­къв па­ци­ент се от­к­ри­ва от­к­ло­не­ние в кръв­ни­те стой­нос­ти. В та­къв мо­мент сред лев­ко­ци­ти­те пре­об­ла­да­ват ео­зи­но­фи­ли­те. То­ва са клет­ки със спе­ци­ал­но пред­наз­на­че­ние за бор­ба с па­ра­зи­ти­те. За­то­ва при нор­мал­но ни­во 5-6 клет­ки, в за­ра­зе­на­та от па­ра­зи­ти кръв мо­же да се от­к­ри­ят от 10 до 70-80 ео­зи­но­фи­ли.


блитц.бг