Детето е с диария - ами сега?

Какво представлява диарията?

Ако бебето ви ака от 1 ½ до 2 пъти повече от нормалното количество, то може да има диария. Диарията се характеризира с изпражнения, които са по-меки, безформени, зелени или по-течни от обикновено. Освен това, диарията обикновено има по-неприятна миризма от нормалното. Диарията представлява увеличаване на честотата на движение на червата или промяна на формата (втечняване) на изпражненията. Въпреки, че усилването на перисталтиката и втечняването на изпражненията могат да се случат независимо едно от друго, тези промени обикновено стават едновременно.

Диарията може да бъде причинена от промяна в диетата (включително промяна в диетата на майката, ако детето се кърми), от инфекция, от антибиотици или от редица редки заболявания. Всяка година, в световен мащаб, се наблюдават над 1 милиард случая на диария при децата. В повечето случаи (повече от 990 милиона), диарията преминава сама в рамките на седмица.

Кой се разболява?

Повечето деца боледуват от диария няколко пъти през детството си. Повечето деца с диария имат вирусна инфекция на стомашно-чревния тракт. Ротавирус, Аденовирус, и Норвалк вирус са най-честата причина. Бактерии, като кампилобактерия или салмонела и паразити като гиардия, също могат да причинят диария.

Какви са симптомите?

Следете за внезапно увеличаване на честотата на изхождането. Всяко дете има своя собствена честота, която бавно се променя с времето. Ако забележите промяна в рамките на няколко дни, то детето вероятно има диария.

Честота на перисталтиката
При абсолютната диария, честотата на перисталтиката е по-голяма от нормалното. При здрави индивиди максималния брой движения на червата (изхождания) на ден е около 5. За абсолютна диария може да се говори при честота на изхождането над 5 пъти на ден.

При сравнителната диарията се наблюдават по-голям брой движения на червата в сравнение с обичайното за даден индивид. В този смисъл, ако даден индивид, за когото е нормално да има 1 изхождане на ден, започне да има 3 или повече, тогава на лице е диария. В този случай нямаме повече от 5 движения на ден – т.е. не се наблюдава абсолютна диария.

Консистенция на изпражненията
Абсолютната диария е по-трудно да се определи на базата на консистенцията на изпражненията, защото тази консистенция, в зависимост от диетата, може да варира много при здравите индивиди. Хора, които консумират големи количества зеленчуци имат по-редки изпражнения от хората, които консумират малко зеленчуци.
Изпражненията, които са течни или воднисти винаги се считат за ненормални и се определят като диария. Сравнителната диария е по-лесно да се определи на базата на консистенцията. Ако при индивида се наблюдава по-рядка консистенция от нормалната за него, той има диария, въпреки че консистенцията може да бъде в нормалните рамки като цяло.

Всяко бебе, което има повече от едно изхождане на хранене, вероятно има диария, дори ако това не е внезапна промяна.

Следете също и за внезапно увеличение на количеството вода в изпражненията. Други симптоми на заболяване при бебето – като лошо хранене, запушен нос или треска, правят тази диагноза още по-вероятна.

Заразно ли е и колко продължава?

Повечето инфекции, които причиняват диария, са доста заразни и се разпространяват по фекално-орален път и чрез фомити (неодушевени предмети, чрез които могат да се предават патогенни организми, независимо, че същите не поддържат техния растеж). Продължителността на диарията зависи от причинителя. Диарията, причинена от антибиотици, може да продължи докато детето приема антибиотиците. Диарията, причинена от типичните вируси, продължава обикновено от 5 до 7 дена.

Диагнозата диария се поставя на базата на история на заболяването, преглед и изследване на изпражненията. Ако в диарията се откриват кръв или гной, или ако състоянието не се подобрява според очакванията, трябва да се направят изследвания на изпражненията за да се открие конкретната причина. Тези изследвания могат да включват посявка, вирусни изследвания и проба за паразити.

Как се лекува?

Главна грижа при диарията е опасността от дехидратация поради загубата на телесни течности. Целта на лечението е предотвратяване на дехидратацията. Повечето деца с диария могат да бъдат безопасно лекувани в домашни условия. Повечето случаи на остра диария при бебетата и малките деца се дължат на вирусен гастроинтерит и обикновено са краткотрайни. Като цяло при вирусен гастроинтерит не се налага предписването на антибиотици. В същото време треска, повръщане и редки изпражнения могат да бъдат симптоми на други детски заболявания, като например среден отит, пневмония, инфекция на пикочния мехур, сепсис (бактериална инфекция на кръвта) и менингит. Тези заболявания изискват своевременно лечение с антибиотици.

Децата с остра диария могат да получат тежко обезводняване и се нуждаят от навременна рехидратация. По тази причина децата с диария е необходимо да бъдат прегледани от лекар за да се установи каква е инфекцията и да се третира, както и да се назначи правилна орална рехидратация.

Ако кърмите бебето не спирайте. Кърменето помага за предпазването от диария (прави вероятността два пъти по-малка) и ускорява оздравяването. Ако бебето ви е все още жадно след храненето или между храненията, можете да добавите орални рехидратиращи разтвори.

Ако храните детето с готова формула, може да е добре да преминете на соева формула, докато премине диарията. Соевата формула съдържа фибри, които помагат за регулиране на перисталтиката. Не разреждайте формулата. Също като при бебетата които се кърмят, загубата на течности и електролити може да се компенсира с орални рехидратиращи разтвори.

Ако бебето ви вече е достатъчно голямо за да приема солидна храна, морковите, ориза, бананите, картофите и ябълковото пюре могат да помогнат за регулиране на изпражненията. Избягвайте плодовите сокове, граха, прасковите, сливите, сушените сливи и кайсиите докато изпражненията се нормализират, което трябва да стане в рамките на седмица.

Киселото мляко и други източници на полезни бактерии могат да помогнат за активното лечение на диарията от всякакъв тип.

Ако диарията продължи повече от седмица, или ако е придружена от треска, траеща повече от 72 часа, обърнете се към педиатър. Веднага потърсете педиатър в случаите в които бебето не иска да пие течности или изглежда обезводнено (суха уста, плач без сълзи, хлътване на фонтанелата, летаргия или липса на урина повече от 8 часа ) или ако бебето е под два месеца и има диария с треска. Повръщане в продължение на 24 часа, осем изхождания за осем часа, или наличието на кръв, слуз или гной в изпражненията, също налагат незабавна консултация с педиатър.

Как може да се предотврати?

Повечето видове диария представляват инфекция, предавана по фекално-орален път. Невидими отганизми от изпражненията попадат по ръцете, играчките и други повърхности. От там те попадат в нечия уста.

Децата, при които изпражненията преливат от памперса трябва да се спрат от детския дом. Общите предпазни мерки срещу предаването на заразата по фекално-орален път или чрез фомити, също намалява разпространението. Всяко дете така или се заразява с тези организми, но миенето на ръцете и почистването забавят инфекциите и ги правят по-леки и по-краткотрайни.

Яденето на кисело мляко и други храни, съдържащи полезни бактерии, също помага за по-бързото оздравяване - особено при диарията, причинена от антибиотици или вируси.

медикал.бг

Още...

Гадене и повръщане

Гаденето и повръщането са симптоми на скрито заболяване. Гаденето е усещане за необходимост от изпразване на стомаха, а повръщането е действието, чрез което стомахът се изпразва.
Повръщането е насилствен акт, при който стомахът преодолява налягането, което обичайно задържа храната в него. При повръщане стомахът буквално се обръща наопаки и съдържанието му се излива в долната част на хранопровода (тръбата, която свързва устата със стомаха).

Съществуват много причини за появата на гадене и повръщане. Тези симптоми биха могли да се дължат на следното:
• Остър гастрит
• Централни причини (сигнали от мозъка, които предизвикват гадене и повръщане):
- Главоболие. Обикновено силното главоболие, особено мигрената, са най-често свързани с появата на гадене и повръщане.
- Вътрешно ухо – морска болест, лабиринтит, световъртеж или синдром на Мениер.
- Черепно-мозъчна травма. Всяко заболяване или травма, която повишава налягането в черепната кутия, може да предизвика повръщане. Това повишаване на вътречерепното налягане може да се дължи на мозъчен оток (след сътресение или конкретна злополука), инфекция (менингит или енцефалит), тумор или липса на баланс между електролитите и водата в кръвообращението.
• Заболявания без пряка връзка със стомаха
• Лекарства и медикаментозно лечение
• Механично запушване на червата
• Вредни стимули. Определен тип миризми или звуци могат да предизвикат гадене и повръщане. Болката при счупване на кост или силният емоционален шок, са вазовагални събития, които също могат да стимулират появата на тези симптоми. По време на вазовагална криза, вагус нервът (един от нервите, които контролират основните функции на човешкото тяло каквито са сърдечния ритъм, дишането и кръвното налягане) се възбужда и кара сърдечния ритъм да се забави, а кръвоносните съдове да се разширят. Това понижава притока на кръв към мозъка и води до припадък, известен като синкопална криза.

Как се изолира причината за появата на гадене и повръщане?
С помощта на редица тестове и изследвания, вашият лекуващ лекар може установи конкретното заболяване, което предизвиква симптомите на гадене и повръщане. Едновременно с това лекарят ще ви препоръча метод за третиране на симптомите и за предотвратяване на възможната в следствие на обилно и продължително повръщане дехидратация.
Кръвните тестове мога да докажат евентуална липса на електролитен баланс в тялото, заради дехидратация след продължително повръщане. Може да ви бъде направено и изследване на урината. Прекалено концентрираната урина е признак за дехидратация, тъй като при обезводняване бъбреците се стараят да задържат колкото се може повече течности в тялото. Наличието на кетони в урината също е признак за дехидратация.

Как се лекуват гаденето и повръщането?
Често гаденето и повръщането се елиминират с помощта на симптоматично лечение, което се провежда с цел установяване на възможното заболяване, което ги причинява.
Обикновено гаденето и повръщането се влошават, когато пациентът е обезводнен. Това води до порочен кръг. При силно гадене пациентът, страдащ от този симптом, е неспособен да приема течности. Това задълбочава дехидратацията, а тя от своя страна подсилва гаденето. В такъв случай на пациента трябва да бъде направено интравенозно вливане на течности.
Съществуват различни видове лекарства за потискане на гаденето. Прилагането им зависи от способността на пациента да ги приеме. Медикаментите са под формата на:
- хапчета
- течности
- разтворими под езика таблетки
- интравенозна инжекция
- интрамускулна инжекция
- анални свещички

медикал.бг

Още...

Непоносимостта към кравето мляко

Алергиите към белтъка на кравето мляко
Проблемът се изразява в непоносимост на детето към кравето мляко. Тази непоносимост е насочена към белтъка на млякото и води до кожни обриви, храносмилателни смущения и други. В някои от случаите на алергии на децата към кравето мляко се касае за наличие на наследственост. Във семейството на тези деца има фамилна обремененост, т.е. има други случаи с подобна алергия (брат, сестра, майка, баща и т.н.
В други случаи такава фамилна обремененост за алергични прояви към кравето мляко няма. Тогава се касае за грешка в диетата на детето – майката много рано е включила в диетата краве мляко (много рано означава преди навършване на 4 месечна възраст на детето). Тази граница се определя от факта, че до 4 месец чревната лигавица е функционално неактивна и е възможно преминаване на алергени през нея, какъвто е белтъкът на кравето мляко и така се стига до алергични реакции на детския организъм. Непоносимостта към кравето мляко лесно се диагностицира. Оплакванията на бебето започват няколко дни след подаване на кравето мляко (независимо дали под формата на адаптирано или кисело краве мляко).
Бебето започва да повръща след приема на млякото, в други случаи може да има диария. Могат да се появят и кожни обриви под различна форма. В по-тежки случаи може да се стигне до обструкция на бронхите, т.е. задушаване. Всички тези симптоми са тревожни за майките и те би трябвало да потърсят лекарска помощ. Диагнозата непоносимост към белтъка на кравето мляко се поставя чрез елиминационен тест – от диетата на детето се изключва кравето мляко под каквато и да е форма. Трябва да се има предвид, че и телешкото месо носи белтъци, подобни на тези в кравето мляко и поради тази причина също трябва да бъде изключено от детската диета. След спазването на тази диета, оплакванията на детето би следвало да изчезнат, при условие, че се касае за непоносимост към белтъка на кравето мляко.
Трябва да се знае, че в повечето случаи изходът от това състояние е благоприятен. С течение на времето, след продължителен период на стриктно спазване на елиминационната диета (обикновено след 1 година на детето), постепенно симптомите на непоносимост изчезват. Тогава детето може да се върне към нормалната диета. Включването на белтъка на кравето мляко става постепенно, под лекарски контрол, чрез т.нар. провокационен тест – дава се малко количество разредено краве мляко и се наблюдава реакцията на организма. Както вече стана ясно лечението на това алергично състояние е диетично. Освен кравето мляко и телешкото месо не би трябвало да се дават на детето и млека от други животни (те имат сходен антигенен състав с този на кравето мляко).
Най-добрата храна за бебето в този случай е майчината кърма. Важно е и майката в този случай да спазва същата диета като бебето, защото белтъкът на кравето мляко преминава в кърмата и детето отново може да развие алергични прояви. Разбира се съществуват и адаптирани лечебни млека, които не съдържат краве мляко. Те са разработени на соева основа. По-подходящи от соевите адаптирани млека са тези адаптирани млека, които съдържат белтъчни хидролизати. Майките би трябвало да знаят, че кърмата е най-добрата и пълноценна храна за тяхното бебе, но при невъзможност да кърмят изборът на лечебно мляко следва да се извърши с помощта на лекар.

Непоносимост към лактозата - “млечната захар” Непоносимостта на бебетата към краве мляко не е задължително свързана с млечния белтък. Понякога тя е свързана с непоносимост към млечната захар – лактозата. В тези случаи е налице т.нар. “кисела диария” - изпражненията на бебето са рядки, зеленикави, пенести и имат неприятна миризма. Тук се касае за дефицит на ензимите, които участват в разграждането и усвояването на на лактозата от организма. Този дефицит може да бъде вроден (диарията се появява още първите дни след раждането) или придобит (когато чревната лигавица е увредена от чревни инфекции, паразити и др.)
Лечението в този случай също е диетично – изключване на лактозата, която е нормална съставка на всички животински млека, включително и на майчината кърма (за разлика от непоносимостт към белтъка на кравето мляко, където основна и най-добра храна за бебето е кърмата). Децата с непоносимост към лактозата се хранят с безлактозни адаптирани млека: * соеви адаптирани млека: * диетични млека на основата на белтъчни хидролизати. В тези млека няма млечна захар, а въглехидратите са под формата на малтодекстрини.
Изходът при тези деца също е благоприятен. В случай, че се касае за придобит лактозен дефицит, след възстановяване на чревната лигавица децата отново могат да преминат към нармална диета с лактоза. В случаите на вроден лактозен дефицит ситуацията е малко по-сложна, защото децата трябва да спазват безлактозна диета през целия си живот. Благоприятното в случая е, че детето е с нормално физическо, психическо развитие и добро здраве.

Галактоземия
Във връзка с казаното по-горе като лекар, а и като майка, която е изпитала това заболяване на детето си, съм длъжна да спомена, че има и едно друго заболяване, свързано с лактозата (доста по-неблагоприятно за детето, отколкото вродения лактозен дефицит). Касае се за заболяването галактоземия. Това е заболяване, което се включва в групата на т.нар. “вродени грешки на обмяната на организма”. Заболяването е свързано с дефицит или дефект на един от ензимите, които участват в обмяната на галактозта в организма.
Лактозата е сложна захар и организмът я разгражда на глюкоза и галактоза и оттук тези вече прости въглехидрати се включват в обмяната на веществата.
Галактоземията е наследствено автозомно-рецесивно заболяване, което означава, че не е свързано с пола на детето и се наследява от двамата родители едновременно. Не е задължително (и в повечето случаи е така) родителите да имат изявена галактоземия.
Рецесивността на галактоземията означава, че тя е изявена само в случаите, когато в организма има 2 гена, които да носят ензимния дефект. В случаите, когато има само един “болен” ген, човекът “носи”, но не боледува от галактоземия. Заболяването е много рядко и съществуват три варианта на генетичен дефект (понеже 3 ензима в организма участват в обмяната на галактозата).
Галактоземията се проявява няколко часа след захранване на новороденото с мляко (кърма, краве, адаптирано). Бебето започва да повръща, отказва да се храни, развива се жълтеница. Детето хипотрофира (отслабва). Развива се чернодробна недостатъчност. Болното от галактоземия дете може да не развие клинична картина на заболяването, ако никога не опита мляко. Преди години галактоземията беше в групата на заболяванията със масов скрининг. Това означава, че всички деца се изследват за тази болест и на тези, които имат вроден дефект се изключва млякото под всякаква форма (сирене, кашкавал, шоколад и т.н.) от самото раждане. Детето, спазвайки диетата цял живот много стриктно може да води нормален живот.
В последните години, поради скъпо струващите изследвания и рядкостта на заболяването, галактоземията не е подложена на масов скрининг. Диагнозата се поставя чрез изследване на венозна кръв, като пробите се работят единствено в специална лаборатория в Медицинска Академия – гр. София.

здравница,ком

Още...

Предпазване от хранителни алергии

За съжаление, почти всяко второ дете страда от някакъв вид алергия. Дори кърмачетата вече страдат от алергична хрема, от атопичен дерматит, от хранителни алергии. Причината не е само в лошата атмосфера, децата се кърмят малко, хранят се с неподходящи храни, отглеждат се при лоши битови условия или обратно, трепери им се прекалено много.

Ранното захранване също може да предизвика алергии. За да причини една храна алергия, тя трябва да премине от червата в кръвоносната система. Природата е осигурила защита на бебето, като е покрила лигавицата на червата със защитен слой съдържащ имуноглобулин А, който не позволява алергените да навлизат в организма. Храносмилателната система на бебето обаче секретира съвсем малки количества имуноглобулин А, той се доставя на организма единствено с кърмата. Затова кърменето е основен фактор в борбата с алергиите. Другият решаващ фактор е просто в детския организъм да не постъпват алергизиращи храни, тоест да не се бърза със захранването.
Храносмилателната система на кърмачето започва да съзрява и да секретира въпросния имуноглобулин едва след петия месец, тогава вече лигавицата на червата пропуска избирателно веществата, които достигат до кръвоносната система. Затова се препоръчва захранването да става към шестия месец.
Известно е че, генетичната обремененост с алергии е решаваща, но не е задължителна. Ако единият родител е алергичен, вероятността и детето да е алергично е около 25%, но и ако двамата родители са алергични, тази вероятност скоча на 80%!
Най-силният алерген е белтъка на кравето мляко, броят на алергичните към мляко постоянно расте. Затова най-добре е да се кърми. Адаптираните млека са обработени така, че максимално да доближават до състав майчиното, но те са си краве мляко и децата също правят алергии към тях. Ако в рода има хора с алергии, е добре да се използват формулите адаптирани млека НА (хипоалергенно), макар детето да няма признаци на алергия. Тези млека имат профилактична роля, те не лекуват. Признаците на алергия към млякото са разнообразни – обриви по кожата, повръщане, разстройство, силни колики. Единственото решение за тези деца е хранене с хидролизирано мляко, в което млечният белтък е обработен така, че да не предизвиква алергия. Захранването при тях е късно и с много внимателен подбор на храните.
Яйцата също са силен алерген. Проблем може да предизвика както белтъкът, така и жълтъкът. Затова жълтъкът вече се включва късно при захранването, а при предразположените към алергия след годинката.
До една година не се дава мед. Освен, че може да предизвика алергия, понякога съдържа спори на ботулизъм, с който детския организъм не може да се справи.
Цитрусовите плодове също могат да създадат проблем на някои деца. Затова най-добре в началото да се дават плодове, които се отглеждат в нашата страна, все пак ензимната ни система е пригодена да обработва храни от нашите географски ширини. До едногодишна възраст е добре да се избягват ягодите, малините, къпините, касисът, кивито.
И най-важното, избягвай химикалите в храните като изкуствени подсладители, оцветители, консерванти, овкусители. Като се замислим, всички лакомства, които с лека ръка даваме на децата, и които те с охота приемат съдържат именно тези вещества. И после се чудим защо са постоянно болни.

Храни, с които трябва да бъдеш особено внимателна
Храносмилателната система на малкото дете е незряла и трябва да се внимава каква храна се дава, а също и в какво количество.
Сигурно си чела, че през първите месеци не се дава глутен на кърмачето. Глутенът се намира под обвивката на зърната на житните растения (жито, ръж, ечемик, овес) и някои деца развиват непоносимост към него. Уврежда се лигавицата на тънките черва и децата губят апетит, повръщат, имат непрестанна диария и спират да наддават. Диагнозата се подозира, когато оплакванията започват след въвеждането на глутен-съдържащи храни, например попара, хляб, каши с глутен.
Прясното мляко е трудно смилаема храна и не се препоръчва на малките, а големите деца не трябва да злоупотребяват с него. Освен, че съдържа белтък от чужд животински вид, който алергизира предразположените, то затлачва червата със слуз и предизвиква стомашни проблеми.
Внимавай и с подправките. Захарта култивира вкус към сладкото и няма отказване и в късна възраст. Последиците са известни – затлъстяване, диабет, атеросклероза. Не давай на бебето вода със захар, апетитът му се убива и ще суче по-малко.
Солта натоварва бъбреците и не се дава до една годишна възраст или в съвсем малки количества.
Подправките като черен пипер, кимион и др., които са в изобилие в колбасите например могат да предизвикат възпаление на лигавицата на храносмилателния тракт, дразнят и бъбреците, защото се излъчват и чрез урината.

Ако в семейството има данни за алергия, до първата година на детето се избягват пшеница и продукти от нея, царевица, свинско месо, риба и всички морски продукти, ядки, мед, яйца, лук, малини, ягоди, къпини, цитрусови плодове, какао.
Освен със състава си, храната може да е опасна и като предизвика задавяне. До тригодишна възраст не се дават фъстъци и ядки по никакъв повод! Обикновено детето с ядки в устата се засмива рязко, или пада с пълна уста и ядката попада в дихателните пътища. Фъстъците са най-честите чужди тела, попаднали в дихателната система. Ако не се открият навреме и се извадят (оперативно!), правят постоянни пневмонии и увреждат необратимо белодробната тъкан.


от сп. "Моето дете"

Още...

Обяснете ми - какво е хранителна алергия?

Какво е хранителна алергия?
Терминът " хранителна алергия " означава необичайна болестна реакция към определен вид храна, която се извършва с участието на имунната система на организма. Алергичните реакции към хранителни белтъци се наблюдават най-често сред децата - при кърмачета и до 3 годишна възраст. При юноши и възрастни те са редки.
Храните, които се отличават като най-силни алергени при децата, са кравето мляко, яйцата, соята, фъстъците и рибата. Във възрастта до една година алергията към белтъка на кравето мляко се среща с най-висока честота - в 2% от кърмачетата.

Какво представлява алергичната реакция?
Алергичните реакции към белтъка на кравето мляко се наблюдават при деца с наследствена предразположеност към алергични заболявания. При среща на имунната система на детето с белтъка на кравето мляко (най-силно алергизиращи са следните протеини - бета-лактоглобулин, алфа-лакталбумин, казеин ) се образуват специфични антитела от тип Иг Е, които се прикрепват към клетките, известни като мастоцити и базофили. При хранене с краве мляко тези антитела предизвикват отделяне на хистамин и други вещества, които причиняват клиничните симптоми на алергия.

Какви са симптомите на алергичната реакция след прием на хуманизирано или натурално краве мляко?
Реакциите от страна на кожата се представят от различни обриви, често уртикария. Това са сърбящи, надигнати червени петна, понякога придружени от оток на кожата, силно неспокойствие на детето, обикновено се появяват до 1 час след прием на млякото. Необходима е спешна консултация с лекар поради възможността за развитие на реакция, която да застраши живота на детето ни.
Атопичниият дерматит е друга кожна реакция. Обривът е сърбящ, прилича на този при морбили, отделят се люспи, има характерно разположение - по лицето, главата, крайниците.
Оплакванията от страна на храносмилателната система са чести - гадене, повръщане, коремни болки, диария със или без примеси на кръв. Неразпознатата навреме и нелекувана алергия към белтъка на кравето мляко може да предизвика тежки промени в чревната лигавица, които са причина за значително изоставане на физическото развитие на децата.
Алергията към белтъка на кравето мляко може да се прояви и със оплаквания от страна на дихателната система, например хрема, кихане, сърбеж, сълзене на очите, свиркане на гърдите, бронхиална астма. Тези прояви са редки.
Най-значими за кърмачетата остават проявите от страна на кожата и храносмилателната система

Какъв е естествения ход на алергията към белтъка на кравето мляко?
Обичайно след 3-годишна възраст тя " се израства ", развива се клинична толерантност към млякото. До навършване на 1 година не се правят опити за обременяване с мляко. В зависимост от състоянието на детето лекарят преценява кога ще стане това на 1, 2 или 3 годишна възраст, винаги в клинична обстановка. Обикновено обременяването с натурално мляко се предхожда от внасяне на млечен продукт - краве сирене, краве масло, телешко месо, мляко, смесено с друга храна. Въпреки еднаквия си антигенен състав, това са продукти, получени и обработени по различен начин, което намалява антигенността им, понасят се добре, предполагат нормално понасяне и на млякото. В много малък процент децата остават завинаги алергични към млякото, не го приемат под никаква форма.

Диетотерапия на хранителните алергии
Изключване на определени храни, за които се предполага, че предизвикват алергични реакции. При деца е особено важно да се изключват по-малък брой храни за по-кратко време. Много внимателно захранване с потенциално алергизиращите храни трябва да започне след 6-12 месечна възраст. Повечето от алергичните деца се адаптират с възрастта към мляко, житни култури, зеленчуци, плодове и дори към яйца, но по-рядко към риба и ядкови плодове.

Каква е профилактиката?
За бебета от наследствено обременени фамилии най-доброто хранене е кърменето, но за бебета, които са на изкуствено хранене и имат чревни смущения, трябва да се обсъди с лекаря дали не е нужно да се смени млякото. Лекарят най-вероятно ще препоръча хипоалергенно мляко, но ако и то не помогне има специални млека за деца с алергия към белтъка на млякото. На 1-2 години почти всички бебета могат да пият обикновено краве мляко.

Каква е прогнозата?
При добро спазване на наложената диета и правилното захранване голям процент от децата напълно преодоляват алергията

здравница.ком

Още...

За хемороидите, жените и прашките ...

За да се спасите от коварното страдание, пийте повече вода и наблягайте на плодовете и зеленчуците. Настоявайте за пълно изследване, защото кървенето може да не е симптом за хемороиди, а за нещо по-опасно, съветва специалистът
Це­ли 68 на сто от бъл­га­ри­те имат осе­за­е­ми на­ру­ше­ния в на­чи­на си на жи­вот за­ра­ди хе­мо­ро­и­ди, по­ка­за то­ку-що про­ве­де­но про­уч­ва­не на Бъл­гар­с­ко­то дру­жес­т­во по гас­т­ро­ен­те­ро­ло­гия.
Наз­ва­ни­е­то на хе­мо­ро­и­дал­на­та бо­лест е да­де­но още от Хи­пок­рат в 4 век пр.н.е. и пред­с­тав­ля­ва съ­че­та­ние от две ду­ми - хе­мо (кръв) и рео (из­ти­ча­не).
За­що хе­мо­ро­и­ди­те ве­че тор­мо­зят до­ри и де­ца­та и как мо­жем да се спа­сим от тях, обяс­ня­ва спе­ци­ал­но за в. “Док­тор” доц. д-р Си­ме­он Стой­нов, за­веж­дащ Кли­ни­ка­та по гас­т­ро­ен­те­ро­ло­гия в бол­ни­ца “Ца­ри­ца Йо­ан­на” и пред­се­да­тел на Дру­жес­т­во­то по гас­т­ро­ен­те­ро­ло­гия и на Бъл­гар­с­ка­та асо­ци­а­ция “Хро­нич­ни въз­па­ли­тел­ни чрев­ни за­бо­ля­ва­ния”.

- Доц. Стой­нов, как­ви са при­чи­ни­те за въз­ник­ва­не на хе­мо­ро­и­дал­на­та бо­лест?
- Тя на­ис­ти­на е не­у­доб­на за хо­ра­та, но е ежед­не­вен, мно­го чест и със се­ри­оз­ни пос­ле­ди­ци проб­лем. Имен­но не­у­доб­с­т­во­то на бол­ни­те е при­чи­на за къс­но пос­та­вя­не на ди­аг­но­за­та и пред­п­ри­е­ма­не на не­об­хо­ди­ми­те ле­чеб­ни дей­с­т­вия. А то­ва е със­то­я­ние, ко­е­то не­о­бос­но­ва­но се тър­пи с го­ди­ни.

То про­дъл­жа­ва през це­лия жи­вот, ако не се ле­ку­ва

В съ­що­то вре­ме бо­лест­та има из­к­лю­чи­тел­но здрав­но зна­че­ние, тъй ка­то пре­диз­вик­ва теж­ко на­ру­ше­ние на ка­чес­т­во­то на жи­вот на па­ци­ен­та. Тя да­ва мно­го теж­ки сим­п­то­ми и оп­лак­ва­ния ка­то бол­ка, кръ­во­из­ли­ви, въз­па­ле­ние и до­ри ре­ди­ца ус­лож­не­ния, ко­и­то на­ла­гат спеш­на или пла­но­ва опе­ра­ция. Не­за­ви­си­мо че то­ва със­то­я­ние е ло­ка­ли­зи­ра­но в края на сто­маш­но-чрев­ния тракт, ко­га­то има кръ­во­из­лив, той до­веж­да до ув­реж­да­не на об­що­то със­то­я­ние на па­ци­ен­та. По­лу­ча­ва се теж­ка ане­мия, със зна­чи­мо спа­да­не ни­во­то на хе­мог­ло­би­на и на ерит­ро­ци­ти­те, а то­ва се от­ра­зя­ва вър­ху фун­к­ци­я­та на жиз­не­но­важ­ни ор­га­ни ка­то мо­зъ­ка и сър­це­то. Опе­ра­ци­я­та съ­що е въз­мож­но да бъ­де рис­ко­ва, за­що­то не­о­пи­тен хи­рург мо­же да пов­ре­ди анал­ни­те сфин­к­те­ри, га­ран­ти­ра­щи за­дър­жа­не­то на фе­ка­ли­и­те в де­бе­ло­то чер­во. Об­съж­да се и въз­мож­ност­та за ра­ко­во из­раж­да­не по­ра­ди хро­нич­ния въз­па­ли­те­лен про­цес на ли­га­ви­ца­та в та­зи зо­на.

- Има ли ге­не­тич­на пред­раз­по­ло­же­ност за въз­ник­ва­не на бо­лест­та?
- Има из­вес­т­на ге­не­тич­на пред­раз­по­ло­же­ност за по­я­ва на бо­лест­та, как­то и нас­лед­с­т­ве­на сла­бост на съ­до­ва­та сте­на. Но по­ве­че­то при­чи­ни за по­я­ва­та на хе­мо­ро­и­ди­те са свър­за­ни с ежед­не­ви­е­то и на­чи­на на жи­вот на чо­век. То­ва са за­сед­нал и обез­д­ви­жен на­чин на жи­вот, ло­шо из­чис­т­ва­не на де­бе­ло­то чер­во и хро­ни­чен за­пек, над­нор­ме­но тег­ло, бре­мен­ност и раж­да­не.

- Как­во е раз­п­рос­т­ра­не­ни­е­то на за­бо­ля­ва­не­то и ус­лож­не­ни­я­та от не­го?
- Про­уч­ва­не е ус­та­но­ви­ло, че до 70 % от на­се­ле­ни­е­то на све­та над 30-го­диш­на въз­раст бо­ле­ду­ва от хе­мо­ро­и­дал­на бо­лест.
Обик­но­ве­но се го­во­ри за вън­ш­ни и вът­реш­ни хе­мо­ро­и­ди. Пър­ви­ят вид от тях са ло­ка­ли­зи­ра­ни точ­но под ко­жа­та на анал­ния ръб, а вът­реш­ни­те са не­пос­ред­с­т­ве­но над анал­ния ка­нал. Ко­га­то ед­ни хе­мо­ро­и­дал­ни въз­ли не се ле­ку­ват, те мо­гат да тром­бо­зи­рат или да се въз­па­лят. Под 1 % от за­сег­на­ти­те мо­же да раз­ви­ят ту­мо­ри или по­ли­пи на де­бе­ло­то чер­во. Но мно­го чес­то хе­мо­ро­и­дал­на­та бо­лест се съ­че­та­ва с на­ли­чи­е­то на доб­ро­ка­чес­т­ве­ни или зло­ка­чес­т­ве­ни ту­мо­ри в по-ви­со­ки­те от­де­ли на де­бе­ло­то чер­во. Дру­го опас­но ус­лож­не­ние са тром­бо­зи­ра­ни­те хе­мо­ро­и­дал­ни ве­ни, ко­и­то мо­гат да до­ве­дат до ем­бо­лия, ко­я­то да за­вър­ши с фа­та­лен край. Въз­мож­но е съ­що та­ка да се по­лу­чат ек­зе­ми и аб­с­це­си на за­сег­на­то­то мяс­то. Про­я­ви­те, ко­и­то са ха­рак­тер­ни за хе­мо­ро­и­ди­те, са мно­го близ­ки до те­зи на ту­мо­ра. За­то­ва има пра­ви­ло, че вся­ко кър­ве­не при из­хож­да­не по го­ля­ма нуж­да не би­ва да се ле­ку­ва са­мо за хе­мо­ро­и­ди.

До­ри ле­ка­ри­те пра­вят та­зи греш­ка

Ние зна­ем за про­фе­со­ри-ме­ди­ци, ко­и­то са по­чи­на­ли за­ра­ди то­ва, че друг про­фе­сор ги ле­ку­ва за хе­мо­ро­и­ди при оп­лак­ва­не от кър­ве­не при из­хож­да­не по го­ля­ма нуж­да. След ме­се­ци оба­че се оказ­ва, че кър­ве­не­то е за­ра­ди ту­мор на пра­во­то чер­во, но ди­аг­но­за­та е за­къс­ня­ла, а съ­от­вет­но и ле­че­ни­е­то е не­ус­пеш­но.

- Как­ви са ре­зул­та­ти­те от нас­ко­ро про­ве­де­но­то от вас про­уч­ва­не в Со­фия?
- 43,3 % от стра­да­щи­те во­дят за­сед­нал на­чин на жи­вот. 68 % от ан­ке­ти­ра­ни­те от­го­ва­рят, че ка­чес­т­во­то им на жи­вот е на­ру­ше­но за­ра­ди та­зи бо­лест, ка­то за тях най-теж­ки­ят сим­п­том е бол­ка­та. По­ра­ди де­ли­кат­ност­та на проб­ле­ма част от хо­ра­та меж­ду 35 и 50 го­ди­ни не се об­ръ­щат към спе­ци­а­лист, но чес­то при­бяг­ват към са­мо­ле­че­ние.
Хе­мо­ро­и­ди­те са ха­рак­тер­ни за про­фе­сии ка­то шоф­ьо­ри, ко­ло­ез­да­чи, ез­да­чи на ко­не, въ­об­ще хо­ра, ко­и­то имат ус­ло­вия в рам­ки­те на ра­бот­ния си ден неп­ре­къс­на­то да трав­ми­рат та­зи зо­на. За­сег­на­ти са съ­що хо­ра, чи­йто ра­бо­тен ден пре­ми­на­ва пре­дим­но в сед­на­ло, ста­тич­но по­ло­же­ние. За­па­ря­ва­не­то на зо­на­та е из­к­лю­чи­тел­но бла­гоп­ри­ят­но за раз­ви­ти­е­то на хе­мо­ро­и­дал­на­та бо­лест. Съ­що та­ка те­зи, ко­и­то ра­бо­тят про­дъл­жи­тел­но вре­ме в пра­во по­ло­же­ние или пък про­фе­си­я­та им е свър­за­на с мно­го фи­зи­чес­ки уси­лия, са пред­раз­по­ло­же­ни към раз­ви­тие на хе­мо­ро­и­ди. В то­зи сми­съл

лет­ни­ят се­зон, кой­то е ха­рак­те­рен с из­вър­ш­ва­не­то на до­маш­ни ре­мон­ти, мо­же да до­ве­де до обос­т­ря­не или по­я­ва на хе­мо­ро­и­ди

при хо­ра, ко­и­то ве­че имат или са пред­раз­по­ло­же­ни фи­зи­чес­ки към та­зи бо­лест.
С нап­ред­ва­не на бре­мен­ност­та, как­то ка­зах, съ­що се сти­га до за­дъл­бо­ча­ва­не на за­бо­ля­ва­не­то. 25-30 % от бре­мен­ни­те имат то­зи проб­лем. Те мо­гат да пол­з­ват без ог­ра­ни­че­ние и при­тес­не­ние ло­кал­ни пре­па­ра­ти за тре­ти­ра­не на мяс­то­то, как­то и да си пра­вят бил­ко­ви ба­ни.
Но­се­не­то на най­ло­но­во бел­ьо или от дру­ги из­кус­т­ве­ни ма­те­рии пред­по­ла­га за­пар­ва­не на зо­на­та и во­ди до раз­ви­тие на хе­мо­ро­и­ди и на ус­лож­не­ния - въз­па­ли­тел­ни, гъ­бич­ни ин­фек­ции, ек­зе­ми. Ви­на­ги на мла­ди­те ми па­ци­ен­т­ки, ко­и­то са с хе­мо­ро­и­ди, им заб­ра­ня­вам да но­сят праш­ки, кол­ко­то и неп­ри­ят­но да им зву­чи то­ва. Бел­ьо­то тряб­ва да бъ­де ме­ко, от ес­тес­т­ве­ни ма­те­рии и да не се впи­ва в анал­на­та зо­на, та­ка че да до­ве­де до ней­но­то трав­ми­ра­не, ка­къв­то е един от ефек­ти­те на праш­ки­те.

- Как­во ле­че­ние е най-ефи­кас­но при то­ва стра­да­ние?
- В пър­ва­та сте­пен, ко­га­то хе­мо­ро­и­ди­те са­мо кър­вят, обик­но­ве­но ле­че­ни­е­то им е с ле­кар­с­т­ва, ко­и­то за­сил­ват съ­до­ва­та сте­на или се из­пол­з­ват ма­зи­ла и све­щич­ки. По-на­та­тък, ко­га­то хе­мо­ро­и­ди­те за­поч­ват да из­па­дат и то­зи про­цес се за­дъл­бо­ча­ва, мо­же да се стиг­не и до опе­ра­ция. Па­ци­ен­ти­те пред­по­чи­тат ком­би­ни­ра­ни ме­то­ди на ле­че­ние - с бил­ко­ви про­дук­ти и ма­зи­ла, ло­кал­но ме­ди­ка­мен­тоз­но ле­че­ние и про­мя­на в на­чи­на на жи­вот. Но най-ефикасна е опе­ра­ци­я­та на хе­мо­ро­и­ди­те.

- Как да се пред­па­зят хо­ра­та от хе­мо­ро­и­дал­на­та бо­лест или от ней­ни пос­лед­ва­щи ата­ки?
- Да, вся­ка след­ва­ща ата­ка на за­бо­ля­ва­не­то е по-теж­ка от пред­ход­ни­те. Обик­но­ве­но на пър­во мяс­то се пре­по­ръч­ва нор­ма­ли­зи­ра­не на из­хож­да­не­то по го­ля­ма нуж­да и доб­ро из­чис­т­ва­не на де­бе­ло­то чер­во. Ако е не­об­хо­ди­мо, то­зи про­цес тряб­ва да бъ­де под­по­мог­нат със съ­от­вет­ни лак­са­тив­ни хра­ни или пре­па­ра­ти.

Тряб­ва се из­бяг­ват пи­кан­т­ни­те хра­ни - на пър­во мяс­то са лю­ти­ви­те яс­тия, ал­ко­хо­лът, сил­но ете­рич­ни­те под­п­рав­ки, го­ля­мо ко­ли­чес­т­во ка­фе, ко­е­то на­ма­ля­ва на­ля­га­не­то в сфин­к­тер­на­та зо­на, но уве­ли­ча­ва на­ля­га­не­то в са­мо­то чер­во. До­бър ефект има, ко­га­то се кон­су­ми­ра бо­га­та на фиб­ри хра­на - пло­до­ве, зе­лен­чу­ци и при­ем ми­ни­мум на 1,5 лит­ра теч­нос­ти днев­но.


блитц.бг

Още...

Кървене при изхождане по голяма нужда - кои са причините?

Малко са тези, които могат след като видят алената кръв по тоалетната хартия след като са посетили тоалетната да останат безразлични и спокойни. Обикновено в главите ни се промъкват думи като "рак", "край", "операции" и т.н.
Не всяко изхождане на кръв означава раково или туморно заболяване. Има много причини, които могат да причинят проблема. Но каквито и да са те посещението при гастроенетролог е абсолютно задължително. При всяко кървене от ануса и ректума ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да се потърси причината. Кървенето е симптом, а не диагноза. Хирурзи и гастроентеролози се занимават с проблема.

Най-честите причини за кървене от долен храносмилателен отдел, които се манифестират с кръв при дефекация са:

* хемороиди
* анална фисура
* анална фистула
* язва на ректума
* проктит
* пролапс /пропадане/ на ректума
* механично травмираме на ректума
* злокачествени тумори
* доброкачествени тумори
* дивертикули на дебелото черво
* неспецифичен язвен колит
* заболявания на кръвта

Казано накратко причините са доста и най-разнообразни. Разбира се най-често се банални и са напълно лечими. Но все пак винаги при кървене от храносмилателен тракт човек трябва да има "едно наум" т.е задължително да се установи причината. Така че винаги се консултирайте с хирург който се занимава с проктология.

Още...

Аналната фисура не може да доведе до рак

Какво е аналната фисура?
Аналната фисура е цепковидна раничка на лигавицата на ануса.
Симптомите са силни болки започващи по време и след дефекация понякога продължаващи с часове. Често се бърка от неспециалист с хемороиди.
Лечението при острите /пресни/ фисури е чрез използване на медикаменти и бани локално, а при хроничните анални фисури се извършват различни оперативни корекции.
Процедурите могат да се извършват амбулаторно с локално обезболяване. Възстановителният период е от три до десет дни.

Ще се появи ли отново фисурата?
Повече от 90% от пациентите които са лекувани с хирургична корекция повече няма да имат проблеми с анална фисура. Ако фисурата се появи отново са необходимидопълнителни изследвания като анална манометрия и изследване с анестезия.

Може ли аналната фисура да доведе до рак?
Не! Наличието на кръв в изпражненията, което се среща при анална фисура се срещи и при рак на ануса и ректума, поради което да се избягва самолечение.

хемороиди.бг

Още...

Хранене при болна жлъчка

Кон­сер­ва­тив­но­то ле­че­ние на хо­ле­цис­ти­та е на­со­че­но ос­нов­но към по­тис­ка­не на ин­фек­ци­я­та, към по­ви­ша­ва­не на имун­на­та за­щи­та на ор­га­низ­ма, а съ­що и за за­сил­ва­не от­ти­ча­не­то на жлъ­чен сок.

То­ва ста­ва чрез не­об­хо­ди­ми­те ме­ди­ка­мен­ти. Бол­ни­ят тряб­ва да при­е­ма ми­не­рал­на во­да. И, раз­би­ра се, мно­го важ­но и за­дъл­жи­тел­но е да спаз­ва ди­е­та. Той тряб­ва да наб­ля­га на про­дук­ти, ко­и­то ня­ма да пре­диз­ви­кат за­си­ле­но от­де­ля­не на жлъ­чен сок и по то­зи на­чин да на­то­ва­рят це­лия сто­маш­но-чре­вен тракт. Да не заб­ра­вя­ме, че при хо­ле­цис­тит стра­дат и дру­ги­те хра­нос­ми­ла­тел­ни ор­га­ни.

Ва­ше­то ме­ню тряб­ва да включ­ва ва­ре­ни, пе­че­ни и за­ду­ше­ни яс­тия.

За за­кус­ка ви пре­по­ръч­ва­ме зе­лен­чу­ко­ви са­ла­ти и пю­ре, ва­ре­ни зе­лен­чу­ци, обез­мас­ле­на из­ва­ра, ом­лет, ка­ши, ва­ре­ни ма­ка­ро­ни.

За обяд - ве­ге­та­ри­ан­с­ки су­пи, ва­ре­но или за­ду­ше­но ме­со, за­ду­ше­ни кот­ле­ти, ко­ко­ше ме­со. И в ни­ка­къв слу­чай пър­же­но. Же­ла­тел­но е да пи­е­те ком­по­ти, пло­до­ви со­ко­ве, нас­той­ка от шип­ки.

За ве­че­ря мо­же­те да при­е­ме­те съ­що­то, ко­е­то сте яли и на за­кус­ка. Най-доб­ре е да упот­ре­бя­ва­те и по-сух хляб, мо­же и тес­те­ни из­де­лия, но не от мно­го­лис­т­но тес­то.

За да ра­бо­тят нор­мал­но чер­ни­ят дроб и жлъч­ни­те пъ­ти­ща, е же­ла­тел­но да се хра­ни­те по ня­кол­ко пъ­ти на ден, по 5-6 пъ­ти, на мал­ки пор­ции. Нап­ри­мер меж­ду за­кус­ка­та и обя­да мо­же да по­хап­не­те ня­кол­ко су­ха­ра, ед­на-две ябъл­ки или ше­па ста­фи­ди.

То­ва ще пре­диз­ви­ка от­де­ля­не на по-го­ля­мо ко­ли­чес­т­во жлъ­чен сок и съ­от­вет­но ще по­мог­не за раз­т­ва­ря­не на ка­мъ­ни­те и из­х­вър­ля­не на пя­съ­ка от жлъч­ни­те пъ­ти­ща.

блитц.бг

Още...

Правилно хранене при стомашно - чревни проблеми

За постигане на добро здраве на храносмилателната система допринася придържането към препоръките за здравословно хранене, а именно оптимален прием на хранителни продукти от петте основни групи храни:
* зърнени и картофи (доставят въглехидрати, влакнини, витамин В, минерални вещества);
* плодове и зеленчуци (доставят въглехидрати, витамини, минерални вещества, разнообразни биоактивни фитовещества);
* мляко и млечни продукти (доставят калций, млечни протеини, витамини и др.);
* месо, риба, яйца, бобови (доставят протеини, мазнини, някои минерални вещества и витамини);
* добавени предимно растителни мазнини;
* добавена захар (в захарни, тестено-захарни и сладкарски * изделия)

При стомашни-чревни заболявания (гастрит, язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника, колит, дивертикули, констипация, болест на крон, язвен колит), жлъчнокаменна болест, хронични хепатити и панкреатити, храненето има голямо значение за тяхното лечение и затихване. Неправилното хранене може да предизвика обостряне на оплаквания.

Храненето оказва влияние върху стомашно-чревния тракт по три начина: като:

- количество;

- състав;

- начин на приготовление.

Храненето в големи количества, на по-големи интервали през деня, е неблагоприятно. Препоръчва се хранене в умерени количества (четири-пет пъти дневно). Така се облекчава, а не се претоварва дейността на храносмилателната система. Понякога се препоръчва прием на топли течности вечер преди лягане. При такова хранене се намалява риска от обостряне на стомашно-дуоденална язва, панкреатит и жлъчни заболявания. Храната трябва добре и достатъчно дълго да се сдъвква.

По състав храненето трябва да е балансирано според препоръките за здравословно хранене (белтъци - 10–20%, мазнини 20-35%, оптимален прием на есенциални мастни киселини, витамини, минерални вещества, нежни влакнини, антиоксиданти.

Препоръчват се щадящи кулинарни технологии, като се ограничават или се избягват пържени храни, пушени месни продукти.

Препоръчва се поддържане на здравословно телесно тегло и редовна физическа активност.


гбг.бг

Още...

Доктор Биляна Анчевска съветва ...

ПРИ ЗАПЕК – да се взема витамин С.

Витамин В-комплекс – при вируси и бактерии. При приемането му се стягат порите на кожата и се предпазва организма от поемането им чрез кожата. Помага и на децата да отслабнат 1 табл. дневно. Липсата на витамин В-комплекс кара децата да консумират тестени и захарни храни и напълняват.

ХЕПАТИТ Б – как да се защити черния дроб. Хепатит А е заразен и излечим. Хепатит Б се предава чрез преливане на кръв, секс и чрез носителство – води до цироза и до смърт. Има ваксина за малките деца.
ТАБЛЕТКИ ОТ ЧЕРНО ГРОЗДЕ – против хепатит, 1 таблетка равна на 1 л вино. За деца – по 1 таблетка на ден, при проблеми 2-3 табл. на ден
ШИЙТАКЕ ГЪБА – при хепатит – 2-3 табл. на ден, при рак на черния дроб до 4 табл. на ден и ЧЕСЪН – 3 по 1 табл. на ден, ЛЕЦИТИН – по 1 лъжичка на ден по обяд по време на хранене.

Възпаление, хепатит, рак и затлъстял черен дроб – да се вземе ШИЙТАКЕ ГЪБА+ЧЕРНО ГРОЗДЕ+ЧЕСЪН+ЛЕЦИТИН – 6 месеца

НЕРВНИ ДЕЦА /ХИПЕРАКТИВНИ/ - В-комплекс и лосос – от 2 и половина до 20 години по 1 табл. на ден. Лососът е най-важен – 3х1 табл. на ден – 1 месец, след това 1 седмица почивка и пак 3х1 табл. за един месец (минимум да се дава 6 години). Може да се ползва и цветен прашец и лецитин 3х1 кафена лъжичка на ден. Да се преглеждат периодично от психолог. Да се намали ползването на телевизия, компютри и мобилни телефони.
АЛОЕ ВЕРА – ако може да го смуче като бонбон или да го сгризе можа да се дава на дете на една година по 1-2 табл.на ден.

Ако човек има живак или олово в организма – дава се селен по 1 табл.на ден, който изхвърля тежките метали.

ВЪЗПАЛЕНИЕ НА ДЕБЕЛОТО ЧЕРВО – свързано е със стрес. Червата, стомаха, а също и тънките черва реагират на стрес. Може да се получат болки, кървене. Повечето хранителни добавки се разтварят, докато стигнат до дебелото черво. ЯБЪЛКОВ ОЦЕТ+ТАБЛЕТКИ С ОВОЩНИ ВЛАКНА+ТАБЛЕТКИ С ЧЕСНОВО МАСЛО – за регулация на фекалиите. Регулираме флората на червата с ТАБЛ.ЧЕСЪН – 3х1 табл.дневно (чесъна за възпалението). ТАБЛ.ОВОЩНИ ВЛАКНА – 3х2 табл.на ден с много вода и ЯБЪЛКОВ ОЦЕТ – 3х1 табл.дневно
Да се направи анализ за проблемите на дебелото черво.

РАК НА ДЕБЕЛОТО ЧЕРВО – ШИЙТАКЕ ГЪБА – 4х1 табл.на ден+АЛОЕ ВЕРА – 4х1 табл.на ден+ВИТАМИН С – по 4 мерителни лъжички на ден. Всички тези хранителни добавки се вземат до края на живота – НЯМА ПОЧИВКА. ДИЕТА – без месо и млечни продукти – само пиле, риба и вегетарианска храна, кисело мляко или кефир.

ЗА ХЕМОРОИДИ – РОЯЛ ЧАЙ, ШИЙТАКЕ ГЪБА – по 1 табл./ден, КОМБУЧА – по 1 табл./ден, ЯБЪЛКОВ ОЦЕТ – по 1 табл./ден. Външно – чаено масло, невен и с душ или биде да се почиства ануса на дълбоко. Мокри кърпи с алкохол да се ползват за избърсване, ако няма вода за измиване в момента. Може да се ползва и ШИЙТАКЕ ГЪБА И ЧЕСЪН за изхождането.

ЗАБОЛЯВАНЕ НА ПАНКРЕАСА (важи за диабета) – да се види панкреаса на ехограф. Каквото казахме за черния дроб, важи и за панкреаса. Приема се МИНЕРАЛИ И
СЛЕДИ ОТ ЕЛЕМЕНТИ или Таблетки А-Z – по 1 табл.на ден до края на живота. Важно е хрома да се приеме от панкреаса.

СПИРУЛИНА – при АНЕМИИ НА ДЕЦА може да се вземат до 6 бр.на ден. Взема се и при нервно напрежение.

ПОДАГРА – опит на сътрудници – ЗЕЛЕНОУСТА МИДА се пие до края на живота. ЗЕЛЕНОУСТА МИДА+ ЯБЪЛКОВ ОЦЕТ+ЧЕСЪН+АЛОЕ ВЕРА се приемат по сл.схема:
1 месец – 3 по 1 на ден от всяко
2 месец – 2 по 1 на ден от всяко
3 месец и до края – 2 по 1 на ден

Тези продукти по същата схема се ползват и при АРТРИТ, АРТРОЗА, ОСТЕОПОРОЗА, ГОНАРТРОЗА, СПИНДИЛОЗА и подобни ставни заболявания, защото всички имат общо – ВЪЗПАЛИТЕЛЕН ПРОЦЕС.
ПРЕПОРЪЧВА СЕ: 30 – 40 минути бързо ходене всеки ден за изпотяване.

ГЪБИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ – измиване с вода от кристален камък, ЧЕСЪН – пет дни да се взема 4х4 на ден, после 2х1 капсула дневно. Да се носят памучни бели чорапи и обувки от естествена кожа (при гъбички на краката). Да се изследва и захарта в кръвта.

ЛОШ ХОЛЕСТЕРОЛ НА МЛАДИ ХОРА – 5 е нормално, но и при 21 може да не ни пречи. Зависи от организма – колко % е нормален холестерол. АЛОЕ ВЕРА, ЯБЪЛКОВ
ОЦЕТ И ЧЕСЪН да се вземат 3 месеца 3х3 на ден. ЛОСОС И ЛЕЦИТИН може да се вземат за дълги периоди. ДИЕТА – 1 ден зеленчуци, 2 ден риба и повтаряме. Има лоши и добри масти – липиди. Холестеролът е само добър.

ВИТИЛИГО – ЦВЕТЕН ПРАШЕЦ+ЛОСОС+ЧЕСЪН+ТАБЛ.А-Z – Всички се вземат по 2х1 табл.на ден.

ПСОРИАЗИС – ЗЕЛЕНОУСТА МИДА И ЛОСОС – 2х1 табл.на ден докрай. Проблемът е да се спре артритът при псориазис. Кристален камък за миене.

БОЛНИ БЪБРЕЦИ - АЛОЕ ВЕРА, ЯБЪЛКОВ ОЦЕТ, ЧЕСЪН и БЕТА-КАРОТИН – вземат се 3х1 на ден от всяко. Киселостта на урината предизвиква гъбички и хроничен пиелонефрит. Да се пият много течности и ЧАЙ РОЯЛ.

ОСТЕОПОРОЗА – ЗЕЛЕНОУСТА МИДА+ЛОСОС – 2х1 табл.на ден, ТАБЛ. МАГНЕЗИЙ И КАЛЦИЙ – 3х1 табл.на ден, ТАБЛ. А-Z – 2х1 на ден. ЗЕЛЕНОУСТАТА МИДА Е ПО-ВАЖНА ОТ ТАБЛ. МАГНЕЗИЙ И КАЛЦИЙ.

ВИСОКАТА ТЕМПЕРАТУРА е приятел – организма се бори против бактериите и вирусите. Децата 12 пъти в годината трябва да се разболяват до навършване на 5 години. Да не пият синтетични лекарства и антибиотици. Трябва да се направи анализ на кръвта и ако се налага да се види вируса от какъв антибиотик се повлиява. Дава се ЦИНК С ВИТАМИН С – по 1 табл. на ден, АЛОЕ ВЕРА – от 1 до 3 табл.на ден, а на деца от 1-3 години по 1 табл.на ден. ЧЕСЪН – 4 по 1 табл.на ден за 5 дни. Може на 2 часа по 2 табл.чесън. За смъкване на температурата – 20 минути топъл душ или вана, след това се маже с АЛЯСКА ГЕЛ+МАСЛО 110 БИЛКИ. Душа да се прави до 4-5 пъти на ден. Дете от 3-5 години трябва да пие много вода 3-5 л на ден. Може да приема солена супа, сладолед, кисело мляко, йогурт, плодове. ЗА КРАКАТА – трябва да са топли, затоплят се с грейки или други подобно. Лекарства се дават, когато температурата е над 39 градуса – парацетамол, панадол.

ДЕТЕ СКЛОННО КЪМ ГЪРЧОВЕ – то ще си има гърчове и без температура.
В чужбина антибиотици не дават.

ПРИ СТЕРИЛИТЕТ – ако брачните партньори нямат 2 години деца и след като се изследват и двамата и се установи стерилитет се дава:
МАКА И ГУАРАНА – 2 по 1 табл.на ден
ВЪРБОЛИКА – 2 по 1 табл.на ден
ЦИНК С ВИТАМИН С – по 1 табл.на ден
ВИТАМИН Е – може по 8 на ден на всеки партньор
СЕЛЕН – 2-3 пъти по 1 табл.на ден
ЧЕСЪН – ако има инфекция на влагалището
ЯБЪЛКОВ ОЦЕТ – при инфекция на мокрите пътища
АЛОЕ ВЕРА и други таблетки по преценка на лекаря

рси-хасково.хит.бг

Още...

Паническото разстройство може да предизвика гастроезофагеален рефлукс

Какво причинява рефлукса?
Паническота разстройство може да доведе до гастроезофагеален рефлукс /ГЕР/, това твърди американският лекар Stuart Shipko, който е специалист в областта на тревожните разстройства.
Гастроезофагеален рефлукс означава, че стомашното съдържимо се връща отново в тръбата, която води от стомаха към гърлото. Този процес причинява киселини, парене, оригване, болка и подуване в стомашната област. Когато поне два пъти седмично получавате киселини, тогава говорим за гастроезофагеален рефлукс.
Не всички киселини, които изпитвате са предизвикани от гастроезофагеалното разстройство. Много от тях имат друг произход. Но киселините причинени от гастроезофагеалното разстройство могат да предизвикат увреди на хранопровода и язва.

Описание на рефлукса
Когато се храним, храната пътува по хранопровода. Той е отделен от стомаха посредством клапан, който се отваря, за да премине храната и след това се затваря плътно, което пречи на храната да се връща обратно. В много случай обаче, клапанът не прилепва плътно и част от храната, заедно със стомашните сокове се връща обратно, което причинява паренето и силните киселини.

Какви са симптомите?
Основният симптом на гастроезофагеалния рефлукс са киселините. Тях може да ги усещате като топлина, парене,болка зад гръдната кост. За да бъдете диагностицирани с гастроезофагеален рефлукс е необходимо да получавате, подобни симптоми и през нощта.
Ако имате болки зад гръдната кост, е необходимо да отхвърлите възможността, те да са причинени от проблеми със сърцето.
Симптомите на парене при гастроезофагеалния рефлукс се получават след хранене.
Болката, която идва от сърцето се чувства като налягане, тежест, скованост. Тези симптоми се получават обикновено след като сте извършвали тежки физически дейности.

Как се диагностицира рефлукса?
Вашият лекар ще ви назначи медикаменти, които намаляват или блокират киселините. Те включват H2 блокери или инхибитори на протонната помпа. Ако след приемането на лекарствата симптомите изчезват, значи вие страдате от гастроезофагеален рефлукс.
Как можете да управлявате гастроезофагеалния рефлукс?

Това може да стане като спазвате следните принципи:
1. Откажете се от тютюнопушенето
2. След като се нахраните изчаквайте 2-3 часа преди да легнете
3. Спете на висока възглавница
4. Намалете теглото си, ако то е наднормено
5. Не носете тесни дрехи в областта на стомаха ви, защото това увеличава натискът върху него
6. Хранете се често и по-малко
7. Използвайте дъвки и бонбони. Те увеличават слюнката.

европеа.ком

Още...

Кои билки помагат при рак на кръвта?

Традиционната медицина нито препоръчва, нито отрича билколечението, стиза то да се провежда според правилата. А ето кои са те:

Лечението с билки трябва да се провежда само паралелно с лечението, предписано от лекаря. Недопустимо е да се игнорира всякакво назначение на лекар-хематоонколог. Не трябва да скривате от лекуващия лекар това, което използвате като лечебни растения. Консултацията с двама лекари - хематоонколог и фитотерапевт, ще е полезна за оздравяването.

• Много популярни са отровните билки, те оказват най-изразено противотуморно действие. Но с тях трябва много да се внимава. Първо, да ги покажете на лекуващия лекар. И второ. Те се използват само при болни над 1в-го-дишна възраст.

• Лечението с билки при възрастни се провежда във всички стадии на левкозата, а при децата - само когато детето не е в онкологичен център за лечение.

• Дозите се подбират индивидуално, в зависимост от възрастта, от теглото и от общото състояние на болния.

Ние сме публикували няколко пъти материали за лечение с бучиниш и аконит, но сега ще напомним, че това лечение трябва да се провежда само и единствено под лекарски контрол. При всички видове левкоза е важно да се нормализира, доколкото това е възможно, кръвотворенето, да се повиши имунитетът, както и да се потисне възпалителното огнище.

В заключение ще ви предложим една билкова рецепта (без отровни съставки), която може да се използва и от деца: смесете в равни пропорции блатна леща, наземната част на ягодите, медуница и елда - връхчетата на растението. Преди това смелете растенията, вземете 2 супени лъжици от тази смес и залейте с половин литър гореща вода. Дръжте 15 минути на водна баня, след това охладете и прецедете. Долива се гореща вода до първоначалния обем и сместа се държи в хладилника. Приема се по една супена лъжица, впоследствие може да увеличите дозата. Пие се по 3 пъти на ден 20 минути преди ядене.

лекар.бг

Още...

Методът на Николай Шевченко за лечение на рак с нерафинирано олио и чист спирт

Методът на руския лечител Николай Шевченко продължава да предизвиква интерес . Той лекува рак чрез нерафинирано слънчогледово масло и чист спирт.

Отговаряме на най-често срещаните въпроси на пациентите.

1. Оптимална доза на лекарството?
Дневно това са 30-40 мили-литра нерафинирано слънчогледово масло и 15-17 милилитра 95-96-градусов чист спирт за пиене.
2. Необходимо е да се подчертае, че при всички болни независимо от стадия на болестта и локализацията на заболяването през първите от 4 до 7 дни на лечението се наблюдава усещане като парене и бучка в гърлото, както и чувство за оток на хранопровода. Това усещане се предизвиква от образуването на ръбове при заздравяването на микроязвите в хранопровода вследствие на езофагита. В последствие тези усещания не би трябвало да се повторят.

3. Други масла освен слънчогледовото нямат същия ефект.
4. В краен случай спиртът може да бъде заменен и от 30-40 милилитра 40-градусова водка. Но при това положение се увеличава няколко пъти времето за излекуване. Освен това при заболяване като лимфосаркома има въздействие единствено комбинацията от чист спирт със слънчогледово масло.
5. Лекарството трябва да се пие половин час преди хранене - три пъти на ден. Смесването не става в лъжицата, а като предварително двата компонента се наливат в малко шишенце, то се запушва, после енергично се разклаща около 2 минути и сместа бързо се изпива.

6. След първата и втората десетдневка от лечението трябва да се даде петдневна почивка. След третата десетдневка трябва да се направи пауза от 14 до 21 дни максимум.
7. Употребата на лекарството трябва да продължи година, а може и две - докато болният напълно се излекува.

8. Наблюденията на Николай Шевченко са, че колкото по-зле се е чувствал болният и според лекарите по-малко му е оставало да живее, толкова по-бързо и по-забележимо протича неговото излекуване.

9. Още в началото на лечението метастазите престават да се развиват.
10. Никакви други противоракови лечения не са съвместими с метода на Шевченко - ето защо този метод се предлага само на болни, на които медицината вече не е в състояние да помогне.
11. По време на лечението могат да се приемат само обезболяващи, сънотворни и слабителни лекарства , и то по препоръка на лекар.

12. Не е необходимо да се спазва диета , но трябва да се ограничат плодовите сокове. Не се позволява и венозно въвеждане на глюкоза.

лекар.бг

Още...

Болка в корема - разпознайте заболяването

Описание на болка в корема
Коремната болка е най-често срещаната болка при вътрешните заболявания . И това е лесно обяснимо. В тази област са разположени много органи, които могат да бъдат източници на болка в стомаха, жлъчните пътища, задстомашна жлеза, черва, вътрешни полови органи. Самата тъкан на коремните органи не е чувствителна на болка. Болката се обуславя от възпаление, разтягане на обвивките, спазми. При обсъждане на болката в корема трябва да се имат пред вид нейната локализация (под лъжичката, окола пъпа, в дясната подребрие, ниско в корема), характерна (остра, тъпа, коликоабразна). Най-често болката в корема се локализира под лъжичката или около пъпа. В тези случаи тя обикновено се дължи на гастрит - остър или хроничен. Силна, постoянна болка (често водеща до загуба на съзнание) е свойствена на гастрита при изгаряне на стомаха с киселини, основи , горещи течности, някои химикали и медикаменти. Често в тези случаи се явява и повръщане на кръв.Силна, режеща болка под лъжичката се наблюдава при преяждане, употреба на развалени храни, силни подправки. В тези случаи състоянието се подобрява след повръщане. Острият медикаментозен гастрит (след употреба на ацетизал, сулфонамиди противоболкови средства, надбъбречни хормони, понижаващи кръвното налягане лекарства) се характеризира със силна болка под лъжичката, която не се облекчава след повръщане. При хроничния гастрит истинска болка често липсва. Болният се оплаква от тежест и пълнота под лъжичката, засилващи се след нахранване и облекчаващи се след оригване или повръщане. Медикаментозните хронични гастрити често се изявяват със силни пристъпни болки, гадене и повръщане. Те се поддават трудно на лечение. Язвената болест на стомаха и на дванадесетопръстника е една от честите причини за болка под лъжичката и около пъпа. Болката в тези случаи най-често се проявява през пролетта и есента и има различна сила и характер. Обикновено тя не е много силна, но се отразява зле върху самочувствието на болния.

* Болка в корема при язвена болест

Болката при язвена болест в повечето случаи - показва подчертано зависимост към храната появява се 2-3 часа след нахранване и зависи от поетата храна. Особено засилена е след консумацията на подправки, пържени храни, консерви, газирани течности. Много тягостни са нощните болки (окола 2-3 ч. през нощта), които събуждат болния. Болката се засилва при неприятни преживявания и конфликти.Тя често се излъчва към кръста или сърдечната област. Поемането на чаша мляко и бисквита обикновено успокоява болката.
Язвената болка често се придружава от киселини и оригване (рядко от повръщане). Ако се появят повръщания на застояла храна, трябва да се подозира стеснение на пилора. Силна, остра, дълбаеща болка е чест симптом на т.нар. пептична язва, която може да се появи след операция на стомаха.

* Болка в корема при пробив на язва

Внезапна, силна, остра болка като пробождане с нож е характерна за пробив на язва. Тази болка обикновено е съчетана с шоково състояние – бледост и изостряне на лицето, студена, лепкава пот, ускорен пулс. Коремните стени са опънати като дъска и не позволяват опипване.

* Болка в корема при рак на стомаха

Ракът на стомаха често протича без болка. Свойствени за тези случаи са тежест под лъжичката, чувство на разпъване на стомаха, загуба на апетит, гадене, слабеене.

* Болка в корема при херния на диафрагмата

Тъпа, теглеща болка, излъчваща се към сърдечната област и облекчваща се след оригване наблюдава често при херния на диафрагмата.

* Болка в корема при спаднал стомах

Смъкнатият спаднал стомах дава тъпа, теглеща болка под лъжичката, която се засилва след поемане на обемисти храни и газирани питиета и се облекчава след оригване и в легнало положение.

* Болка в корема при заболяване на задстомашната жлеза

Болка около пъпа и малка вляво от него е характерна за заболяванията задстомашната жлеза.

* Болка в корема при панкреатит

При остър панкреатит болката е силна, непоносима, съпроводена с неспирни по¬връщания, излъчва се към кръста и нерядко към сърдечната област (в последния случай може да се сбърка с инфаркт на сърцето). Болният бърза изпада в шоково състояние. При някои случаи с хроничен панкреатит се наблюдават болкови пристъпи, които напомнят остър панкреатит, но са обичайно по-слаби и краткотрайни.

* Болка в корема при рак на панкреаса

Ракът на панкреаса (специално на тялото на жлезата) дава непрекъсната, силна -болка, която се успокоява само в колянно-лакътно положение. Различна по сила болка под лъжичката и около пъпа често съпътствува редица заболявания извън корема (напр. инфаркт на задната стена на сърцето).

* Болка в корема при апандисит и жлъчнокаменна болест

С болка под лъжичката често протичат острият и хроничният апандисит и жлъчнокаменната болест. Болката в дясното подребрие най-често се обуславя от жлъчнокаменната болест. При колика тази болка е силна, присвиваща, съпроводена от повръщане, втрисане, явява се най-често нощем след консумация на определена храна - тлъстини, яйца, запръжки. Болката се излъчва към дясното рамо и кръста. Нерядко жлъчна колика се предизвиква от нервни напрежения, отрицателни емоции, къпане в студена вода, преди менструация. Между пристъпите болният се оплаква от тежест и тъпа болка в дясното подребрие, лош вкус в устата, подуване на корема. Постоянната болка е свойствена за възпаление на жлъчния мехур.

* Болка в корема при заболяване на черния дроб

Болка в дясното подребрие дават и някои заболявания на черния дроб - ехинокок (кучешка тения), рак, абсцес, застой при сърдечна слабост.С дълготрайна болка в чернодробната област може да протече и хроничният апандисит.

* Болка в корема при чревни колики

В много случаи болката се усеща в целия корем. Най-честа причина за подобни болки са чревните колики. Те се характеризират с пристъпи от присвиващи болки около пъпа (когато изхождат от тънкото черво) или в долната лява и дясна област на корема (Когато изхождат от дебелото черво). Чревните колики обикновено са краткотрайни и се облекчават след поставяне на топло върху корема или изпускане на газове. Чревните колики могат да бъдат резултат на някои диетични грешки - преяждане, консумация на развалена или несвойствена храна, чревни инфекции (дизентерия, салмонелоза,глисти), някои отравяния (медикаменти, олово, гъби). Много често след коликите се появяват диарии.

* Болка в корема при остър перитонит

Силна, постоянна болка в корема е свойствена за острия перитонит. Тя се усилва при движение, дишане, кашлица. Коремът е подут, силно болезнен. Общото състояние е влошено. Болният често колабира. Газове и изпражнения липсват. С внезапна, остра, -присвиваща болка около и под пъпа протича запушването на червата - заклещена херния, стеснение, притискане от тумори.

* Болка в корема при запушване на чревен кръвоносен съд

Внезапна, непоносима и неотзвучаваща болка е характерна за запушване на чревен кръвоносен съд. В тези случаи бързо настъпва шоково състояние.

* Болка в корема при заболяване на вътрешните полови органи

Болка в долната част на корема у жени се обуславя често от заболяване на вътрешните полови органи - възпаление на тръбите, извънматочна бременност, завъртане на киста.

* Болка в корема при апандисит

При всяка болка в корема трябва да се мисли и за апандисит . При него в началото болката обикновено е по целия корем, но бързо се локализира в дясната долна част. Болката е постоянна, дълбаеща и се засилва при дишане и кашлица. Коремът е подут, липсват газове, уринирането е затруднено. Болката често се излъчва към десния крак
В някои случаи болката в корема може да бъде изява на сравнително леки заболявания. Нерядко обаче е указание за сериозно, заплашващо живота състояние, поради което изисква сериозно отношение от болния и околните. При всяка коремна болка болният трябва да бъде обездвижен на легло, да не се слага нито топло, нито студено на корема, да не се дават никакви лекарства (особено болкоуспокояващи и очистителни)о Трябва спешно да се извика лекар. За уточняване същността на болката в корема е необходимо да се извършат някои изследвания - урина, кръв, рентген, които в редица случаи могат да се проведат само в болнична обстановка.


европеа.ком

Още...

Видовете гастрит - разпознайте ги

Гастритът е възпаление на стомашната лигавица и е едно от най-честите заболявания на стомаха. В повечето случаи се засяга и лигавата ципа на дванадесетопръстника и тогава се говори за гастродуоденит. В зависимост от причините, същността и клиничните прояви различаваме остър и хроничен гастрит.

Остър гастрит. Най-честа причина за острия гастрит са нарушенията в храненето - преяждане, употреба на дразнещи храни, силни подправки, спиртни питиета, недобре сдъвкана храна, несвойствени храни. В последно време зачестяват лекарствените остри гастрити, появяващи се след употреба на аспирин и други болкоуспокояващи средства, лекарства, понижаващи и кръвното налягане, сулфонамиди, надбъбречни хормони. Острият гастрит е една от ранните и чести прояви на редица отравяния - с хинин,хлороформ, химични препарати и др. Острият гастрит съпътстваща редица инфекциозни болести или може да се дължи на инфекция на лигавата ципа от някои микроорганизми и вируси. Тежък язвен гастрит се развива при изгаряне на стомашната лигавица със киселина(сярна, солна, азотна) , основа(натриева), соли на тежките метали -сублимат, син камък. Острият гастрит се среща по-често в младата възраст у мъжете. Клиничните прояви могат да бъдат различни от едва уловими болкови yсещания до тежки, водещи до колапс болки.,болка и чувство на разпъване под лъжичката, лош вкус в устата, гадене и повръщане, което за известно време успокоява болния. Общото състояние е влошено, болният се чувствува отпаднал, често има леки втрисания и повишаване на температурата. Ако болестният процес се разпростре и върху червата, появяват се присвиващи болки около пъпа и чести диарии. Протичането и изходът на острия гастрит бивaт различни - според причината, тежестта на клиничните прояви, възрастта на болните. Леките случаи обичайно преминават за 4-5 дни, като понякога могат да останат за дълго време редица оплаквания - тежест под лъжичката, липса на апетит оригване и гадене.

Острият язвен гастрит продължава около 15-20 дни. След преминаването на острите прояви често остават редица оплаквания - сухота в устата оригване, гадене. При подозрение за остър гастрит болният трябва да остане на легло, да не получава никаква храна, а само течности и слаб чай от лайка, айран. След 1-2 дни могат да се дават внимателно слизести супи и каши, желета, пюрета. В тежките случаи се налага лекарска помощ. При язвен гастрит болният трябва да бъде на болнично лечение, тъй като общото му състояние е тежко.

Хроничен гастрит. Хроничният гастрит е много често заболяване в наши дни. Според някои проучвания той се наблюдава у почти половината от видимо здрави мъже над 50 - годишна възраст. Според характера на измененията на лигавицата на стомаха и отликите в клиничните прояви се различават няколко типа хроничен гастрит - повърхностен, хипертрофичен, атрофичен. За редица автори тези типове са фази в развитието на хроничния гастрит, но все пак е възприето те да се описват отделно. Основните причини на хроничния гастрит са подобни на тези при острия гастрит, само че по-изявени и въздействащи по продължително време. Умствените и физическите пренапрежения, неприятните преживявания конфликти, невъзможността да се спазва т. нар. хранителен стереотип т. е. хранене в определено време, недоброто сдъвкане на храната, злоупотребата с подправки, спиртни питиета, медикаменти и тютюнопушенето са несъмнени причини за зачестяването на хроничния гастрит. В много случаи хроничният гастрит е вторично заболяване. При хронична бъбречна и сърдечна недостатъчност, захарна болест, подагра, жлъчно-каменна болест, хепатит. Клиничните прояви при хроничния гастрит са твърде различни и зависят от типа на заболяването и неговата продължителност.
Сравнително най-леко протича повърхностния хроничен гастрит.

Повърхностен хроничен гастрит. Болният се оплаква от тежест и тъпа болка под лъжичката, неприятен вкус и сухота в устата (особено сутрин), гадене, оригване, киселини, упорито безапетитие или обратното - ненаситен глад, понякога желание за необичайни храни. Болният измършавява, става потиснат, нерядко се мисли за болен от рак на стомаха.

Хроничния хипертрофичен гастрит е особено чест сред алкохолиците, пушачите и любителите на пикантни ястия. Характерни за него са силните и мъчителни киселини и оригвания (най-често след нахранване). Често се явява и болка под лъжичката, която е в зависимост от поетата храна. Поради запазения апетит болните обикновено не отслабват. Често се наблюдава упорит запек.

Хроничен атрофичен гастрит.Той е най-тежката форма. За редица автори той е краен изход на другите хронични гастрити. Клинично се изявява с тъпа, постоянна болка под лъжичката, засилваща се след нахранване, упорито безапетитие, лош вкус и сухота в устата, оригване, чести диарии, които се явяват веднага след нахранване. Поради нарушеното всмукване на храната болният е блед, измършавява, езикът се изглажда, напуква се и се зачервява. Протичане то и изходът на хроничния гастрит зависят много от клиничния тип. При съответно лечение и диета хроничният повърхностен гастрит, а така също и хроничния хипертрофичен гастрит могат да отзвучат за няколко месеца. Нерядко обаче се появяват отново - най-често след неспазване на диета, неприятни преживявания, инфекции, употреба на медикаменти. Хроничният атрофиран гастрит въпреки подходящия режим и лечение има прогресиращо, влошаващо се протичане, продължаващо гoдини наред. Разпознаването на хроничния гастрит е тежка и отговорна задача. Тя изисква щателно наблюдение и изследване на болния. Болни с хроничен атрофичен стрит се диспансеризират задължително и се контролират периодично. Лечението на хроничния гастрит трябва да бъде строго индивидуално според типа на заболяването и трябва да се провежда под ръководството на лекар. Основа на лечението е диетата. Болният трябва да се храни редовно, да сдъвква добре храната, да избягва дразнещите храни - подправки, запръжки, много сладки храни, сурови зеленчуци и плодове, които са богати на целулоза. Тютюнопушенето и спиртните питиета са абсолютно забранени. От полза е пиенето на някои минерални води - хисарска, горнобанска, софийска. Добре действува и климатолечението в среднопланински условия. Препоръчва се и лечение с билки - кантарион, тинтява, равнец. При хроничния гастрит лечението трябва да се изменя според проявите на болестта.

европеа.ком

Още...

Как да ядем боб без да образуваме газове?

Задавали ли сте си въпроса откъде се появяват газовете в нашите черва, след консумация на зрял боб?

Зрелият боб е чудесна храна: той е евтин, богат на белтъци и въглехидрати и не на последно място - съдържа много малко мазнини.

За съжаление, бобеното зърно е изработило и натрупало сложни захари, като рафиноза, стахиоза и др., които остават необработени от ензимните комплекси в устата и стомаха. Следователно те се придвижват несмлени към по-долните отдели на гастроинтестиналния тракт и по-конкретно - дебелото черво. Там живеят и се размножават нашите малки приятели - сапрофитните бактерии.

Нашият организъм не пречи на сапрофитните бактерии да се развиват, за което те ни се отблагодаряват, като пречат на други по-патогенни организми (най-вече гъби!) да се намножат в червата. Нещо повече - в процеса на своята жизнена дейност те изработват и ни предоставят за наше ползване витамин К - важен фактор за правилното кръвосъсирване.

Та да се върнем на несмляната стахиоза и рафиноза. Попаднали в дебелото черво, те се подлагат на разграждане от резидентната чревна флора там. Като страничен продукт при смилането им от бактериите се образуват: водород, въглероден двуокис и метан. С две думи газове!

Как да ядем боб без да образуваме газове? Има два начина.

Единият е да избием нашите приятели сапрофитите с неуместно антибиотично лечение. Такова често става при самонадеяно предписване на антибиотик от фармацевти, които между впрочем са абсолютно некомпетентни относно същността на вашето заболяване, а нерядко нямат и най-малка предства относно действието на даден препарат. Всъщност те не са ви предписали антибиотик, защото те нямат законно право да правят това, а са ви продали антибиотик. Вие сте тези, които решават дали да закупят дадена стока или не.

Очевидно не е хубаво да рушим сложната и деликатна екология в гастроинтестиналния тракт. Как все пак да похапнем бобена чорбица и да не ни излезе име на пръдльо/пръдла? Отговорът е в начина на приготвяне на това "музикално растение".

Целта е предварително да се извлекат въпросните несмилаеми за нас сложни захари. Това става, като поставим боба в студена вода и я кипнем за няколко минути. След това изключваме котлона и оставяме зърната да се изкиснат в топлата вода поне четири часа. Изхвърляме водата (пълна с извлечените захари) и от там нататък готвим боба, както си знаем. Описания по-горе начин премахва най-малко 80% от захарите. Запомнете! Важно е водата да кипне. Накисването на боба в студена вода за осем часа ще премахне едва 2% от наличните захари!

фрамар.бг

Още...

Полипите - безобидни или опасни

Какво представляват полипите на колона и ректума?

Полипите представляват свръхразрастване на видоизменени клетки от лигавицата на дебелото черво/колон/ , които се намират в чревният канал. Някой полипи са плоски други имат краче с което са заловени за червото.

Полипите се едни от най- честите новообразувания на червата и се срещат при 15-20% сред възрастното население. Връзката на полипите с рака на дебелото черво е ясно доказана.

Какви са симптомите от полип на дебелото черво?

Много полипи не дават симптоми и се откриват при профилактичен преглед. Някои полипи се проявяват с кървене, наличие на слуз в фекалиите и рядко с болка. Как се поставя диагнозата?

Полипите на дебелото черво се откриват чрез директен оглед на колона/колоноскопия/, или чрез рентгеново изледване/иригография/.

Има три типа колоректална ендоскопия: (1) ригидна ректоскопия, (2) флексибилна сигмоидоскопия, (3) флексибилна колоноскопия. При ректоскопията се оглеждат 20-25 см навътре в червото. При флексибелната сигмоидоскопия се оглежда последната трета от колона, където се срещат две трети от заболяванията на дебелото черво. И двете изследвания се извършват амбулаторно след подготовка за изпразване на червото.

При колоноскопията се използва по дълъг гъвкав инструмент, който често позволява оглед на целият колон. Често се използват медикаменти след подготовка на червото.

Тестовете за проверка за кръв във фекалиите (хемокулт тест) са важен тест за болестите на дебелото черво, но отрицателен резултат не означава липса на полипи. Препоръчват се тестове на имунологичен принцип без спазване на “бяла” диета.

Нужно ли е лечение чрез премахване на полипите ?

Да! Липсват сигурни критерии дали един полип е злокачествен или не поради което се препоръчва премахване на всички установени полипи. Повечето полипи могат да бъдат отстранени чрез бримка прекарана през гъвкавите апарати. Процедурата е амбулаторна и неболезнена. Премахнатият полип се изважда и изследва под микроскоп.

При големите полипи може да се наложи повече от една процедура за пълно премахване. Има полипи които поради размер, местопожение и др. налагат оперативно хирургично премахване.

Могат ли полипите да рецидивират?

При напълно отстранен полип рецидив е малко вероятен. Факторите довели до появата на полипи продължават да действат и нови полипи могат да се развият в до 30 % от хората които преди това са имали полип. Необходими са редовни прегледи при специалист проктолог с опит в лечението на болестите на ректума и колона.

Всяка година около 3000 българи се разболяват от карцином на дебелото черво.
Целта на профилактиката е 700 от тези пациенти да бъдат открити и излекувани в предраков стадий, а при останалите заболяването да бъде открито по- рано в лечим стадий. При откриване в първи стадий излекуването е 95%.


хемороиди.бг

Още...