Хепатоцеребрална дистрофия се повлиява добре от правилното хранене

Болестта на Уилсън-Коновалов се нарича още хепатоцеребрална дистрофия. Свързана е с нарушена обмяна на медта. Постепенно се уврежда черният дроб, появява се цироза. Засяга се и нервната система, появяват се нарушения в главния и гръбначния мозък. Най-често това е наследствено заболяване, което се проявява в детска или младежка възраст - от 10 до 25 години. В черния дроб, мозъка, роговицата, бъбреците и други органи се натрупва мед и ги отравя.
Първите признаци на болестта най-често са свързани с увреждане на черния дроб.
Някои продукти като черен дроб, риба, гъби, какао и шоколад съдържат много мед. Затова не трябва да ги употребява. Храната трябва да лекува в случая. Нека всеки ден започва с чаша горещ чай, най-добре да бъде зелен или билков. Подходящ е чаят от лайка и мащерка. След ядене е полезно шипков чай или от бял равнец.
На обяд е полезно да яде салата от зеленчуци и плодове - цвекло, моркови и боровинки. Нека набляга на бяло кокоше месо с гарнитура от зеленчуци. След обяд трябва да приема по 2 диуретични таблетки. А също и обезмаслена извара, сини сливи, плодове и непременно чаша горещ чай. Вечер - пресни или варени зеленчуци.
Накрая, въпреки че болестта е генетична, винаги има правилно работещи клетки, които позволяват на човек да живее нормално.


блиц.бг

Още...

Здравословно хранене при хипогликемия

Хипогликемията се причинява при рязко спадане на концентрацията на глюкоза в кръвта. Това състояние се появява при взимане на някои лекарства, при ракови образувания, особено на стомашно-чревния тракт, вродена аномалия на стомашно-чревния тракт, след операция, ендокринни и други заболявания. Медикаментозен препарат, които предизвиква хипогликемия, е инсулинът.
Често хипогликемия се получава при гладуване, което нарушава обмяната на веществата и злоупотреба с алкохол.
Как да разпознаем състояние на хипогликемия?
Хипогликемията лесно се разпознава. Състоянието е придружено от обилно потене, чувство на постоянен силен глад, изтръпване на устните и пръстите, бледнина на лицето, учестено сърцебиене, леко треперене. По време на хипогликемия се изпитва мускулна слабост. Концентрацията е трудна и настъпва бързо уморяване. В случай, че съществуват проблеми с централната нервна система е възможно да се появи причерняване или двойно виждане, силно главоболие, спазми на мускули и често прозяване. Характерни са и някои психически състояния като депресия и раздразнителност, сънливост през деня и безсъние през нощта. Изпитва се тревожност. Заради последните симптоми и различните насоки на проява, често състоянието на хипогликемия се взима за невроза или по-сериозно психическо заболяване.

Как да преодолеем хипогликемията?
При поставяне на диагноза за хипогликемия е необходимо веднага да се предприеме адекватно лечение. При хипогликемия се изисква да се вземат някои спешни мерки, тъй като състоянитето влияе на функционирането на много органи, на психически и мисловни процеси, води до загуба на мускулна маса. Състоянието може да се преодолее и без сериозна лекарска намеса. Леката форма на хипогликемия може да се неутрализира с прием на 15 г прости въглехидрати. За да поемете това количество ще е необходимо да изпиете 120 г натурален плодов сок или безалкохолна напитка. При по-тежка хипогликемия ще помогнат 15-20 г прости въглехидрати и 15-20 сложни, например половин филийка хляб или бисквита. Другият вариант е прием на 1 мг глюкоган във вид на мускулна инжекция, което е мярка при заболяване.
Правилни хранителни навици срещу хипогликемия
Дори когато състоянието се подобри, следва да се има предвид и да се спазват някои правила.
1. Необходимо е да се храним редовно и балансирано. За предпочитане 5-6 пъти на ден, през интервали от 3 часа, в малки количества.
2. При всяко хранене трябва да се поемат достатъчно протеини, сложни въглехидрати и растителни влакнини. Можете да хапнете, например риба на скара, която е богата на белтъчини, 2 супени лъжици ориз, който зарежда с достатъчно въглехидрати, малко зелева салата и чаша вода. Това количество храна е достатъчно да поддържа нивото на кръвната захар.
3. В случай, че нямате възможност да приготвите подобно меню, можете да изпиете коктейл плодово-кисела напитка или айрян.
4. Непременно приемът на хранителни вещества трябва да е на равни интервали време.
5. Ограничете консумацията на храни с висок гликемичен индекс – захарни и сладкарски тестени изделия.
При децата

Хипогликемията може да се появи не само при възрастните, тя е често срещана и при децата. Симптомите са същите – възбудено състояние, раздразнителност или обратното сънливост и апатия, бледнина на лицето, влажна кожа, разширени зеници, силно чувство на глад, леко треперене. Необходимо е да се прави всичко възможно това състояние да не се появява често при детето, тъй като то се отразява на неговото физическо и умствено развитие. В детска възраст нервните клетки са много чувствителни на рязкото спадане на кръвна захар, а метаболитните нарушения вредят на централната нервна система. Причините за хипогликемията при децата са основно две: кетонемия или ацетонемия – в кръвта се появява ацетон, оцетна киселина, b–аминоизомаслена киселина; непоносимост или висока чувствителност към левцинова аминокиселина. При децата се изписва специален хранителен режим, в който се ограничават мазнините от животински произход в първия случай, а във втория - белтъците. Избягват се яйцата, рибата, орехите, грахта, макаронените изделия. Диетичният режим следва да бъде изготвен от специалист.

пулс.бг

Още...

Разделно хранене подобрява храносмилането

Резултат от правилното съчетаване на храните (т.е. от разделното хранене) е постигането на едно добро храносмилане. Много хора, въвели този диетичен принцип в храненето си, заявяват, че още в първите дни са избягнали чувството за тежест в стомаха и умората, които неизбежно са съпътствали всеки по-обилен обяд или вечеря. Усвояването на практическото разделно хранене е освободило много фанатици на тема здравословно хранене и отслабване от кошмара на непрекъснатото теглене на хранителните продукти, изчисляване на приетите калории и всекидневно следене на телесното тегло. Забележителното в случая е, че при оптимална работа на храносмилателната система се наблюдава автоматично регулиране на теглото. Затлъстяването постепенно изчезва, намалява се подуването на корема и чувството за напрежение. Това създава усещане за вътрешен комфорт и повишено самочувствие от по-добрия външен вид.
Разбира се, положителните ефекти от прилагането на разделното хранене (т.е. правилното комбиниране на храните) не се ограничават само в подобряване на физиологичните параметри или в естетичния външен вид. Много по-важни са резултатите от подобряване на редица болестни състояния, които са в причинна връзка с нарушенията в храносмилателния процес.
Етиологичната и патогенетична същност на много заболявания се крие в лошото храносмилане, което до голяма степен се дължи на неправилното комбиниране на храните. В резултат от това се отключват ферментативни процеси предимно в дебелите черва и настъпва дисбаланс в бактериалната чревна флора. Ако непреработените хранителни остатъци са от скорбялен произход, в хода на започналата ферментация се образуват млечна киселина или късоверижни мастни киселини. Тези продукти дразнят лигавицата на червата и водят до диария и до развитие на хроничен колит. Наличието на белтъчни остатъци обикновено води до по-тежки нарушения в равновесието на бактериалната флора и оттам до по-изявени клинични прояви. При бактериалния разпад на пептидите и аминокиселините се отделят редица остро миришещи газове и токсични амини, които също дразнят червата и водят до диария. Смята се, че подобни токсични ентероколити са резултат от комбинирането на белтъчини и скорбяла. Също така се смята, че много хранителни алергии се дължат на подобни токсични вещества – получени в резултата на лоши хранителни комбинации, - преминали от червата в кръвообращението. Доказателство за това е фактът, че много кожни заболявания, в които има алергична компонента (включително и псориазис), се подобряват, дори изчезват при изчиствана на стомашно-чревния тракт.
Съвременният начин на хранене на вечно забързания урбанизиран човек е свързан с приемане на стандартизирани високо преработени храни тип “бърза закуска”, в които комбинациите на хранителни вещества често са в разрез с принципите на разделното хранене. Съчетанието с други отрицателни фактори, като не приемането на достатъчно течности и влакна с храната, перманентния стрес и пр., води до значително нарушаване на функциите на червата и често до формиране на констипация (запек) особено при хората със седящи професии. Дълготрайният запек може да доведе до повишаване на киселинността в организма (т.н. ацидоза) и дори до автоинтоксикация на тъканите и близкостоящите органи. В дълготраен аспект запекът в съчетание с други неблагоприятни фактори може да бъде причина за появата на хемороиди и дори на рак на дебелото черво – едно заболяване, което бележи ръст в развитите страни.
Конвенционалната медицина и в частност гастроентерологията боравят с множество лекарствени средства за преодоляване заболяванията на храносмилателната система. Тук може да бъдат посочени препарати, съдържащи пепсин и солна киселина (при ахиличен гастрит), антиацидни и противоязвени средства от типа на карбонатни и алуминиеви съединения. Н2-блокери на производството на солна киселина (ранитидин и др.), блокери на протонната помпа в пристенните клетки на стомаха (омепразол). Използват се също храносмилателни ензими (фестал, мезим форте), средства, стимулиращи жлъчната секреция, антидиарични и лаксативни (против запек) препарати. Всички тези медикаменти имат предимно симптоматично действие – те не засягат и не отстраняват първопричината на болестните състояния. Много често тази първопричина може да се крие в неправилното съчетаване на храните с всички произтичащи последици от това. Спазването на принципите на разделното хранене води до отлично храносмилане, при което организмът сам отстранява токсичните вещества и не допуска произвеждането им. Възстановява се нормалната чревна флора, облекчава се работата на черния дроб, успокояват се възпалените лигавици.
Правилното съчетаване на храните и здравето са неразривно свързани. Хората, които са възприели тези сравнително прости диетични правила, с учудване установяват колко бързо се подобрява тяхното състояние и се променя животът им. Без да обявяваме разделното хранене за панацея, тъй като не всички здравословни проблеми могат да бъдат разрешени по този начин, ще отбележим тези групи заболявания, които могат да бъдат повлияни положително от този метод в рамките на едно комплексно лечение:

- стомашно-чревни заболявания;
- обмяна на веществата (диабет, подагра и др.);
- костно-ставни заболявания;
- сърдечно-съдови заболявания;
- кожни болести;
- възпалителни заболявания на дихателната и пикочо-половата система;
- психосоматични заболявания.


разделнохранене.ком

Още...

Хранене при заболявания на червата

При чревните заболявания диетичното лечение е от първостепенно значение. Този факт се обяснява с ролята на червата в смилането и усвояването на храните. Прякото предназначение на тънките черва (дуоденум, йеюнум и илеум) е свързано с разграждане на всички хранителни инградиенти до техните най-прости съставки (белтъците — до аминокиселини, мазнините — до мастни киселини и глицерол, въглехидратите — до единични захари) и активното, а по-рядко пасивното всмукване на тези съставки през ентероцитите в порталното кръвообращение или в лимфотока. Лесно е да се съобрази, че при органични и функционални увреждания на червата храносмилането се разстройва, в различна степен се нарушава оползотворяването на приетите храни, настъпват смущения в обмяната на веществата и във функцията на жизненоважни органи и системи, като страда целият организъм със загуба на телесна маса, атрофия на мускулатурата, остеопороза, кахексия (бел. на ред. - крайна степен на изтощение на организма) и пр. Няма съмнение, от друга страна, че и тук както при стомашните заболявания за болния орган — тънко или дебело черво, извънредно важни са характерът, видът, качествата на хранителните продукти, от които се изготвя менюто, кулинарната обработка на ястията, режимът на хранене и пр. Това е обяснимо с простия факт на непосредствен контакт, който хранителният хумус (кашичка) осъществява със стените на червата при своето движение в смилателния канал. диетите при чревни заболявания:
Първият най-общ принцип на храненето при заболяванията на червата е изискването за „покой на болния орган". Диетата не трябва да натоварва, обременява или възбужда секреторната и двигателната функция на червата; напротив, храните трябва да са така подбрани, че да улесняват чревните функции и да успокояват възбудената секреция и моторика. Някои от храните, които действат като вътрешна превръзка („лапа") на възпалената чревна лигавица и забавят перисталтиката на червата, са следните: обогатени на пектин промишлено произведени плодови пюрета и нектари с ниско захарно съдържание; гъсти слизести вещества, които бавно се придвижват в червата, като желета без захар, слизести супи от ориз, жито, овесени ядки, пилаф, кисели, стъргани ябълки, пасирани каши; какао с вода, отвара от боровинки, вишнев сок, червени (танинови) вина в малко количество, силен чай; топли ястия. Условието за покой се отнася, разбира се, само при възпалителни процеси, функционални разстройства, ензимни дефицити, алергия и пр., свързани с усилена секреция, усилена перисталтика и диарии.
В редица случаи чревните заболявания протичат със забавен пасаж и запек. Тогава важи изискването за включване на храни, стимулиращи моторната функция. Такива са преди всичко богатите на целулоза продукти — хлебни изделия от пълнозърнести пшеничени и ръжени брашна (богати на трици); овесена, ечемична и оризова грис; отвара от трици, отвара от сини сливи, шипки, меса, богати на съединителна тъкан (сухожилия и фасции); сушени плодове — сини сливи, кайсии, зарзали, смокини; сурови, ситно нарязани салати от маруля, къдрави салатки, млади репички и краставици, чушки, домати, пюре от моркови, спанак, цветно зеле и др.; сурови плодове; компоти от кисели плодове; плодови сокове и сиропи, богати на органични киселини; млечнокисели продукти; зелев сок; мазнини в чист вид и по-голямо количество (олио, краве масло, сметана, слънчогледово масло); безалкохолни газирани (съдържащи Н2СО3) питиета; чай от зърнастец и др.; пчелен мед, конфитюри от рози или смокини и т. н. Тези храни имат свойството да дразнят механорецепторите на червата и да усилват перисталтиката. Те причиняват постепенно придвижване на хранителната кашичка в червата, изтласкване на газовете и тяхното изпускане. Изброените храни, разбира се, имат предимство пред лекарствените пургативни средства, защото стимулират чревната двигателна функция посредством естествени физиологични механизми, докато медикаментите причиняват ленивост на червата.
Трето важно изискване към диетата при чревни заболявания е необходимостта оптимално да задоволява физиологичните потребности от хранителни вещества и енергия при условията на увредено смилане и резорбция. Доколкото е възможно, в зависимост от характера и фазата на заболяването, при изграждане на диетичния режим е нужно да се осигуряват разнообразие и пълноценност, като се обръща внимание по-специално на белтъчното и витаминното съдържание на храната. Загубата на белтък при чревни възпаления се дължи на две причини: от една страна, намалено е смилането на белтъците от храната и значителна част от тях, неусвоени, се изхвърлят с изпражненията; от друга страна, ентероколитите протичат с интензивно излющване на епителни клетки от чревната лигавица, което също е свързано със загуба на белтък. Това предопределя необходимостта от абсолютно и релативно увеличаване количеството на белтъка в менюто — 1,5— 2 g на kg телесна маса. По същите причини се увеличава и приемът на витамини с храната под форма на плодови и зеленчукови сокове, допълнително витаминизиране и др., но тъй като тяхното усвояване е нарушено, най-често се налага парентерално приложение на витамин В1, В2, В6, В12, Вс и др., както и на анаболни хормони и препарати.
Достатъчният внос на калций, магнезий, калий, желязо и други минерални вещества е следващото задължително изискване при диетите за чревни заболявания. Калцият и магнезият по отношение на чревната моторика са в известен антагонизъм. Mg++ успокоява възбудената гладка мускулатура на червата, премахва спазма и контракциите и затова богатата на магнезий диета е подходяща при хроничен колит със спастичен запек. Магнезиевата диета може да се осъществи чрез включване на хляб от пълнозърнесто брашно, отвара от трици, моркови, шипки, бобови и ядкови храни, сини сливи, плодови сокове и сиропи, кисели напитки и др. Са+ + стимулира чревната мускулатура и затова калциева диета е подходяща при хипотоничен и атоничен запек. Най-добър източник на калций са млякото и млечните продукти — сирене, кашкавал, извара и пр. Разбира се, един спастичен колит може да протича както със спазми (контракции), така и с прояви на хипо- и атония. Затова калциевата и магнезиевата диета се налага да варират, като се включват по 3—4 дни, 1—2 пъти в месеца. Важно е с диетата да се осигурява достатъчен прием и на желязо, тъй като усвояването му при чревни заболявания е нарушено. От друга страна, редица чревни заболявания (улцеро-хеморагичен колит, остър дизентериен ентероколит и др.) протичат с хеморагии, които, макар и като малки кръвозагуби, водят до анемия и намаляват запасите от желязо в организма. Железният дефицит от своя страна по пътя на увреждане на тъканното дишане потенцира увреждането на чревната лигавица, респ. атрофията на ентероцитите. Това налага обогатяване на храната с богати на желязо храни и продукти, а при необходимост и парентерално приложение на железни препарати. От друга страна, достатъчен трябва да бъде и вносът на калий с храната, поради което в ежедневното меню е необходимо да се прибавят разнообразни плодове — варени или печени, пасирани или настъргани. Тук трябва да се обърне внимание на една важна особеност, а именно затрудненото усвояване на биологично активните вещества — витамини, макро- и микроелементи. Поради това се налага включване на анаболни хормони и синтетични лекарства (нерабол, дианабол, декадураболин и др.) за увеличаване усвояването и задръжката на основните и допълнителните хранителни вещества в организма.
Изискване към диетата при чревни заболявания е тя да се нагажда към вкуса на болния и неговите предпочитания, вида, тежестта и фазата на заболяването и общото състояние. От друга страна, към диетично хранене, подбор и подготовка на храната болните просто трябва да си създадат навик, тъй като чревните болести обикновено са хронични и изискват лечебно хранене години и десетилетия. Болният придобива познания за хранителните продукти, ястията, технологичните методи на приготвяне на менюто при пребиваване в болницата, санаториума и профилакториума.
Освен храни, които забавят или засилват моторната функция на червата, има и трета група индиферентни храни, които също са подходящи за включване в един или друг вариант на чревните диети. Такива са бял пшеничен хляб — сух престоял или сухари, прясна извара и прясно сирене, варена нетлъста риба, ястия на пара от нетлъсти сортове меса без сухожилия и фасции, като фрикадели, суфле, котлети, пюре и пр.
Особено място в диететиката на чревните болести заема млякото. В чист вид то ежедневно се включва към редица ястия — особено млечни супи, брашнени каши, плодови храни и пр. Но немалка част от болните не го понасят и след консумацията му получават метеоризъм и диарии. Причините за непонасяне на млякото могат да бъдат хранителна и (или) дигестивна алергия и лактазен дефицит. Според проучвания у нас (Н. Недкова-Братанова и сътр.) при остри и изострени ентероколити лактазният дефицит се наблюдава при 80% от болните. В такива случаи се изключва прясното мляко. Ако пък е налице алергия към мляко — изключват се и прясното, и киселото мляко. В ремисия на заболяването винаги трябва да се опитва включване на мляко — 50—100—150 g дневно, особено в смес с нишесте, зеленчуци, плодове (поради неговите високи биологични качества). Разбира се, другите млечни продукти широко се използват в диетите при чревни заболявания — прясна извара, диетична извара, прясно сирене, пресен кашкавал, краве масло и др.
Подобно на млякото, болните с ентероколити имат индивидуална поносимост и към яйцата. Повечето от тях приемат яйца без особени смущения, но приготвени на пара (парови омлети), в пудинги, суфле, запеканки и др. При отделни болни се проявяват белези на хранителна и дигестивна алергия с усилване на болките и диарията; в такива случаи е наложително изключването на яйцата от менюто.
Важен е подборът на мазнините, които по принцип засилват диарията и загубата на хранителни вещества. В последните години диететиката използува изкуствено създадени неутрални мазнини (триглицериди), в структурата на които вместо дълговерижни са включени средноверижни мастни киселини. Смилането и резорбцията на тези мазнини се осъществява в достатъчна степен дори при недостиг на липаза и жлъчни соли — панкреасно и чернодробно увреждане, които често съпътстват ентероколитите.
Освен продуктовия набор, особено важна е кулинарната обработка. Суровите плодове (даже и ябълките) например усилват перисталтиката, затова при чревни заболявания се избягват. Но обелени и почистени, а след това настъргани или претрити, спомагат за нормализиране на дефекациите при диарии. Печени плодове също често се включват в дневното меню. В чист вид мазнините, особено приети в по-голямо количество сутрин на гладно, имат значителен лаксативен ефект, но прибавени в неголеми количества (5—10 g на порция) към ястията по време на тяхното готвене (особено съдържащите каприлова, капронова и други средноверижни киселини С8, Сю) се понасят добре. В диетичната кулинария на чревните заболявания е подходящо използването на хомогенизатори за разрушаване на парчетата варени и претрити продукти и тяхното фино стриване до хомогенат.

диети-отслабване.ком

Още...

Неприятна миризма от устата издава стомашни проблеми

Оригването може да е знак за болна жлъчка или невроза

Оригването представлява излизане на въздух без неприятна миризма. То настъпва обикновено след обилна употреба на газирани напитки - вода, шампанско и пр. В стомаха постъпват много газове. Те повишават налягането в него. Тогава мускулът, затварящ входния отвор на стомаха, не може да противодейства на обратното движение на газовете. Такова оригване в медицината се нарича "празно". Често се случва на хора, които се хранят бързо и едновременно разговарят. Те неизбежно поглъщат много въздух. До прекалена проява на неприятния симптом води и консумацията на зеленчуци и плодове, богати на въглехидрати и целулоза, както и на ястия, засилващи процесите на ферментация в стомаха. По правило хората забелязват, че след консумацията на салата, алкохол и нещо газирано започват да се оригват.

Преяждането
също предизвиква това оплакване. Тогава то е съпроводено с връщане през хранопровода на храна от стомаха. За да се избегне състоянието, достатъчно е да бъдем внимателни: да пием по-малко газирана вода, да се храним със затворена уста и да не ядем твърде много наведнъж. Но оригването невинаги е толкова невинно. Когато е шумно и се повтаря многократно, то може да е една от проявите на стомашната невроза. Когато е съпроводено с горчив вкус, той се дължи на примес от жлъчка, а неприятната миризма показва, че в стомаха се задържа храна. Ако оригването се повтаря

по-често през пролетта
и се съчетава с киселини и болки в стомаха, може да сигнализира за гастрит (възпаление на стомашната лигавица) или за язвена болест. Понякога оригването е резултат от стесняване на пилора, т. е. на изходния дял на стомаха. Но може да се получи и при херния на диафрагмата. При всички случаи започне ли често да се повтаря, е нужна консултация с лекар, за да се открие причината и се приложи необходимата терапия.


стандартнщз.ком

Още...

Правилно хранене при стомашно - чревни проблеми

За постигане на добро здраве на храносмилателната система допринася придържането към препоръките за здравословно хранене, а именно оптимален прием на хранителни продукти от петте основни групи храни:
* зърнени и картофи (доставят въглехидрати, влакнини, витамин В, минерални вещества);
* плодове и зеленчуци (доставят въглехидрати, витамини, минерални вещества, разнообразни биоактивни фитовещества);
* мляко и млечни продукти (доставят калций, млечни протеини, витамини и др.);
* месо, риба, яйца, бобови (доставят протеини, мазнини, някои минерални вещества и витамини);
* добавени предимно растителни мазнини;
* добавена захар (в захарни, тестено-захарни и сладкарски * изделия)

При стомашни-чревни заболявания (гастрит, язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника, колит, дивертикули, констипация, болест на крон, язвен колит), жлъчнокаменна болест, хронични хепатити и панкреатити, храненето има голямо значение за тяхното лечение и затихване. Неправилното хранене може да предизвика обостряне на оплаквания.

Храненето оказва влияние върху стомашно-чревния тракт по три начина: като:

- количество;

- състав;

- начин на приготовление.

Храненето в големи количества, на по-големи интервали през деня, е неблагоприятно. Препоръчва се хранене в умерени количества (четири-пет пъти дневно). Така се облекчава, а не се претоварва дейността на храносмилателната система. Понякога се препоръчва прием на топли течности вечер преди лягане. При такова хранене се намалява риска от обостряне на стомашно-дуоденална язва, панкреатит и жлъчни заболявания. Храната трябва добре и достатъчно дълго да се сдъвква.

По състав храненето трябва да е балансирано според препоръките за здравословно хранене (белтъци - 10–20%, мазнини 20-35%, оптимален прием на есенциални мастни киселини, витамини, минерални вещества, нежни влакнини, антиоксиданти.

Препоръчват се щадящи кулинарни технологии, като се ограничават или се избягват пържени храни, пушени месни продукти.

Препоръчва се поддържане на здравословно телесно тегло и редовна физическа активност.


гбг.бг

Още...

При стомашни проблеми яжте често и по малко

При­гот­вяй­те хра­на­та на па­ра, ва­ре­на или пе­че­на. Тем­пе­ра­ту­ра­та на хра­на­та тряб­ва да е от 15 до 60-65 гра­ду­са. Ри­тъ­мът на хра­не­не - да е на мал­ки пор­ции, 4-6 пъ­ти на ден.

Вслед­с­т­вие на про­дъл­жи­тел­но­то ле­че­ние с дик­ло­фе­нак по­лу­чих сто­маш­но-чрев­но кръ­во­те­че­ние. Ус­пях да из­бег­на хи­рур­гич­на на­ме­са. При из­пис­ва­не­то ми от бол­ни­ца­та ми пре­по­ръ­ча­ха ос­къд­на ди­е­та - из­ва­ра, бул­ьон. Ис­кам да раз­бе­ра мо­же ли да ям и дру­ги не­ща? Как­ви мес­ни про­дук­ти, пло­до­ве, зе­лен­чу­ци мо­га да вклю­ча в ди­е­та­та, ка­то има­те пред­вид, че ня­мах ни­как­ви бол­ки в ко­ре­ма - ни­то в на­ча­ло­то на за­бо­ля­ва­не­то, ни­то се­га.
Све­тос­лав Ива­нов, Вар­на

Хра­на­та ви тряб­ва да е с по­ви­ше­но съ­дър­жа­ние на бел­тъ­чи­ни, нор­мал­но ко­ли­чес­т­во маз­ни­ни, слож­ни въг­ле­хид­ра­ти и ог­ра­ни­ча­ва­не на бър­зо­ус­во­ими­те от ор­га­низ­ма въг­ле­хид­ра­ти. Съ­от­но­ше­ние в ме­ню­то: бел­тъ­чи­ни (вкл. и жи­во­тин­с­ки) 85-90 г, маз­ни­ни (вкл. и рас­ти­тел­ни) - 70-80 г, въг­ле­хид­ра­ти (вкл. мо­но- и ди­за­ха­ри­ди) - 300-350 г. Тряб­ва да ог­ра­ни­чи­те сол­та (6-8 г на ден), хи­мич­ни­те и ме­ха­нич­ните драз­ни­те­ли на сто­ма­ха и жлъч­ни­те пъ­ти­ща.

Прочетете повече за храненето при стомашни проблеми.


блитц.бг

Още...

Да давам или не кисело мляко на бебето си?

Киселото мляко е уникален биологичен продукт, който има не само хранителни , но и лечебни свойства. Основание за това ни дават наличието на специфичните бактерии в него – Бактериус булгарикус и Стрептококус термофилус. Тяхното действие в дебелото черво е антагонистично /противоборство/ спрямо патогенните бактерии. В същото време те произвеждат специфични ензими и вещества, които имат противовъзпалителен и укрепващ лигавицата ефект.

ИМЕННО ТОВА ТЯХНО ДЕЙСТВИЕ НИ ДАВА ОСНОВАНИЕ ДА СМЯТАМЕ, ЧЕ КИСЕЛОТО МЛЯКО Е ПЪРВИЯТ В СВЕТА ПРОБИОТИК.

Кога все пак е удачно да дадем на нашето бебе кисело мляко....? .........Имайте малко търпение, отговорът ще откриете малко по късно.

Кисело /квасенo/......или.......прясно краве мляко?

Първоначално основната цел на подкисляването е била да се получи по-фин и по-мек белтъчен съсирек, който се атакува по-добре от храносмилателните ензими и е по-лесно смилаем в сравнение с прясното мляко. Впоследствие се установява, че квасеното мляко има редица други предимства пред прясното . Основните от тях са следните:

---по- лесна смилаемост и по-добра поносимост

---по-висока използваемост на белтъците, калция и желязото

---млечно – киселите бактерии в него потискат развитието на гнилостните и болестотворните микроорганизми, поради което киселото мляко е по-трайно и по-малко изложено на бактериално замърсяване и разваляне. Под влияние на млечно –киселите бактерии се намалява образуването на токсични вещества в дебелото черво, премахва се запекът, което предпазва по-късно от рак.

---според данни на японски и други автори лактобацилус булгарикус на българското кисело мляко отделя термоустойчив антибиотик и вещества, които стимулират растежа на организма. То предпазва и от вредното действие на радиоактивните облъчвания, потиска развитието на някои туморни клетки и образуването на токсични вещества при разпадането на нитратите.
Въпреки изброените качества НЕ Е ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО БЕБЕТО ДО 8 мия МЕСЕЦ ДА СЕ ХРАНИ С КИСЕЛО МЛЯКО.

До този месец ако майката няма кърма е задължително храненето с адаптирани млека.

Те /АМ/ са създадени на базата на краве мляко, но при тях:

---белтъчините са в намалено количество, но с по-висока биологична активност

---коригирани са съотношението на ненаситени към наситени мастни киселини /в полза на ненаситените/

---въглехидратите са увеличени за сметка на лактозата

---минералните соли са намалени

---обогатени са с витамини и микроелементи, вкл. Желязо

---те са удобни за приготвяне, лесно се съхраняват и дозират

На базата на всичко казана по-горе можем да направим следните изводи:

ПРИ ЛИПСА НА КЪРМА - ДО 8 ия МЕСЕЦ НАЙ – УДАЧНО Е БЕБЕТО ДА СЕ ХРАНИ С АДАПТИРАНО МЛЯКО. ПРИ ДОБРЕ НАДДАВАЩО КЪРМАЧЕ, КОЕТО НЯМА ПРОЯВИ НА ХРАНИТЕЛНИ АЛЕРГИИ ИЛИ ДИСПЕПСИИ, СПОКОЙНО МОЖЕМ СЛЕД 8 ми МЕСЕЦ ДА ВКЛЮЧИМ КИСЕЛО МЛЯКО

ПРЯСНО МЛЯКО ДА СЕ ДАВА НА ДЕТЕТО СЛЕД 2 рата ГОДИНА. До тогава може да се приема като съставка при приготвянето на някоя храна.

И накрая няколко думи за болестта – АЛЕРГИЯ КЪМ БЕЛТЪЧЕНИТЕ НА КРАВЕТО МЛЯКО. С тази диагноза биват плашени доста майки, както от лекари, така и от производители на адаптирани млека. Почти всяко неблагополучие на бебето свързано с храненето се преписват на тази диагноза.

Трябва да се знае ,че АЛЕГИЯТА КЪМ БЕЛТЪЧЕНИТЕ НА КРАВЕТО МЛЯКО Е ТЕЖКА ДИАГНОЗА И СЕ ПРОЯВЯВА СЪС СЛЕДНИТЕ СИМПТОМИ:

---упорита и профузна диария

---кръв и слуз в изпражненията

---невиреене, обриви и др.

Обикновено се проявява до 20 дни след приема на млякото. Всички останали прояви при бебето – газове, плач, периодичен запек и др. по –скоро са функционални прояви, за които има лечение .Особено подходящо е хомеопатичното.

И ДА НЕ ЗАБРАВИМ - НАЙ – ДОБРОТО МЛЯКО Е КЪРМАТА .


д-рмарио.ком

Още...

Чушките са лекарство срещу рак и още 100 болести!

Настъпи сезона на туршиите! Се­зо­нът на пи­пе­ра и зе­ле­то, на карфиола и нарязаните с къдрав нож моркови. Съседите носят пълни със зарзават торби, но нима има не­що по-из­ку­си­тел­но от аро­ма­та на пе­че­ни чуш­ки? На бъл­гар­с­ки­те пе­че­ни чуш­ки. Ся­каш Гос­под е ре­шил точ­но ту­к да “пус­не” най-вкус­ния, най-аро­мат­ния, и как­то се оказ­ва, ле­че­бен пи­пер.

У нас се от­г­леж­дат най-раз­но­об­раз­ни сор­то­ве чуш­ки. Ня­кои от тях при­ли­чат на до­ма­ти, дру­ги на ябъл­ки, тре­ти имат ро­го­вид­на фор­ма, а има и сор­то­ве с още по-при­чуд­ли­ви фор­ми.

ЛИМОНА И ЧЕРНИТЕ БОРОВИНКИ ОТСТЪПВАТ ПЪРВОТО МЯСТО ПО СЪ­ДЪР­ЖА­НИЕ НА ВИ­ТА­МИН ПРЕД БЪЛ­ГАР­С­КИ­ЯТ ПИ­ПЕР Оказ­ва се, че на­ши­ят, бъл­гар­с­ки пи­пер е да­ле­чен род­ни­на на до­ма­ти­те и пат­лад­жа­ни­те и до­ри не спада към пи­пе­ре­ни­те сор­то­ве.

Чуш­ки­те съ­дър­жат мно­го ви­та­ми­ни: В, В2, РР, А. При то­ва в чер­ве­ния и жъл­тия пи­пер се съ­дър­жа мно­го по­ве­че ви­та­мин А, т.е. ка­ро­тин, от­кол­ко­то в зе­ле­ния. Но по съ­дър­жа­ние на ви­та­мин С бъл­гар­с­кият пи­пер из­п­ре­вар­ва ли­мо­на и чер­ни­те бо­ро­вин­ки.От­с­тъп­ва са­мо на шип­ки­те.

За вкусна гозба е ясно, че трябва да прибавим млян пи­пер. В за­ви­си­мост от сор­та, пипера мо­же да бъ­де мно­го лю­тив или по-мек, оба­че ви­на­ги има слад­ни­кав вкус. Смя­та се, че ако чо­век яде по­ве­че чер­вен пи­пер, мо­же да пре­дот­в­ра­ти рев­ма­тиз­ма и проб­ле­ми с кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве.

Ето и ед­на ре­цеп­та: при по­дут ко­рем и чрев­ни ко­ли­ки си при­гот­ве­те смес от рав­ни час­ти от пре­сен сок от пи­пер, мор­ко­ви и спа­нак. Пий­те на глад­но през 2-3 ча­са.


по материал от блитц.бг

Още...

Черният пипер лекува

Чер­ни­ят пи­пер рас­те в Ин­дия и дру­ги­те топ­ли стра­ни - пред­с­тав­ля­ва ог­ром­ни пъл­зя­щи храс­ти. Плод­че­та­та са мал­ки, те се бе­рат, до­ка­то са зе­ле­ни, и се су­шат. В край­на смет­ка се по­лу­ча­ват мал­ки чер­ни груд­ки, ко­и­то ние поз­на­ва­ме и из­пол­з­ва­ме ка­то под­п­рав­ка.

Мо­же ли да раз­ка­же­те по­ве­че за чер­ния пи­пер - коя е ро­ди­на­та му? Как­ви са ле­чеб­ни­те му свой­с­т­ва? То­дор Ива­нов, Кър­д­жа­ли

Чер­ни­ят пи­пер не са­мо при­да­ва на яс­ти­я­та ле­ко лю­тив вкус. Той сти­му­ли­ра хра­нос­ми­ла­не­то и въз­буж­да апе­ти­та.
Има и друг вид пи­пер от то­зи сорт - бял. При не­го се из­пол­з­ват ве­че уз­ре­ли­те плод­че­та, пре­ди то­ва оба­че им се обел­ва ко­жа­та. Та­ка под­п­рав­ка­та ста­ва по-сла­бо аро­мат­на, но по-лю­ти­ва. Бе­ли­ят пи­пер вли­яе по­ло­жи­тел­но на хра­нос­ми­ла­тел­на­та сис­те­ма и зад­с­то­маш­на­та жле­за. И се смя­та за иде­ал­на под­п­рав­ка за хо­ра­та, ко­и­то ис­кат да от­с­лаб­нат. То­зи сорт пи­пер пре­чи на от­ла­га­не­то на маз­ни­ни­те и по­ма­га на ор­га­низ­ма да се про­чис­ти от ток­си­ни­те и от­ла­га­ни­я­та.
При­вър­же­ни­ци­те на на­род­на­та ме­ди­ци­на въз­п­ри­е­мат чер­ния пи­пер не са­мо ка­то вкус­на под­п­рав­ка, но и ка­то ле­чеб­но сред­с­т­во.
При ра­ди­ку­лит, ос­те­о­хон­д­ро­за и бол­ки в ста­ви­те по­ма­га пи­пе­ре­ни­ят мех­лем.


Ето как се при­гот­вя: в ча­ша зех­тин се до­ба­вя ед­на су­пе­на лъ­жи­ца че­рен пи­пер на прах и се сла­га на ба­вен огън да ври око­ло 5-10 ми­ну­ти. След то­ва се ох­лаж­да, пре­цеж­да се и се из­пол­з­ва за раз­т­рив­ки.
При ан­ги­на, каш­ли­ца и брон­хит че­рен пи­пер на прах се смес­ва с мед - ед­на су­пе­на лъ­жи­ца на ед­на ча­ша мед. При­е­ма се по ед­на ча­е­на лъ­жич­ка 3-4 пъ­ти на ден.


блитц.бг

Още...

Ленено семе - здраве отвътре

Кухнята - ковачницата на здравето
Ние специално поместваме таблица със съдържанието на омега-киселините в хранителните продукти.

Съдържание на полиненаситени мастни киселини (грамове в 100 гр. продукт) омега-3 омега-6

Ленено олио- (56) (15)
Тиквено олио - 15 45
Кедрово олио- 14 39
Соево олио- 11 42
Рапично олио- 8 26
Слънчогледово олио- 8 66
Царевично олио-8 59
Зехтин -8 12
Палмово олио -8 9
Тиквейнол (БАД) -6 15
Скумрия (сурова)- 5.0 -
Херинга (сурова)- 3 -
Палтус -1 -
Пъстърва - 1,6 -
Треска - 0,3 -
Ленени сем.(сурови) - 23 7
Орехи -3 -
Слънчогледови сем. (сурови)-3 1,6

Сега ще я коментираме.
На кардиолозите отдавна е известно, че жителите на средиземноморските страни в по-малка степен страдат от сърдечно-съдови заболявания. По мнението на учените за това те трябва да са благодарни на своята диета. А на мен ми се струва, че главното се крие в друго. Зехтиновото олио, с което те готвят, не се страхува от нагряване, тъй като в него най-малко има "незаменими". Напротив, маслата, които ние използваме в кухнята, в никакъв случай не са годни за нагряване и фритюрници. Пламъкът убивайки мега-киселините ражда неестествени "уроди", които бавно, но коварно, разрушават нашия организъм. Лененото, соевото и рапичното олио, толкова нужни за нас, можем да използваме ИЗКЛЮЧИТЕЛНО за приготвянето на салати. За котлона, както вече споменах, - зехтин и палмово олио. Любимите на всички слънчогледово и царевично олио, отчитайки техния състав, аз бих махнал по-далече от котлона. За съжаление "когато гърма удари", няма на кого да се кръстиш.
Мазната риба - това е още едно природно съкровище на омега-3 киселини. Но трябва да помним: рибата трябва да е прясно замразена и да е уловена най-много преди два месеца.
Недопустимо е размразяване и повторно замразяване. Ако отчетем, че само в прясната риба можем да намерим интересуващите ни мазнини, то нека се потрудим и сами да си приготвим в къщи слабо осолена морска риба (3-5 % солен р-р). Ежедневно късче от такъв деликатес ще ви осигури необходимата "доза" омега-3 мастни киселини. Повярвайте вашият организъм ще ви бъде благодарен за грижата.
Съвременният човек трябва кардинално да промени своята кухня. Да прегледа "старите" рецепти съобразявайки ги с последните препоръки на учените. Това трябва да направите незабавно! Трудно е да се повярва, но преди повече от век С. П. Боткин е определял инфаркта на миокарда като рядка патология. Има данни, че от 1921 г. до 1928 г. в огромната централна болница на Масачузец не е бил регистриран нито един пациент(!) с такава диагноза - невероятен факт за съвременните лекари. Мнозина считат, че ние жънем плодовете на цивилизацията. А аз мисля, че това е и неразумно отношение към рекламата и модата, които за много хора заменят собственото им мнение. Модата понякога убива разума! В това лесно можем да се убедим, като разлистим историческите книги... от медицинска гледна точка. Човечеството обича да обобщава и да дава гръмки названия на преживените отрязъци от времето. Нали помните - "железния век", "атомния век"... Да си спомним също - "епохата на великите открития" и т.н. А на мен ми дойде на ум, че си заслужава да възкресим най-близкия приятел на човека, дори по-близък от кучето - "Хилядолетието на Негово Величество Лена "!
Малкото народи, населяващи земята в миналото не са знаели за него. Самото название "лен" има келтски корен (lin- връв). За него са писали и на клинопис, и с йероглифи, на много световни езици, преди 4-5000 г. пр.н.е.!!! За него са знаели в Месопотамия, широко са го използвали в древна Асирия. От латински например, неговото име се превежда като "много полезен". Той е хранил, обличал, лекувал, отоплявал, нашите далечни прадеди, от Северните ширини до Африканските пустини. Египетските мумии са "доживели" до нашето време основно, благодарение на лена и са се представили пред погледа на нашия съвременник в дрехи от ... лен! Той е бил основна храна на всички слоеве от населението - и бедни и богати - в продължение на столетия.
Лененият "ренесанс"
В началото на миналия век започнали да забравят него. Причините са много, но като основна аз считам, че е модата. Ленените тъкани започнали да заменят с памучни. А с развитието на знанията се появи химията. Аз още си спомням времето, когато от найлон правеха всички дрехи. Имаше умопомрачителни опашки за найлонови ризи и шлифери. На хранителния пазар стремително навлезе слънчогледа. Лененото масло остана само като безир. Лененото масло, заради наличието на огромни количества на "незаменимите" (до 60 %) е много деликатен продукт, изискващ специални условия за получаване и има малък срок на годност - 35 дни. В САЩ и Европа обърнаха внимание на важността му и в момента преживява "ренесанс".
Вълшебната семка
Както често се случва - майката природа отново се е погрижила за нас. Няма масло - можем да използваме лененото семе. То съдържа до 45% масло, в което частта на омега-3 достига 55-60 %, омега-6 до 15%, омега-9 - 10% и само 10% на наситените мазнини. Помните ли, че ви казах, че природата обикновено се стреми да защити от окисляването на кислорода мастните киселини необходими за зародиша, добавяйки в семето антиоксиданти (вит. А, Е, С). В 100 гр. ленено семе се съдържа 120 мг.(!) витамин Е. Налага се впечатлението, че основната роля на този витамин в живите организми е защитата на "незаменимите". Семената са много богати на белтъчини - до 23%(!).
В месото има само 17-18 %. При това белтъчините съдържат 18 от 22-те човешки аминокиселини. И което е особено, но извънредно важно- всичките 9 "незаменими" (!), т.е. тези, които не могат да синтезират клетките на човека! Въглеводорода е само до 13 %!
Направо идеален продукт за отслабване. Освен указания по-горе витамин Е в ленените семена могат да се намерят витамините - А, В1, В3, В6. И цял букет от микроелементи - цинк, мед, манган, магнезий, хром, желязо, бор и др. Лененото семе се продава в аптеките и отдавна се използва в медицината, но за съжаление само част от неговите достойнства.
Предлагам преди употреба механически да се разруши обвивката на семето, например с помощта на кафемелачка. И ако след това го добавите към мляко - вие ще получите не скъп, но буквално скъпоценен за вашия организъм продукт.
Обяд "според науката"
Най-интересно е, че преглеждайки научната литература се натъкнах на много статии, в които се описва лечебния ефект на счуканите ленени семена. При това някои от тях са написани в края на миналия век! Така че по ефективност при лечението на атеросклерозата той е съпоставим с официалния фармацевтичен препарат - Mevacor.(!), но без странични ефекти и противопоказания!
Великият Авицена е използвал ленени семена при "слузеста кашлица" и затруднено дишане. А в края на 20 век счукани ленени семена са предписвали като отхрачващо противокашлично средство при пневмонии, остър и хроничен бронхит, плеврити. Всъщност, при всички състояния свързани с дефицит на омега-3 киселини (проблеми при умственото развитие, депресия, алкохолизъм, наркомания, диабет, алергии, артрити) те заедно с традиционните медикаментозни лечения дават превъзходни резултати. От няколко години лененото семе влиза в задължителното меню на американските ученици! В много страни са започнали да го добавят в хляба, а учените са открили, че то намаля увеличаването на нивото на глюкозата в кръвта след хранене до 30%. Ако заболяванията на храносмилателната система (гастрити с повишена киселинност, язви на стомаха и дванадесетопръстника) отдавна са лекували с отвара на ленени семена, използвайки свойствата на лугата (получена от отварата), която сама по себе си има леко слабително, противовъзпалително и обезболяващо действие, то счуканото семе с успех се прилага още и при цистити, пиелити и камъни в бъбреците.
Осигурява нормално, з драво състояние на кожата и косата. Скъпи жени, корените на косата не се "подхранват" отвън с шампоани, както обещава рекламата, това все пак не е леха. Имайте в предвид - организма е длъжен да осигури хранене на луковиците на косъма отвътре! И тук семената с омега-киселини, повярвайте ми, действително са незаменими!
Още една "козметична тайна" за дамите: цвета на лицето е "огледалото" на стомаха (някои модели, затова се измъчват с прочистващи клизми). Защо така? Счуканото семе е винаги на вашите услуги! Осигурявайки на организма белтъчини, някои витамини и особено омега-3 и омега-6 мастни киселини, счуканото ленено семе способства за изгарянето на наситените мазнини, което заедно с повишената чувствителност на клетките към инсулина може ще помогне да намалите вашите нежелани мастни отлагания. Нещо природата е скрила и за мъжете. Редовният прием на счукано ленено семе увеличава производството на тестостерон (мъжкия полов хормон), стимулира сперматогенезата, увеличава ерекцията. Както се казва "нашият лен и там е силен"!
И съвършено нова страница в медицинските препарати - лигнини (lignane). През 1990 г. в САЩ стартира програма за детайлното изучаване на лигнините като средство за предпазване от рак. В нея особено внимание се отрежда на ленените семена, съдържащи 100 пъти повече лигнини от който и да е друг растителен продукт. Техният биологически спектър в действителност се оказа много широк. Те притежават и антибактериално, и антивирусно, и противогъбично действие.

форум бг-мамма.ком

Още...

За тиквата и нейните семки

Още в ранното си детство всеки от нас е чувал една великолепна гатанка: “На пазара са се наредили лели, жълти и бели, всичките са много дебели. Що е то?” Порасналият човек веднага се досеща-ТИКВИ. Сега по есенните пазари има много тикви, но хората не винаги им отдават нужното внимание. На времето жените са умеели да правят чудесни десерти от тези големи, твърде екзотични по форма и цвят творения на природата тиквите, за които често се спори дали са плодове или зеленчуци.

Тиквата спада към групата на така наречените плодови зеленчуци, тъй като се отглежда заради плода. Както при повечето културни растения, така и при тиквата в зависимост от сорта съществува голямо разнообразие в цвета, формата и големината на плодовете. Зелените тиквички (употребявани за готвене) са сравнително по-дребни, имат цилиндрична форма и нежна месеста част, докато тиквите за печене обикновено са едри и валчести, кората им е дебела и корава, а месестата част — нежна и дебела. На цвят тя бива жълта, жълто бяла или кремаво бяла, оранжева и жълтеникаво оранжева. Семената също са различни по цвят и форма: бели, матовобели, светлокафяви; плоски или елипсовидни. Има и такива без люспа.

Тиквата притежава ценни диетични и вкусови качества. По хранителна стойност тя е много близо до картофите . В зрелите плодове от най-качественитe сортове тикви се съдържат малко белтъчини и мазнини и до 10 на сто захари (главно захароза и гликоза). Останалите 90 на сто от плода са вода. Целулозата е около 1 на сто, а киселини почти липсват. От минералните соли преобладават калий и фосфор, не липсват също калций, магнезий, желязо, мед, фосфор, кобалт, натрий. Високо е съдържанието на витамин С - 15 мг в 100 грама, каротин - 2 мг, В1 В2 и РР. Колкото месестата част на тиквата е по-оранжева или яркожълта, толкова по-високо е съдържанието на каротин в нея.Така наречените мускатови тикви съдържат по-голямо количество каротин дори от морковите. Калиевите соли в сравнение с натриевите са в съотношение 675 към 1, което превръща тиквата в много подходяща храна при бъбречни и сърдечносъдови заболявания , за които са характерни отоци. Тъй като има ниска киселинност и нежната целулоза, тя е много полезна при заболявания на стомашно-чревния тракт. В диетичното хранене тиквата се прилага, защото има леко слабително действие. Доста мощен диуретик е. Съдържа и голямо количество пектин. Това помага за изчистване на дебелото черво и за намаляване нивото на холестерина. Тиквите са много полезни при възстановяване на организма след прекарани тежки заболявания.

Поради ниската и калоричност (около 17 калории в 100 грама) тя се препоръчва на хора с наднормено тегло и диабетици, като последните все пак трябва да ограничават употребата й поради наличието на захари. Те могат да приемат дневно по 500 г варена на пара или 300 г печена тиква.

Соковете от тиква рядко се консумират на трапезата в ежедневието, но имат място при лечение на гастрит и повишена стомашна киселинност. Препоръчителни са и при безсъние-преди лягане се изпива по една чаша прясноизцеден сок или отвара от тиква, в която е разтворена една супена лъжица мед, Семките на тиквите също са изключително полезни, дори се смята, че живеещите на Балканския полуостров народи по-рядко страдат от аденом на простата жлеза именно поради факта, че ядат тиквено семе. В тиквените семки има повече белтъчини, тлъсто масло и смолисти вещества. Важно е обаче да не са обилно посолени. Желателно е хора с наднормено тегло да ограничават консумацията им до 30 г дневно. Тиквеното семе е полезно за страдащите от хронични чернодробни възпаления, гастрит, колит със запек, анемия, наднормено тегло, хипертония , остеопороза.

Когато сте на пазара и избирате тикви, имайте предвид следното: най-качествени са белите тикви, които имат нежна месеста част и тънка кора. Ако плодът на цвят е зеленикаво бял или сив-не го купувайте-не е узрял добре и качествата му са влошени. Белите тикви са получили популярното название “кестенки”. Мускатните тикви също са вкусни, а казахме вече, че съдържат най-много каротин. С по-груба и влакнеста месеста част са жълтите тикви,но при констипация те са по-ефикасни.Купувайте винаги добре узрели тикви. При приготовление не ги подслаждайте обилно, те са достатъчно сладки. Спортуващите успешно могат да разнообразяват менюто си със сварена на пара тиква, без подсладител, когато са в период на нисковъглехидратна диета. Разбира се става дума за не повече от 500гр варена или 300гр печена тиква. фитнес-бг.ком


Рецепта против глисти с тиквени семки от здравница.ком
Разрязва се една тиква и сеизваждат семките.
Почистват се и се измиват със студена вода.
Семките се ядат сурови, като се обелят и изяждат ядките.
Глистите излизат сами.

Още...

Хранене по Аюрведа

Какво е Аюрведа? - Наука за хармония и здраве

Какво е Хранене по Аюрведа?

Ако искате да приложите науката за хармония и здраве Аюрведа в живота си, започнете с храненето. Организирането на храненето предполага отработване на някои естествени правила, препоръчвани от Аюрведа:

- Яжте в спокойна обстановка и се наслаждавайте на храната.
Хранете се винаги седнали, редовно и по възможност по едно и също време. По време на хранене не трябва да работите, да гледате телевизия, да четете. При това стремете се да говорите по-малко.

- Яжте винаги тогава, когато сте гладни
И последната храна е напълно смляна – 3-6 часа след последното хранене. Избягвайте да се хапвате между храненията.

- Обядът трябва да бъде основното ви ядене.
Вечер яжте само лека храна и преди всичко не много късно. След ранната вечеря и преди заспиване по възможност не се хранете, понеже храната трудно се преработва и пречи на съня.

- Яжте на спокойствие
Нито бързо, нито бавно. Оставете свободно място в стомаха, за да се осъществи правилно храносмилателния процес.

- След хранене трябва да се чувствате подсилени и доволни, а не тежки и пълни.

- Към яденето пийте топла вода, чай или сок.
Ако пиете мляко, пийте го отделно или заедно със сладки храни. (Според Аюрведа сладки храни са повечето зърнени храни и плодове.) Кипнато за кратко време и подправено, то се приема най-добре от организма. Млякото е самостоятелна храна

- Вашата храна - поне на обед - трябва да съдържа всички шест вкусови усещания. (Според Аюрведа вкусовите усещания са: сладко, кисело, солено, тръпчиво, лютиво и горчиво.) В избора на храна се насочвайте и от вашите нужди. Тялото ви показва чрез апетита това, от което имате нужда, за да бъдете в равновесие. Желанието за употреба на храни, които вредят на тялото, е резултат от недобри навици или когато сте излезли от равновесие и затова нямате усет към нуждите на тялото си.

- Избягвайте алкохол, кафе, газирани напитки и шоколад.

- По възможност вечер не яжте кисело мляко, извара, сирене, а също и никакви други животински белтъчини – месо и риба.

- Не гответе и не печете ястия с мед, понеже загретият мед произвежда шлаки.

- Избягвайте ледено студени храни и напитки, понеже отслабват храносмилателната сила.

- Веднъж приготвени храни не бива да затопляте втори път. Хранете се с прясно приготвена храна.

- Храната трябва да бъде вкусна, добре подредена и да бъде радост за окото. Трябва да стимулира всичките сетива: основно мирис, вкус и зрение.

- Приготвяйте своята храна с любов в една спокойна и щастлива атмосфера.

- Научете се да различавате какво е добро за вашето тяло. Учете се! Когато имате понякога влечение към нещо, което знаете, че не е добро за тялото ви, спокойно го опитайте. Дъвчете го внимателно и се опитайте да разберете какъв е истинският му вкус.
Ако сте осъзнали вкусовите качества и съдържащите се в храната вещества, този опит ще ви ръководи и в бъдеще. Често по този начин се премахва желанието за консумация на нездравословни храни. Например: шоколад – какво ви се яде от шоколада – сладко – захар или горчиво – какао?

- Доброто качество на храната, балансираното й количество и правилният ритъм на приемане я превръща в мощно лекарство, което ни подсилва и лекува.

- Храносмилателната сила се нарушава най-много от прекалено много или прекалено често ядене. Такова действие имат и белтъчните храни, когато се приемат вечер.

- Причина за газове и чувство за умора е четенето, а през последните десетилетия – и от гледането на телевизия по време на ядене.

- Равновесието в резултат на правилната обмяна на веществата в телесните тъкани и редовното отделяне на хранителните отпадъци, както и щастливото състояние на духа и сетивата, са предпоставка за здраве.

- Аюрведа предлага да се ръководим от вътрешното си чувство и да се учим какво е добро за всеки един от нас индивидуално.

Тези кратки предписания са съществена част от разбирането за храненето, което Аюрведа ни предлага. Те са и важна първа стъпка в изграждането на здравословен стил на живот. В съчетание с добре балансирани рецепти, индивидуално подбрани според вашия телесен тип, те ще ви помогнат да се научите да се храните така, че да бъдете здрави и щастливи и да водите живот в съгласие със себе си.


здравница.ком

Още...

Какво да ядем?

Най-общо казано, храната трябва да бъде проста, естествена и полезна.

Избягвайте употребата на твърде много белтъчини, особено под формата на месо, риба и птици. Приемането на голямо количество белтъци, както и обилната употреба на въглехидрати (тестени храни и захар) са вредни за здравето, ако се превърнат в основен източник на хранителни вещества. Употребявайте умерено яйца, и то след като се уверите, че са пресни. По възможност избягвайте животинските мазнини с изключение на кравето масло. За предпочитане са растителните масла.
Намалете до минимум употребата на готварска сол, оцет, подправки, напитки с лед, гореща храна, люти подправки, сосове, пикантни ястия и мариновани продукти. Въздържайте се, доколкото е възможно, от употребата на алкохолни и безалкохолни напитки, чай, кафе, какао, кола, консервирани продукти.
Подходящ начин за лечебно хранене при остри или хронични заболявания на храносмилателната система е т. нар. монодиета. Това означава, че през целия ден се приема само един продукт (например печени и варени картофи или пък извара). Ако такова еднообразие стане непоносимо, към избрания продукт могат да се добавят различни подправки и др. Например изварата може да се смеси на едно хранене с малко орехи и стафиди, а на друго - с кисело мляко, счукан чесън и копър.
Продуктите в различните дни трябва да се редуват (например млечни храни, нишестени продукти, риба, зеленчуци и плодове), за да се даде възможност на различни групи ензими да се възстановят.
Все пак повечето диетолози препоръчват разнообразната храна. Това обаче не означава цялото разнообразие да се поднася на всяко хранене. Не бива да се смесват твърде много продукти наведнъж. За да се осигурят всички необходими на организма вещества, трябва да се приема разнообразна храна, но не по едно и също време. Избягвайте също така да смесвате несъвместими продукти и не забравяйте, че нишестето започва да се разгражда още в устата. Обикновено на това не се обръща внимание, но при слабо храносмилане е полезно да се спазват принципите на диетологията. Понякога за такива хора е добре да преминат на разделно хранене.

Накратко принципите му са следните:
Най-добре се съчетават помежду си зеленчуците, плодовете и медът, макар че не е препоръчително киселите и сладките плодове да се ядат едновременно. Олиото и зехтинът, добавени към растителната храна, увеличават лечебните й свойства. Единствено пъпешите не се съчетават с нищо, те трябва да се консумират самостоятелно извън другите хранения.

ФАСУЛЪТ, ГРАХЪТ, ЛЕЩАТА се съчетават само със зелени подправки и растително масло.

ЯЙЦАТА могат да се ядат със зелени подправки и зеленчуци. Желателно е през лятото консумацията им да се ограничи. Не е добре да се комбинират с краве масло, тъй като по този начин в организма постъпва прекалено много холестерин.

МЕСОТО се съчетава добре с червени зеленчуци и листни подправки. Крайно неподходяща е комбинацията от месо и тесто.

Не е желателно да се ядат наведнъж няколко различни БЕЛТЪЧНИ ХРАНИ, например месо и мляко, мляко и яйца, месо и сирене, месо и ядки.

БЕЛТЪЧНИТЕ ХРАНИ (всички видове месо, пиле, риба, яйца, извара, сирене, мляко, ядки) и НИШЕСТЕНИТЕ ХРАНИ (хляб, тестени изделия, варива, картофи, ориз) трябва да се употребяват по различно време през деня.

ПРЯСНОТО МЛЯКО не се съчетава добре с повечето продукти. А и то е полезно предимно за децата и старците.

ЗАХАРТА се комбинира зле с белтъчна и нишестена храна.

Желателно е консумацията на СОЛ силно да се ограничи, тъй като тя и бездруго присъства в много хранителни продукти.

Любителите на растителната храна трябва да знаят, че ЗЕЛЕНЧУЦИТЕ са най-полезни, когато се варят в малко количество вода. Препоръчва се на едно хранене да не се консумират плодове и зеленчуци. Лимонът прави изключение, той може да се добавя във всякакви зеленчукови ястия.

Тези, които се интересуват от съвместимостта на храните, могат да потърсят подробности в специализираната литература за разделното хранене.


"Билки и домашни средства при болести на храносмилателната система"

Още...

Колко да ядем?

Храносмилането е не само химичен, но отчасти и механичен процес. Здравият стомах представлява мускулна „торбичка", която притежава способността да се свива и разширява. Определеният обем както на хранителната маса, така и на отпадъците, оставащи след храносмилането, е важен не само за доброто стомашно, но и за доброто чревно храносмилане. Концентрираните храни, т. е. тези, които оставят малко отпадъци, бульоните, течните диети и др. не са идеалното меню и начин на хранене. Те могат да се прилагат само временно при някои заболявания.

Златното правило е: яжте умерено. Излишъкът от храна е по-вреден от недостига й. Преяждането предизвиква напрежение във вътрешните органи, намалява жизнеспособността им, води до увеличаване на телесното тегло поради излишното отлагане на мазнини, което на свой ред увеличава натоварването на сърцето.
Ставайте от масата с чувството, че бихте могли да хапнете още малко. Никога не яжте по задължение или за да доставите някому удоволствие.



"Билки и домашни средства при болести на храносмилателната система" Т.Стоева

Още...

Кога да ядем?

Мнозина имат навика да не ядат нищо през целия ден, а да изпиват само няколко чаши чай или кафе, след което да преяждат на вечеря. Това е много вредно. Най-добре е здравият човек да се придържа към естественото чувство на глад. Истинският глад се предизвиква от действителната физиологична потребност от храна, а мускулните съкращения на стомаха допълнително възбуждат апетита и засилват усещането за глад.
Много диетолози обаче препоръчват храненето да става на по-кратки интервали от време, като се приемат малки количества храна. Това е особено важно при проблеми с храносмилането и заболявания на храносмилателните органи.
В някои случаи е желателно храната да се приема на 6-8 пъти през деня. Изискването е оправдано, тъй като при всяко хранене се отделя жлъчка и така тя не се застоява в жлъчния мехур, произвежда се стомашен сок и нормална киселинност, всичките му съставки са добре балансирани. При такава схема на хранене човек не изгладнява прекалено, а освен това обемът на стомаха намалява и усещането за ситост настъпва след консумация на по-малко храна. Не се стига и до чувство за тежест след ядене, защото отделеното количество стомашен сок е достатъчно за преработката на изяденото. Така се преодоляват редица неприятни явления като оригване, киселини, горчив вкус в устата. Осигурява се и ритмична работа на цялата храносмилателна система, което предотвратява запека.
Желателно е да се яде по едно и също време, така че организмът да свикне да изработва автоматично необходимите за храносмилането компоненти. Особено важно е винаги да се закусва след ставане от нощен сън. Закуската може да е съобразена с индивидуалните биоритми и предпочитания на човека, например „совите" се задоволяват само с кафе и нещо леко, а „чучулигите" предпочитат по-солидна закуска.
Отличен начин за започване на деня е да се изпият 2 чаши зеленчукова отвара (от зеле, картофи, моркови, магданоз, копър и др.).


"Билки и домашни средства при болести на храносмилателната система" Т.Стоева

Още...

Как да ядем?

Най-важното условие е да се яде спокойно и с удоволствие. Старайте се да не си сипвате допълнително, а потърпете - чувството за насищане настъпва малко по-късно. Ако сте яли малко, хапнете нещо след два часа. Най-добре е това да бъде морков, сурова пиперка, ябълка, праскова, портокал, овесени ядки или дори пълнозърнести макарони.
За доброто храносмилане е необходимо да се яде бавно и храната да се сдъвква старателно. По-добре да не се яде изобщо, отколкото да се яде набързо. Доброто сдъвкване улеснява всмукването на хранителните вещества в червата и потребността от храна може да се задоволи с по-малко количество ядене.
Не бива да се яде при болки, психическо или физическо неразположение, при треска и висока температура. Ако след ядене изпитвате дискомфорт, тежест в стомаха и червата, не приемайте храна, докато не се почувствате по-добре. Най-правилно е да се вслушвате в инстинкта си.
Болките, възпаленията, повишената температура затормозяват отделянето на храносмилателни сокове, прекратяват мускулните съкращения на стомаха, убиват вкуса към храната, отклоняват енергия от храносмилателните органи и влошават усвояването. Липсата на чувство за глад при треска трябва да подскаже, че организмът има нужда от гладуване. Всяка храна, изядена при повишена температура, само засилва това състояние. Обложеният език, който пречи за нормалното възприемане на вкуса и аромата на храната, същевременно пречи и за възникване на хранителни рефлекси и оттам - за отделяне на храносмилателни сокове. Болният, който има треска, се нуждае от гладуване, а не от ядене. Колкото по-малко енергия има човек, толкова по-малко и по-лека храна може да усвои организмът му. Практиката болните и отпадналите да се насилват да ядат, за да „укрепнат", е изключително вредна.
При психически и умствен дискомфорт, депресии и стрес положението е същото. Избягвайте да се храните в състояние на емоционално и умствено напрежение. Храната, изядена в такива условия, никога не се смила както трябва, а води до ферментация и гнилостно разлагане, които предизвикват разстройства и болести. Ругатните, мърморенето, караниците по време на ядене са пагубни за здравето. Всякакво психическо напрежение трябва да се избягва. На масата не бива да се допускат тревоги, страхове, завист, ревност, дребнави разправии, предизвикващи емоционален стрес и оскърбени чувства. Те нямат място при приемане на храна. Не забравяйте, че стомашните секреции са в тясна връзка с емоциите.
Никога не бива да се яде непосредствено преди, след или по време на сериозен физически или умствен труд. Само по себе си яденето е работа и то трябва да се разграничи от всички останали видове дейност. Не бива да се яде никаква храна, докато организмът не получи достатъчно умствена и физическа почивка, за да се отпусне и да се подготви за храносмилане.
Тежката храна в състояние на физическа и умствена умора определено води до лошо храносмилане, неразположение и липса на работоспособност поради недостиг на активни стомашни сокове. При подобни обстоятелства почивката и особено сънят са по-важни от храната. Към ядене може да се пристъпи едва след отпускане и почивка. Не бива да се яде и непосредствено преди началото на някакви сериозни умствени и физически занимания. Освен това не е добре да се приема храна преди и веднага след къпане.
Жаждата и гладът не са взаимно свързани и могат да се задоволяват поотделно. Старайте се да не пиете вода по време на ядене. Ако все пак сте жадни, можете да изпиете глътка вода, но не за да преглътнете недосдъвканата храна. Излишната вода и други течности при хранене не само разреждат стомашния сок и затрудняват сдъвкването, но предизвикват и разширяване на стомаха.
Това е много важно правило и трябва да се спазва строго. То се отнася както за водата, така и за чая, кафето, какаото и други напитки (млякото е храна, а не напитка, но също трябва да се приема отделно).
Може да се пие вода 10-15 минути преди ядене и половин-един час след това.
Студените напитки, лимонадата, леденият чай, които често се пият по време на хранене, забавят храносмилането. Студът прекъсва действието на ензимите и те са принудени да чакат, докато температурата в стомаха се повиши до нормалната, преди да възобновят действието си. Когато студената напитка попадне за първи път в стомаха, тя го травмира и охлажда. А когато водата напусне стомаха, настъпва реакция, водеща до още по-силна жажда. По същия начин действа и сладоледът.
Горещите напитки отслабват и лишават стомаха от енергия. Те нарушават тонуса на стомашните тъкани и отслабват способността му да въздейства механично върху храната. Такова отслабване на тъканите често води до пролапс на стомаха.
И високата, и ниската температура пречат за отделянето на храносмилателни сокове. Жлезите функционират най-добре при температура, близка до нормалната температура на тялото, или в краен случай не по-висока от 40 градуса.
Водата в кафето, чая, какаото, лимонадата и др. действа като обикновената вода. Но тези напитки допълнително стимулират апетита и водят до преяждане. Честото им приемане нарушава храносмилането, уврежда нервната система и разрушава бъбреците.
Храната трябва да се дъвче грижливо и да се навлажнява със слюнка. Обработена напълно при сдъвкването, тя се подлага веднага на действието на храносмилателните сокове, докато храната, погълната на парчета, изисква значително повече време, за да бъде усвоена. Може да се спести много енергия при храносмилането, ако се отдели малко повече време и храната се сдъвче старателно. Освен това поглъщането на недобре сдъвкана храна води до бързане, преяждане и до всички произтичащи от това неприятни последици за храносмилането.


"Билки и домашни средства при болести на храносмилателната система" Т.Стоева

Още...

Кои хранителни продукти трябва да избягвате и защо.

Известно е, че големите компании в развитите държави произвеждат 3 категории храни и напитки:
1. За вътрешна консумация (най-високо качество).
2. За износ в други развити държави (високо качество).
3. За износ в слаборазвитите страни (средно качество).

Повечето страни в африка, южна и латинска америка, както и източна европа са жертви именно на внос средно качество. В това число сме и ние. Подобна продукция много често крие рискове. По данни на ООН в някои продукти, внасяни в тези неелитни държави съдържат непрепоръчителни и дори забранени вещества.
В развитите страни продуктите съдържащи тези вещества са забранени, докато у нас на всяка трета упаковка се забелязват по няколко. Навсякъде по света тези вещества се отбелязват на етикетите с главната буква Е и трицифрен номер.

Прилагам списък, в който са отбелязани вредните вещества и рискът, който крият.

Е-102 , Е-110, Е-120, Е-124, Е-127 - опасни

Е-104, Е-122, Е-141, Е-150, Е-171, Е-173, Е-180, Е-241,
Е-477 - подозрителни

Е-103, Е-105, Е-111, Е-121, Е-125, Е-126, Е-130,
Е-152 - запретени

Е-123 - много опасен

Е-131, Е-142, Е-210, Е-211, Е-212, Е-213, Е-215, Е-216,
Е-217, Е-240, Е-330 - ракообразуващи.

Е-221, Е-222, Е-223, Е-224, Е-226 - чревно разстройство.

Е-230, Е-231, Е-232, Е-238 - вредни за кожата.

Е-250, Е-251 - проблеми с кръвното налягане.

Е-311, Е-312, Е-313 - обриви.

Е-320, Е-321, Е-322 - повишен холестерол.

Е-338, Е-339, Е-340, Е-341, Е-407, Е-450, Е-462, Е-463,
Е-465, Е-466 - стомашно разстройство.


амбассадор.блог.бг

Още...