Тези колики ме побъркват!

До неотдавна (до средата на двайсти век) като медикаменти на първи избор лекарите са предписвали рутинно за лечението на колики транквилизатори и седативни средства. Няма никакво съмнение, че такива медикаменти са действали твърде добре. През шейсетте години обаче, те били изоставени, защото почнали да стават явни дългосрочните им последствия върху развитието на децата. Но тук-там, тези идеи живеят и до днес. Не стига че има възрастни лекари, които упорстват в предписването на фенобарбитал и пр., но и в по-скорошно време са били провеждани проучвания, които доказват как приемането на малки количества алкохол от кърмачета с колики води до намаляване на сумарната продължителност на плача. Само дето и алкохолът е в същата фармакологична група като всички използвани преди него транквилизатори и се очаква той да има същите дългосрочни последствия върху развитието на децата.


Както, надявам се, става ясно, вече се знае доста какво не са коликите. Все още обаче, не се знае почти нищо какво са и как да се лекуват. Ограниченото малцинство от бебета, които сякаш страдат от колики, но всъщност имат запек, лактозна непоносимост или хранителна алергия, съвсем скоро ще проявят и другите признаци на своето заболяване, така че не е разумно предварително да се правят заключения за подобни диагнози. Единствената все още неопровергана теория за детските колики е теорията за развитието на нервната система, но тя също така не е била и доказана. За медицинските работници е важно да не изказват неверни твърдения и да не дават неоправдани надежди. Всеки родител обаче, може да се съсредоточи върху следното:


· Да не се колебае да заведе бебето си на лекар за изключване на възможни здравословни причини за плача, различни от коликите. Може и да е нещо елементарно като отит, който се лекува лесно.

· Търпение – в края на тунела наистина има светлина. Коликите обикновено започват няколко седмици след раждането, стигат до своя апогей между втория и третия месец, а след края на четвъртия месец вече са почти на изчезване. Ако при прегледа и изследванията на бебето не се установят никакви медицински проблеми, коликите ще преминат, а след тях не се очакват никакви дългосрочни физически или емоционални последствия за детето.

· Вината за коликите не е на родителите и неспособността им да успокоят рожбата си не е отражение на родителските им способности като цяло.

· Родители, минали през същия тормоз могат да окажат добра морална подкрепа.

· Трябва да се избягват способи да успокояване, които са възбуждащи по своята същност или прибягването до доказано неефикасни (промяна в изкуствените млека, капки за колики) или вредни (транквилизатори) средства.

· Има смисъл да се опитват способи като повиване, ограничаване на възбуждащите фактори, “бял” шум, оставяне на тъмно.

· Един по един родителите е добре да си почиват. Кърмачето може да се оставя за известно време на другия родител, на баба или дядо, на приятелка или гледачка.

· Ако няма такива под ръка, но налице има автомобил, добре е бебето да се повози по път без много светофари и завои – успехът е почти сигурен.

· Ако освен плача се появят и други симптоми, трябва да се потърси лекарска помощ.


здравница.ком