ВРАТИ от ВРАТИ.net - Интериорни, Гаражни, Метални, Дворни

неделя, 23 ноември 2008 г.

За хемороидите, жените и прашките ...

За да се спасите от коварното страдание, пийте повече вода и наблягайте на плодовете и зеленчуците. Настоявайте за пълно изследване, защото кървенето може да не е симптом за хемороиди, а за нещо по-опасно, съветва специалистът
Це­ли 68 на сто от бъл­га­ри­те имат осе­за­е­ми на­ру­ше­ния в на­чи­на си на жи­вот за­ра­ди хе­мо­ро­и­ди, по­ка­за то­ку-що про­ве­де­но про­уч­ва­не на Бъл­гар­с­ко­то дру­жес­т­во по гас­т­ро­ен­те­ро­ло­гия.
Наз­ва­ни­е­то на хе­мо­ро­и­дал­на­та бо­лест е да­де­но още от Хи­пок­рат в 4 век пр.н.е. и пред­с­тав­ля­ва съ­че­та­ние от две ду­ми - хе­мо (кръв) и рео (из­ти­ча­не).
За­що хе­мо­ро­и­ди­те ве­че тор­мо­зят до­ри и де­ца­та и как мо­жем да се спа­сим от тях, обяс­ня­ва спе­ци­ал­но за в. “Док­тор” доц. д-р Си­ме­он Стой­нов, за­веж­дащ Кли­ни­ка­та по гас­т­ро­ен­те­ро­ло­гия в бол­ни­ца “Ца­ри­ца Йо­ан­на” и пред­се­да­тел на Дру­жес­т­во­то по гас­т­ро­ен­те­ро­ло­гия и на Бъл­гар­с­ка­та асо­ци­а­ция “Хро­нич­ни въз­па­ли­тел­ни чрев­ни за­бо­ля­ва­ния”.

- Доц. Стой­нов, как­ви са при­чи­ни­те за въз­ник­ва­не на хе­мо­ро­и­дал­на­та бо­лест?
- Тя на­ис­ти­на е не­у­доб­на за хо­ра­та, но е ежед­не­вен, мно­го чест и със се­ри­оз­ни пос­ле­ди­ци проб­лем. Имен­но не­у­доб­с­т­во­то на бол­ни­те е при­чи­на за къс­но пос­та­вя­не на ди­аг­но­за­та и пред­п­ри­е­ма­не на не­об­хо­ди­ми­те ле­чеб­ни дей­с­т­вия. А то­ва е със­то­я­ние, ко­е­то не­о­бос­но­ва­но се тър­пи с го­ди­ни.

То про­дъл­жа­ва през це­лия жи­вот, ако не се ле­ку­ва

В съ­що­то вре­ме бо­лест­та има из­к­лю­чи­тел­но здрав­но зна­че­ние, тъй ка­то пре­диз­вик­ва теж­ко на­ру­ше­ние на ка­чес­т­во­то на жи­вот на па­ци­ен­та. Тя да­ва мно­го теж­ки сим­п­то­ми и оп­лак­ва­ния ка­то бол­ка, кръ­во­из­ли­ви, въз­па­ле­ние и до­ри ре­ди­ца ус­лож­не­ния, ко­и­то на­ла­гат спеш­на или пла­но­ва опе­ра­ция. Не­за­ви­си­мо че то­ва със­то­я­ние е ло­ка­ли­зи­ра­но в края на сто­маш­но-чрев­ния тракт, ко­га­то има кръ­во­из­лив, той до­веж­да до ув­реж­да­не на об­що­то със­то­я­ние на па­ци­ен­та. По­лу­ча­ва се теж­ка ане­мия, със зна­чи­мо спа­да­не ни­во­то на хе­мог­ло­би­на и на ерит­ро­ци­ти­те, а то­ва се от­ра­зя­ва вър­ху фун­к­ци­я­та на жиз­не­но­важ­ни ор­га­ни ка­то мо­зъ­ка и сър­це­то. Опе­ра­ци­я­та съ­що е въз­мож­но да бъ­де рис­ко­ва, за­що­то не­о­пи­тен хи­рург мо­же да пов­ре­ди анал­ни­те сфин­к­те­ри, га­ран­ти­ра­щи за­дър­жа­не­то на фе­ка­ли­и­те в де­бе­ло­то чер­во. Об­съж­да се и въз­мож­ност­та за ра­ко­во из­раж­да­не по­ра­ди хро­нич­ния въз­па­ли­те­лен про­цес на ли­га­ви­ца­та в та­зи зо­на.

- Има ли ге­не­тич­на пред­раз­по­ло­же­ност за въз­ник­ва­не на бо­лест­та?
- Има из­вес­т­на ге­не­тич­на пред­раз­по­ло­же­ност за по­я­ва на бо­лест­та, как­то и нас­лед­с­т­ве­на сла­бост на съ­до­ва­та сте­на. Но по­ве­че­то при­чи­ни за по­я­ва­та на хе­мо­ро­и­ди­те са свър­за­ни с ежед­не­ви­е­то и на­чи­на на жи­вот на чо­век. То­ва са за­сед­нал и обез­д­ви­жен на­чин на жи­вот, ло­шо из­чис­т­ва­не на де­бе­ло­то чер­во и хро­ни­чен за­пек, над­нор­ме­но тег­ло, бре­мен­ност и раж­да­не.

- Как­во е раз­п­рос­т­ра­не­ни­е­то на за­бо­ля­ва­не­то и ус­лож­не­ни­я­та от не­го?
- Про­уч­ва­не е ус­та­но­ви­ло, че до 70 % от на­се­ле­ни­е­то на све­та над 30-го­диш­на въз­раст бо­ле­ду­ва от хе­мо­ро­и­дал­на бо­лест.
Обик­но­ве­но се го­во­ри за вън­ш­ни и вът­реш­ни хе­мо­ро­и­ди. Пър­ви­ят вид от тях са ло­ка­ли­зи­ра­ни точ­но под ко­жа­та на анал­ния ръб, а вът­реш­ни­те са не­пос­ред­с­т­ве­но над анал­ния ка­нал. Ко­га­то ед­ни хе­мо­ро­и­дал­ни въз­ли не се ле­ку­ват, те мо­гат да тром­бо­зи­рат или да се въз­па­лят. Под 1 % от за­сег­на­ти­те мо­же да раз­ви­ят ту­мо­ри или по­ли­пи на де­бе­ло­то чер­во. Но мно­го чес­то хе­мо­ро­и­дал­на­та бо­лест се съ­че­та­ва с на­ли­чи­е­то на доб­ро­ка­чес­т­ве­ни или зло­ка­чес­т­ве­ни ту­мо­ри в по-ви­со­ки­те от­де­ли на де­бе­ло­то чер­во. Дру­го опас­но ус­лож­не­ние са тром­бо­зи­ра­ни­те хе­мо­ро­и­дал­ни ве­ни, ко­и­то мо­гат да до­ве­дат до ем­бо­лия, ко­я­то да за­вър­ши с фа­та­лен край. Въз­мож­но е съ­що та­ка да се по­лу­чат ек­зе­ми и аб­с­це­си на за­сег­на­то­то мяс­то. Про­я­ви­те, ко­и­то са ха­рак­тер­ни за хе­мо­ро­и­ди­те, са мно­го близ­ки до те­зи на ту­мо­ра. За­то­ва има пра­ви­ло, че вся­ко кър­ве­не при из­хож­да­не по го­ля­ма нуж­да не би­ва да се ле­ку­ва са­мо за хе­мо­ро­и­ди.

До­ри ле­ка­ри­те пра­вят та­зи греш­ка

Ние зна­ем за про­фе­со­ри-ме­ди­ци, ко­и­то са по­чи­на­ли за­ра­ди то­ва, че друг про­фе­сор ги ле­ку­ва за хе­мо­ро­и­ди при оп­лак­ва­не от кър­ве­не при из­хож­да­не по го­ля­ма нуж­да. След ме­се­ци оба­че се оказ­ва, че кър­ве­не­то е за­ра­ди ту­мор на пра­во­то чер­во, но ди­аг­но­за­та е за­къс­ня­ла, а съ­от­вет­но и ле­че­ни­е­то е не­ус­пеш­но.

- Как­ви са ре­зул­та­ти­те от нас­ко­ро про­ве­де­но­то от вас про­уч­ва­не в Со­фия?
- 43,3 % от стра­да­щи­те во­дят за­сед­нал на­чин на жи­вот. 68 % от ан­ке­ти­ра­ни­те от­го­ва­рят, че ка­чес­т­во­то им на жи­вот е на­ру­ше­но за­ра­ди та­зи бо­лест, ка­то за тях най-теж­ки­ят сим­п­том е бол­ка­та. По­ра­ди де­ли­кат­ност­та на проб­ле­ма част от хо­ра­та меж­ду 35 и 50 го­ди­ни не се об­ръ­щат към спе­ци­а­лист, но чес­то при­бяг­ват към са­мо­ле­че­ние.
Хе­мо­ро­и­ди­те са ха­рак­тер­ни за про­фе­сии ка­то шоф­ьо­ри, ко­ло­ез­да­чи, ез­да­чи на ко­не, въ­об­ще хо­ра, ко­и­то имат ус­ло­вия в рам­ки­те на ра­бот­ния си ден неп­ре­къс­на­то да трав­ми­рат та­зи зо­на. За­сег­на­ти са съ­що хо­ра, чи­йто ра­бо­тен ден пре­ми­на­ва пре­дим­но в сед­на­ло, ста­тич­но по­ло­же­ние. За­па­ря­ва­не­то на зо­на­та е из­к­лю­чи­тел­но бла­гоп­ри­ят­но за раз­ви­ти­е­то на хе­мо­ро­и­дал­на­та бо­лест. Съ­що та­ка те­зи, ко­и­то ра­бо­тят про­дъл­жи­тел­но вре­ме в пра­во по­ло­же­ние или пък про­фе­си­я­та им е свър­за­на с мно­го фи­зи­чес­ки уси­лия, са пред­раз­по­ло­же­ни към раз­ви­тие на хе­мо­ро­и­ди. В то­зи сми­съл

лет­ни­ят се­зон, кой­то е ха­рак­те­рен с из­вър­ш­ва­не­то на до­маш­ни ре­мон­ти, мо­же да до­ве­де до обос­т­ря­не или по­я­ва на хе­мо­ро­и­ди

при хо­ра, ко­и­то ве­че имат или са пред­раз­по­ло­же­ни фи­зи­чес­ки към та­зи бо­лест.
С нап­ред­ва­не на бре­мен­ност­та, как­то ка­зах, съ­що се сти­га до за­дъл­бо­ча­ва­не на за­бо­ля­ва­не­то. 25-30 % от бре­мен­ни­те имат то­зи проб­лем. Те мо­гат да пол­з­ват без ог­ра­ни­че­ние и при­тес­не­ние ло­кал­ни пре­па­ра­ти за тре­ти­ра­не на мяс­то­то, как­то и да си пра­вят бил­ко­ви ба­ни.
Но­се­не­то на най­ло­но­во бел­ьо или от дру­ги из­кус­т­ве­ни ма­те­рии пред­по­ла­га за­пар­ва­не на зо­на­та и во­ди до раз­ви­тие на хе­мо­ро­и­ди и на ус­лож­не­ния - въз­па­ли­тел­ни, гъ­бич­ни ин­фек­ции, ек­зе­ми. Ви­на­ги на мла­ди­те ми па­ци­ен­т­ки, ко­и­то са с хе­мо­ро­и­ди, им заб­ра­ня­вам да но­сят праш­ки, кол­ко­то и неп­ри­ят­но да им зву­чи то­ва. Бел­ьо­то тряб­ва да бъ­де ме­ко, от ес­тес­т­ве­ни ма­те­рии и да не се впи­ва в анал­на­та зо­на, та­ка че да до­ве­де до ней­но­то трав­ми­ра­не, ка­къв­то е един от ефек­ти­те на праш­ки­те.

- Как­во ле­че­ние е най-ефи­кас­но при то­ва стра­да­ние?
- В пър­ва­та сте­пен, ко­га­то хе­мо­ро­и­ди­те са­мо кър­вят, обик­но­ве­но ле­че­ни­е­то им е с ле­кар­с­т­ва, ко­и­то за­сил­ват съ­до­ва­та сте­на или се из­пол­з­ват ма­зи­ла и све­щич­ки. По-на­та­тък, ко­га­то хе­мо­ро­и­ди­те за­поч­ват да из­па­дат и то­зи про­цес се за­дъл­бо­ча­ва, мо­же да се стиг­не и до опе­ра­ция. Па­ци­ен­ти­те пред­по­чи­тат ком­би­ни­ра­ни ме­то­ди на ле­че­ние - с бил­ко­ви про­дук­ти и ма­зи­ла, ло­кал­но ме­ди­ка­мен­тоз­но ле­че­ние и про­мя­на в на­чи­на на жи­вот. Но най-ефикасна е опе­ра­ци­я­та на хе­мо­ро­и­ди­те.

- Как да се пред­па­зят хо­ра­та от хе­мо­ро­и­дал­на­та бо­лест или от ней­ни пос­лед­ва­щи ата­ки?
- Да, вся­ка след­ва­ща ата­ка на за­бо­ля­ва­не­то е по-теж­ка от пред­ход­ни­те. Обик­но­ве­но на пър­во мяс­то се пре­по­ръч­ва нор­ма­ли­зи­ра­не на из­хож­да­не­то по го­ля­ма нуж­да и доб­ро из­чис­т­ва­не на де­бе­ло­то чер­во. Ако е не­об­хо­ди­мо, то­зи про­цес тряб­ва да бъ­де под­по­мог­нат със съ­от­вет­ни лак­са­тив­ни хра­ни или пре­па­ра­ти.

Тряб­ва се из­бяг­ват пи­кан­т­ни­те хра­ни - на пър­во мяс­то са лю­ти­ви­те яс­тия, ал­ко­хо­лът, сил­но ете­рич­ни­те под­п­рав­ки, го­ля­мо ко­ли­чес­т­во ка­фе, ко­е­то на­ма­ля­ва на­ля­га­не­то в сфин­к­тер­на­та зо­на, но уве­ли­ча­ва на­ля­га­не­то в са­мо­то чер­во. До­бър ефект има, ко­га­то се кон­су­ми­ра бо­га­та на фиб­ри хра­на - пло­до­ве, зе­лен­чу­ци и при­ем ми­ни­мум на 1,5 лит­ра теч­нос­ти днев­но.


блитц.бг

Още...

Кървене при изхождане по голяма нужда - кои са причините?

Малко са тези, които могат след като видят алената кръв по тоалетната хартия след като са посетили тоалетната да останат безразлични и спокойни. Обикновено в главите ни се промъкват думи като "рак", "край", "операции" и т.н.
Не всяко изхождане на кръв означава раково или туморно заболяване. Има много причини, които могат да причинят проблема. Но каквито и да са те посещението при гастроенетролог е абсолютно задължително. При всяко кървене от ануса и ректума ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да се потърси причината. Кървенето е симптом, а не диагноза. Хирурзи и гастроентеролози се занимават с проблема.

Най-честите причини за кървене от долен храносмилателен отдел, които се манифестират с кръв при дефекация са:

* хемороиди
* анална фисура
* анална фистула
* язва на ректума
* проктит
* пролапс /пропадане/ на ректума
* механично травмираме на ректума
* злокачествени тумори
* доброкачествени тумори
* дивертикули на дебелото черво
* неспецифичен язвен колит
* заболявания на кръвта

Казано накратко причините са доста и най-разнообразни. Разбира се най-често се банални и са напълно лечими. Но все пак винаги при кървене от храносмилателен тракт човек трябва да има "едно наум" т.е задължително да се установи причината. Така че винаги се консултирайте с хирург който се занимава с проктология.

Още...

Аналната фисура не може да доведе до рак

Какво е аналната фисура?
Аналната фисура е цепковидна раничка на лигавицата на ануса.
Симптомите са силни болки започващи по време и след дефекация понякога продължаващи с часове. Често се бърка от неспециалист с хемороиди.
Лечението при острите /пресни/ фисури е чрез използване на медикаменти и бани локално, а при хроничните анални фисури се извършват различни оперативни корекции.
Процедурите могат да се извършват амбулаторно с локално обезболяване. Възстановителният период е от три до десет дни.

Ще се появи ли отново фисурата?
Повече от 90% от пациентите които са лекувани с хирургична корекция повече няма да имат проблеми с анална фисура. Ако фисурата се появи отново са необходимидопълнителни изследвания като анална манометрия и изследване с анестезия.

Може ли аналната фисура да доведе до рак?
Не! Наличието на кръв в изпражненията, което се среща при анална фисура се срещи и при рак на ануса и ректума, поради което да се избягва самолечение.

хемороиди.бг

Още...

Хранене при болна жлъчка

Кон­сер­ва­тив­но­то ле­че­ние на хо­ле­цис­ти­та е на­со­че­но ос­нов­но към по­тис­ка­не на ин­фек­ци­я­та, към по­ви­ша­ва­не на имун­на­та за­щи­та на ор­га­низ­ма, а съ­що и за за­сил­ва­не от­ти­ча­не­то на жлъ­чен сок.

То­ва ста­ва чрез не­об­хо­ди­ми­те ме­ди­ка­мен­ти. Бол­ни­ят тряб­ва да при­е­ма ми­не­рал­на во­да. И, раз­би­ра се, мно­го важ­но и за­дъл­жи­тел­но е да спаз­ва ди­е­та. Той тряб­ва да наб­ля­га на про­дук­ти, ко­и­то ня­ма да пре­диз­ви­кат за­си­ле­но от­де­ля­не на жлъ­чен сок и по то­зи на­чин да на­то­ва­рят це­лия сто­маш­но-чре­вен тракт. Да не заб­ра­вя­ме, че при хо­ле­цис­тит стра­дат и дру­ги­те хра­нос­ми­ла­тел­ни ор­га­ни.

Ва­ше­то ме­ню тряб­ва да включ­ва ва­ре­ни, пе­че­ни и за­ду­ше­ни яс­тия.

За за­кус­ка ви пре­по­ръч­ва­ме зе­лен­чу­ко­ви са­ла­ти и пю­ре, ва­ре­ни зе­лен­чу­ци, обез­мас­ле­на из­ва­ра, ом­лет, ка­ши, ва­ре­ни ма­ка­ро­ни.

За обяд - ве­ге­та­ри­ан­с­ки су­пи, ва­ре­но или за­ду­ше­но ме­со, за­ду­ше­ни кот­ле­ти, ко­ко­ше ме­со. И в ни­ка­къв слу­чай пър­же­но. Же­ла­тел­но е да пи­е­те ком­по­ти, пло­до­ви со­ко­ве, нас­той­ка от шип­ки.

За ве­че­ря мо­же­те да при­е­ме­те съ­що­то, ко­е­то сте яли и на за­кус­ка. Най-доб­ре е да упот­ре­бя­ва­те и по-сух хляб, мо­же и тес­те­ни из­де­лия, но не от мно­го­лис­т­но тес­то.

За да ра­бо­тят нор­мал­но чер­ни­ят дроб и жлъч­ни­те пъ­ти­ща, е же­ла­тел­но да се хра­ни­те по ня­кол­ко пъ­ти на ден, по 5-6 пъ­ти, на мал­ки пор­ции. Нап­ри­мер меж­ду за­кус­ка­та и обя­да мо­же да по­хап­не­те ня­кол­ко су­ха­ра, ед­на-две ябъл­ки или ше­па ста­фи­ди.

То­ва ще пре­диз­ви­ка от­де­ля­не на по-го­ля­мо ко­ли­чес­т­во жлъ­чен сок и съ­от­вет­но ще по­мог­не за раз­т­ва­ря­не на ка­мъ­ни­те и из­х­вър­ля­не на пя­съ­ка от жлъч­ни­те пъ­ти­ща.

блитц.бг

Още...

събота, 22 ноември 2008 г.

Правилно хранене при стомашно - чревни проблеми

За постигане на добро здраве на храносмилателната система допринася придържането към препоръките за здравословно хранене, а именно оптимален прием на хранителни продукти от петте основни групи храни:
* зърнени и картофи (доставят въглехидрати, влакнини, витамин В, минерални вещества);
* плодове и зеленчуци (доставят въглехидрати, витамини, минерални вещества, разнообразни биоактивни фитовещества);
* мляко и млечни продукти (доставят калций, млечни протеини, витамини и др.);
* месо, риба, яйца, бобови (доставят протеини, мазнини, някои минерални вещества и витамини);
* добавени предимно растителни мазнини;
* добавена захар (в захарни, тестено-захарни и сладкарски * изделия)

При стомашни-чревни заболявания (гастрит, язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника, колит, дивертикули, констипация, болест на крон, язвен колит), жлъчнокаменна болест, хронични хепатити и панкреатити, храненето има голямо значение за тяхното лечение и затихване. Неправилното хранене може да предизвика обостряне на оплаквания.

Храненето оказва влияние върху стомашно-чревния тракт по три начина: като:

- количество;

- състав;

- начин на приготовление.

Храненето в големи количества, на по-големи интервали през деня, е неблагоприятно. Препоръчва се хранене в умерени количества (четири-пет пъти дневно). Така се облекчава, а не се претоварва дейността на храносмилателната система. Понякога се препоръчва прием на топли течности вечер преди лягане. При такова хранене се намалява риска от обостряне на стомашно-дуоденална язва, панкреатит и жлъчни заболявания. Храната трябва добре и достатъчно дълго да се сдъвква.

По състав храненето трябва да е балансирано според препоръките за здравословно хранене (белтъци - 10–20%, мазнини 20-35%, оптимален прием на есенциални мастни киселини, витамини, минерални вещества, нежни влакнини, антиоксиданти.

Препоръчват се щадящи кулинарни технологии, като се ограничават или се избягват пържени храни, пушени месни продукти.

Препоръчва се поддържане на здравословно телесно тегло и редовна физическа активност.


гбг.бг

Още...

Доктор Биляна Анчевска съветва ...

ПРИ ЗАПЕК – да се взема витамин С.

Витамин В-комплекс – при вируси и бактерии. При приемането му се стягат порите на кожата и се предпазва организма от поемането им чрез кожата. Помага и на децата да отслабнат 1 табл. дневно. Липсата на витамин В-комплекс кара децата да консумират тестени и захарни храни и напълняват.

ХЕПАТИТ Б – как да се защити черния дроб. Хепатит А е заразен и излечим. Хепатит Б се предава чрез преливане на кръв, секс и чрез носителство – води до цироза и до смърт. Има ваксина за малките деца.
ТАБЛЕТКИ ОТ ЧЕРНО ГРОЗДЕ – против хепатит, 1 таблетка равна на 1 л вино. За деца – по 1 таблетка на ден, при проблеми 2-3 табл. на ден
ШИЙТАКЕ ГЪБА – при хепатит – 2-3 табл. на ден, при рак на черния дроб до 4 табл. на ден и ЧЕСЪН – 3 по 1 табл. на ден, ЛЕЦИТИН – по 1 лъжичка на ден по обяд по време на хранене.

Възпаление, хепатит, рак и затлъстял черен дроб – да се вземе ШИЙТАКЕ ГЪБА+ЧЕРНО ГРОЗДЕ+ЧЕСЪН+ЛЕЦИТИН – 6 месеца

НЕРВНИ ДЕЦА /ХИПЕРАКТИВНИ/
- В-комплекс и лосос – от 2 и половина до 20 години по 1 табл. на ден. Лососът е най-важен – 3х1 табл. на ден – 1 месец, след това 1 седмица почивка и пак 3х1 табл. за един месец (минимум да се дава 6 години). Може да се ползва и цветен прашец и лецитин 3х1 кафена лъжичка на ден. Да се преглеждат периодично от психолог. Да се намали ползването на телевизия, компютри и мобилни телефони.
АЛОЕ ВЕРА – ако може да го смуче като бонбон или да го сгризе можа да се дава на дете на една година по 1-2 табл.на ден.

Ако човек има живак или олово в организма – дава се селен по 1 табл.на ден, който изхвърля тежките метали.

ВЪЗПАЛЕНИЕ НА ДЕБЕЛОТО ЧЕРВО – свързано е със стрес. Червата, стомаха, а също и тънките черва реагират на стрес. Може да се получат болки, кървене. Повечето хранителни добавки се разтварят, докато стигнат до дебелото черво. ЯБЪЛКОВ ОЦЕТ+ТАБЛЕТКИ С ОВОЩНИ ВЛАКНА+ТАБЛЕТКИ С ЧЕСНОВО МАСЛО – за регулация на фекалиите. Регулираме флората на червата с ТАБЛ.ЧЕСЪН – 3х1 табл.дневно (чесъна за възпалението). ТАБЛ.ОВОЩНИ ВЛАКНА – 3х2 табл.на ден с много вода и ЯБЪЛКОВ ОЦЕТ – 3х1 табл.дневно
Да се направи анализ за проблемите на дебелото черво.

РАК НА ДЕБЕЛОТО ЧЕРВО – ШИЙТАКЕ ГЪБА – 4х1 табл.на ден+АЛОЕ ВЕРА – 4х1 табл.на ден+ВИТАМИН С – по 4 мерителни лъжички на ден. Всички тези хранителни добавки се вземат до края на живота – НЯМА ПОЧИВКА. ДИЕТА – без месо и млечни продукти – само пиле, риба и вегетарианска храна, кисело мляко или кефир.

ЗА ХЕМОРОИДИ
– РОЯЛ ЧАЙ, ШИЙТАКЕ ГЪБА – по 1 табл./ден, КОМБУЧА – по 1 табл./ден, ЯБЪЛКОВ ОЦЕТ – по 1 табл./ден. Външно – чаено масло, невен и с душ или биде да се почиства ануса на дълбоко. Мокри кърпи с алкохол да се ползват за избърсване, ако няма вода за измиване в момента. Може да се ползва и ШИЙТАКЕ ГЪБА И ЧЕСЪН за изхождането.

ЗАБОЛЯВАНЕ НА ПАНКРЕАСА (важи за диабета) – да се види панкреаса на ехограф. Каквото казахме за черния дроб, важи и за панкреаса. Приема се МИНЕРАЛИ И
СЛЕДИ ОТ ЕЛЕМЕНТИ или Таблетки А-Z – по 1 табл.на ден до края на живота. Важно е хрома да се приеме от панкреаса.

СПИРУЛИНА – при АНЕМИИ НА ДЕЦА може да се вземат до 6 бр.на ден. Взема се и при нервно напрежение.

ПОДАГРА – опит на сътрудници – ЗЕЛЕНОУСТА МИДА се пие до края на живота. ЗЕЛЕНОУСТА МИДА+ ЯБЪЛКОВ ОЦЕТ+ЧЕСЪН+АЛОЕ ВЕРА се приемат по сл.схема:
1 месец – 3 по 1 на ден от всяко
2 месец – 2 по 1 на ден от всяко
3 месец и до края – 2 по 1 на ден

Тези продукти по същата схема се ползват и при АРТРИТ, АРТРОЗА, ОСТЕОПОРОЗА, ГОНАРТРОЗА, СПИНДИЛОЗА и подобни ставни заболявания, защото всички имат общо – ВЪЗПАЛИТЕЛЕН ПРОЦЕС.
ПРЕПОРЪЧВА СЕ: 30 – 40 минути бързо ходене всеки ден за изпотяване.

ГЪБИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ – измиване с вода от кристален камък, ЧЕСЪН – пет дни да се взема 4х4 на ден, после 2х1 капсула дневно. Да се носят памучни бели чорапи и обувки от естествена кожа (при гъбички на краката). Да се изследва и захарта в кръвта.

ЛОШ ХОЛЕСТЕРОЛ НА МЛАДИ ХОРА
– 5 е нормално, но и при 21 може да не ни пречи. Зависи от организма – колко % е нормален холестерол. АЛОЕ ВЕРА, ЯБЪЛКОВ
ОЦЕТ И ЧЕСЪН да се вземат 3 месеца 3х3 на ден. ЛОСОС И ЛЕЦИТИН може да се вземат за дълги периоди. ДИЕТА – 1 ден зеленчуци, 2 ден риба и повтаряме. Има лоши и добри масти – липиди. Холестеролът е само добър.

ВИТИЛИГО – ЦВЕТЕН ПРАШЕЦ+ЛОСОС+ЧЕСЪН+ТАБЛ.А-Z – Всички се вземат по 2х1 табл.на ден.

ПСОРИАЗИС – ЗЕЛЕНОУСТА МИДА И ЛОСОС – 2х1 табл.на ден докрай. Проблемът е да се спре артритът при псориазис. Кристален камък за миене.

БОЛНИ БЪБРЕЦИ - АЛОЕ ВЕРА, ЯБЪЛКОВ ОЦЕТ, ЧЕСЪН и БЕТА-КАРОТИН – вземат се 3х1 на ден от всяко. Киселостта на урината предизвиква гъбички и хроничен пиелонефрит. Да се пият много течности и ЧАЙ РОЯЛ.

ОСТЕОПОРОЗА – ЗЕЛЕНОУСТА МИДА+ЛОСОС – 2х1 табл.на ден, ТАБЛ. МАГНЕЗИЙ И КАЛЦИЙ – 3х1 табл.на ден, ТАБЛ. А-Z – 2х1 на ден. ЗЕЛЕНОУСТАТА МИДА Е ПО-ВАЖНА ОТ ТАБЛ. МАГНЕЗИЙ И КАЛЦИЙ.

ВИСОКАТА ТЕМПЕРАТУРА е приятел – организма се бори против бактериите и вирусите. Децата 12 пъти в годината трябва да се разболяват до навършване на 5 години. Да не пият синтетични лекарства и антибиотици. Трябва да се направи анализ на кръвта и ако се налага да се види вируса от какъв антибиотик се повлиява. Дава се ЦИНК С ВИТАМИН С – по 1 табл. на ден, АЛОЕ ВЕРА – от 1 до 3 табл.на ден, а на деца от 1-3 години по 1 табл.на ден. ЧЕСЪН – 4 по 1 табл.на ден за 5 дни. Може на 2 часа по 2 табл.чесън. За смъкване на температурата – 20 минути топъл душ или вана, след това се маже с АЛЯСКА ГЕЛ+МАСЛО 110 БИЛКИ. Душа да се прави до 4-5 пъти на ден. Дете от 3-5 години трябва да пие много вода 3-5 л на ден. Може да приема солена супа, сладолед, кисело мляко, йогурт, плодове. ЗА КРАКАТА – трябва да са топли, затоплят се с грейки или други подобно. Лекарства се дават, когато температурата е над 39 градуса – парацетамол, панадол.

ДЕТЕ СКЛОННО КЪМ ГЪРЧОВЕ – то ще си има гърчове и без температура.
В чужбина антибиотици не дават.

ПРИ СТЕРИЛИТЕТ – ако брачните партньори нямат 2 години деца и след като се изследват и двамата и се установи стерилитет се дава:
МАКА И ГУАРАНА – 2 по 1 табл.на ден
ВЪРБОЛИКА – 2 по 1 табл.на ден
ЦИНК С ВИТАМИН С – по 1 табл.на ден
ВИТАМИН Е – може по 8 на ден на всеки партньор
СЕЛЕН – 2-3 пъти по 1 табл.на ден
ЧЕСЪН – ако има инфекция на влагалището
ЯБЪЛКОВ ОЦЕТ – при инфекция на мокрите пътища
АЛОЕ ВЕРА и други таблетки по преценка на лекаря

рси-хасково.хит.бг

Още...

четвъртък, 20 ноември 2008 г.

Паническото разстройство може да предизвика гастроезофагеален рефлукс

Какво причинява рефлукса?
Паническота разстройство може да доведе до гастроезофагеален рефлукс /ГЕР/, това твърди американският лекар Stuart Shipko, който е специалист в областта на тревожните разстройства.
Гастроезофагеален рефлукс означава, че стомашното съдържимо се връща отново в тръбата, която води от стомаха към гърлото. Този процес причинява киселини, парене, оригване, болка и подуване в стомашната област. Когато поне два пъти седмично получавате киселини, тогава говорим за гастроезофагеален рефлукс.
Не всички киселини, които изпитвате са предизвикани от гастроезофагеалното разстройство. Много от тях имат друг произход. Но киселините причинени от гастроезофагеалното разстройство могат да предизвикат увреди на хранопровода и язва.

Описание на рефлукса
Когато се храним, храната пътува по хранопровода. Той е отделен от стомаха посредством клапан, който се отваря, за да премине храната и след това се затваря плътно, което пречи на храната да се връща обратно. В много случай обаче, клапанът не прилепва плътно и част от храната, заедно със стомашните сокове се връща обратно, което причинява паренето и силните киселини.

Какви са симптомите?
Основният симптом на гастроезофагеалния рефлукс са киселините. Тях може да ги усещате като топлина, парене,болка зад гръдната кост. За да бъдете диагностицирани с гастроезофагеален рефлукс е необходимо да получавате, подобни симптоми и през нощта.
Ако имате болки зад гръдната кост, е необходимо да отхвърлите възможността, те да са причинени от проблеми със сърцето.
Симптомите на парене при гастроезофагеалния рефлукс се получават след хранене.
Болката, която идва от сърцето се чувства като налягане, тежест, скованост. Тези симптоми се получават обикновено след като сте извършвали тежки физически дейности.

Как се диагностицира рефлукса?
Вашият лекар ще ви назначи медикаменти, които намаляват или блокират киселините. Те включват H2 блокери или инхибитори на протонната помпа. Ако след приемането на лекарствата симптомите изчезват, значи вие страдате от гастроезофагеален рефлукс.
Как можете да управлявате гастроезофагеалния рефлукс?

Това може да стане като спазвате следните принципи:
1. Откажете се от тютюнопушенето
2. След като се нахраните изчаквайте 2-3 часа преди да легнете
3. Спете на висока възглавница
4. Намалете теглото си, ако то е наднормено
5. Не носете тесни дрехи в областта на стомаха ви, защото това увеличава натискът върху него
6. Хранете се често и по-малко
7. Използвайте дъвки и бонбони. Те увеличават слюнката.

европеа.ком

Още...

Кои билки помагат при рак на кръвта?

Традиционната медицина нито препоръчва, нито отрича билколечението, стиза то да се провежда според правилата. А ето кои са те:

Лечението с билки трябва да се провежда само паралелно с лечението, предписано от лекаря. Недопустимо е да се игнорира всякакво назначение на лекар-хематоонколог. Не трябва да скривате от лекуващия лекар това, което използвате като лечебни растения. Консултацията с двама лекари - хематоонколог и фитотерапевт, ще е полезна за оздравяването.

• Много популярни са отровните билки, те оказват най-изразено противотуморно действие. Но с тях трябва много да се внимава. Първо, да ги покажете на лекуващия лекар. И второ. Те се използват само при болни над 1в-го-дишна възраст.

• Лечението с билки при възрастни се провежда във всички стадии на левкозата, а при децата - само когато детето не е в онкологичен център за лечение.

• Дозите се подбират индивидуално, в зависимост от възрастта, от теглото и от общото състояние на болния.

Ние сме публикували няколко пъти материали за лечение с бучиниш и аконит, но сега ще напомним, че това лечение трябва да се провежда само и единствено под лекарски контрол. При всички видове левкоза е важно да се нормализира, доколкото това е възможно, кръвотворенето, да се повиши имунитетът, както и да се потисне възпалителното огнище.

В заключение ще ви предложим една билкова рецепта (без отровни съставки), която може да се използва и от деца: смесете в равни пропорции блатна леща, наземната част на ягодите, медуница и елда - връхчетата на растението. Преди това смелете растенията, вземете 2 супени лъжици от тази смес и залейте с половин литър гореща вода. Дръжте 15 минути на водна баня, след това охладете и прецедете. Долива се гореща вода до първоначалния обем и сместа се държи в хладилника. Приема се по една супена лъжица, впоследствие може да увеличите дозата. Пие се по 3 пъти на ден 20 минути преди ядене.

лекар.бг

Още...

Методът на Николай Шевченко за лечение на рак с нерафинирано олио и чист спирт

Методът на руския лечител Николай Шевченко продължава да предизвиква интерес . Той лекува рак чрез нерафинирано слънчогледово масло и чист спирт.

Отговаряме на най-често срещаните въпроси на пациентите.

1. Оптимална доза на лекарството?
Дневно това са 30-40 мили-литра нерафинирано слънчогледово масло и 15-17 милилитра 95-96-градусов чист спирт за пиене.
2. Необходимо е да се подчертае, че при всички болни независимо от стадия на болестта и локализацията на заболяването през първите от 4 до 7 дни на лечението се наблюдава усещане като парене и бучка в гърлото, както и чувство за оток на хранопровода. Това усещане се предизвиква от образуването на ръбове при заздравяването на микроязвите в хранопровода вследствие на езофагита. В последствие тези усещания не би трябвало да се повторят.

3. Други масла освен слънчогледовото нямат същия ефект.
4. В краен случай спиртът може да бъде заменен и от 30-40 милилитра 40-градусова водка. Но при това положение се увеличава няколко пъти времето за излекуване. Освен това при заболяване като лимфосаркома има въздействие единствено комбинацията от чист спирт със слънчогледово масло.
5. Лекарството трябва да се пие половин час преди хранене - три пъти на ден. Смесването не става в лъжицата, а като предварително двата компонента се наливат в малко шишенце, то се запушва, после енергично се разклаща около 2 минути и сместа бързо се изпива.

6. След първата и втората десетдневка от лечението трябва да се даде петдневна почивка. След третата десетдневка трябва да се направи пауза от 14 до 21 дни максимум.
7. Употребата на лекарството трябва да продължи година, а може и две - докато болният напълно се излекува.

8. Наблюденията на Николай Шевченко са, че колкото по-зле се е чувствал болният и според лекарите по-малко му е оставало да живее, толкова по-бързо и по-забележимо протича неговото излекуване.

9. Още в началото на лечението метастазите престават да се развиват.
10. Никакви други противоракови лечения не са съвместими с метода на Шевченко - ето защо този метод се предлага само на болни, на които медицината вече не е в състояние да помогне.
11. По време на лечението могат да се приемат само обезболяващи, сънотворни и слабителни лекарства , и то по препоръка на лекар.

12. Не е необходимо да се спазва диета , но трябва да се ограничат плодовите сокове. Не се позволява и венозно въвеждане на глюкоза.

лекар.бг

Още...

Болка в корема - разпознайте заболяването

Описание на болка в корема
Коремната болка е най-често срещаната болка при вътрешните заболявания . И това е лесно обяснимо. В тази област са разположени много органи, които могат да бъдат източници на болка в стомаха, жлъчните пътища, задстомашна жлеза, черва, вътрешни полови органи. Самата тъкан на коремните органи не е чувствителна на болка. Болката се обуславя от възпаление, разтягане на обвивките, спазми. При обсъждане на болката в корема трябва да се имат пред вид нейната локализация (под лъжичката, окола пъпа, в дясната подребрие, ниско в корема), характерна (остра, тъпа, коликоабразна). Най-често болката в корема се локализира под лъжичката или около пъпа. В тези случаи тя обикновено се дължи на гастрит - остър или хроничен. Силна, постoянна болка (често водеща до загуба на съзнание) е свойствена на гастрита при изгаряне на стомаха с киселини, основи , горещи течности, някои химикали и медикаменти. Често в тези случаи се явява и повръщане на кръв.Силна, режеща болка под лъжичката се наблюдава при преяждане, употреба на развалени храни, силни подправки. В тези случаи състоянието се подобрява след повръщане. Острият медикаментозен гастрит (след употреба на ацетизал, сулфонамиди противоболкови средства, надбъбречни хормони, понижаващи кръвното налягане лекарства) се характеризира със силна болка под лъжичката, която не се облекчава след повръщане. При хроничния гастрит истинска болка често липсва. Болният се оплаква от тежест и пълнота под лъжичката, засилващи се след нахранване и облекчаващи се след оригване или повръщане. Медикаментозните хронични гастрити често се изявяват със силни пристъпни болки, гадене и повръщане. Те се поддават трудно на лечение. Язвената болест на стомаха и на дванадесетопръстника е една от честите причини за болка под лъжичката и около пъпа. Болката в тези случаи най-често се проявява през пролетта и есента и има различна сила и характер. Обикновено тя не е много силна, но се отразява зле върху самочувствието на болния.

* Болка в корема при язвена болест

Болката при язвена болест в повечето случаи - показва подчертано зависимост към храната появява се 2-3 часа след нахранване и зависи от поетата храна. Особено засилена е след консумацията на подправки, пържени храни, консерви, газирани течности. Много тягостни са нощните болки (окола 2-3 ч. през нощта), които събуждат болния. Болката се засилва при неприятни преживявания и конфликти.Тя често се излъчва към кръста или сърдечната област. Поемането на чаша мляко и бисквита обикновено успокоява болката.
Язвената болка често се придружава от киселини и оригване (рядко от повръщане). Ако се появят повръщания на застояла храна, трябва да се подозира стеснение на пилора. Силна, остра, дълбаеща болка е чест симптом на т.нар. пептична язва, която може да се появи след операция на стомаха.

* Болка в корема при пробив на язва

Внезапна, силна, остра болка като пробождане с нож е характерна за пробив на язва. Тази болка обикновено е съчетана с шоково състояние – бледост и изостряне на лицето, студена, лепкава пот, ускорен пулс. Коремните стени са опънати като дъска и не позволяват опипване.

* Болка в корема при рак на стомаха

Ракът на стомаха често протича без болка. Свойствени за тези случаи са тежест под лъжичката, чувство на разпъване на стомаха, загуба на апетит, гадене, слабеене.

* Болка в корема при херния на диафрагмата

Тъпа, теглеща болка, излъчваща се към сърдечната област и облекчваща се след оригване наблюдава често при херния на диафрагмата.

* Болка в корема при спаднал стомах

Смъкнатият спаднал стомах дава тъпа, теглеща болка под лъжичката, която се засилва след поемане на обемисти храни и газирани питиета и се облекчава след оригване и в легнало положение.

* Болка в корема при заболяване на задстомашната жлеза

Болка около пъпа и малка вляво от него е характерна за заболяванията задстомашната жлеза.

* Болка в корема при панкреатит

При остър панкреатит болката е силна, непоносима, съпроводена с неспирни по¬връщания, излъчва се към кръста и нерядко към сърдечната област (в последния случай може да се сбърка с инфаркт на сърцето). Болният бърза изпада в шоково състояние. При някои случаи с хроничен панкреатит се наблюдават болкови пристъпи, които напомнят остър панкреатит, но са обичайно по-слаби и краткотрайни.

* Болка в корема при рак на панкреаса

Ракът на панкреаса (специално на тялото на жлезата) дава непрекъсната, силна -болка, която се успокоява само в колянно-лакътно положение. Различна по сила болка под лъжичката и около пъпа често съпътствува редица заболявания извън корема (напр. инфаркт на задната стена на сърцето).

* Болка в корема при апандисит и жлъчнокаменна болест

С болка под лъжичката често протичат острият и хроничният апандисит и жлъчнокаменната болест. Болката в дясното подребрие най-често се обуславя от жлъчнокаменната болест. При колика тази болка е силна, присвиваща, съпроводена от повръщане, втрисане, явява се най-често нощем след консумация на определена храна - тлъстини, яйца, запръжки. Болката се излъчва към дясното рамо и кръста. Нерядко жлъчна колика се предизвиква от нервни напрежения, отрицателни емоции, къпане в студена вода, преди менструация. Между пристъпите болният се оплаква от тежест и тъпа болка в дясното подребрие, лош вкус в устата, подуване на корема. Постоянната болка е свойствена за възпаление на жлъчния мехур.

* Болка в корема при заболяване на черния дроб

Болка в дясното подребрие дават и някои заболявания на черния дроб - ехинокок (кучешка тения), рак, абсцес, застой при сърдечна слабост.С дълготрайна болка в чернодробната област може да протече и хроничният апандисит.

* Болка в корема при чревни колики

В много случаи болката се усеща в целия корем. Най-честа причина за подобни болки са чревните колики. Те се характеризират с пристъпи от присвиващи болки около пъпа (когато изхождат от тънкото черво) или в долната лява и дясна област на корема (Когато изхождат от дебелото черво). Чревните колики обикновено са краткотрайни и се облекчават след поставяне на топло върху корема или изпускане на газове. Чревните колики могат да бъдат резултат на някои диетични грешки - преяждане, консумация на развалена или несвойствена храна, чревни инфекции (дизентерия, салмонелоза,глисти), някои отравяния (медикаменти, олово, гъби). Много често след коликите се появяват диарии.

* Болка в корема при остър перитонит

Силна, постоянна болка в корема е свойствена за острия перитонит. Тя се усилва при движение, дишане, кашлица. Коремът е подут, силно болезнен. Общото състояние е влошено. Болният често колабира. Газове и изпражнения липсват. С внезапна, остра, -присвиваща болка около и под пъпа протича запушването на червата - заклещена херния, стеснение, притискане от тумори.

* Болка в корема при запушване на чревен кръвоносен съд

Внезапна, непоносима и неотзвучаваща болка е характерна за запушване на чревен кръвоносен съд. В тези случаи бързо настъпва шоково състояние.

* Болка в корема при заболяване на вътрешните полови органи

Болка в долната част на корема у жени се обуславя често от заболяване на вътрешните полови органи - възпаление на тръбите, извънматочна бременност, завъртане на киста.

* Болка в корема при апандисит

При всяка болка в корема трябва да се мисли и за апандисит . При него в началото болката обикновено е по целия корем, но бързо се локализира в дясната долна част. Болката е постоянна, дълбаеща и се засилва при дишане и кашлица. Коремът е подут, липсват газове, уринирането е затруднено. Болката често се излъчва към десния крак
В някои случаи болката в корема може да бъде изява на сравнително леки заболявания. Нерядко обаче е указание за сериозно, заплашващо живота състояние, поради което изисква сериозно отношение от болния и околните. При всяка коремна болка болният трябва да бъде обездвижен на легло, да не се слага нито топло, нито студено на корема, да не се дават никакви лекарства (особено болкоуспокояващи и очистителни)о Трябва спешно да се извика лекар. За уточняване същността на болката в корема е необходимо да се извършат някои изследвания - урина, кръв, рентген, които в редица случаи могат да се проведат само в болнична обстановка.


европеа.ком

Още...

Видовете гастрит - разпознайте ги

Гастритът е възпаление на стомашната лигавица и е едно от най-честите заболявания на стомаха. В повечето случаи се засяга и лигавата ципа на дванадесетопръстника и тогава се говори за гастродуоденит. В зависимост от причините, същността и клиничните прояви различаваме остър и хроничен гастрит.

Остър гастрит. Най-честа причина за острия гастрит са нарушенията в храненето - преяждане, употреба на дразнещи храни, силни подправки, спиртни питиета, недобре сдъвкана храна, несвойствени храни. В последно време зачестяват лекарствените остри гастрити, появяващи се след употреба на аспирин и други болкоуспокояващи средства, лекарства, понижаващи и кръвното налягане, сулфонамиди, надбъбречни хормони. Острият гастрит е една от ранните и чести прояви на редица отравяния - с хинин,хлороформ, химични препарати и др. Острият гастрит съпътстваща редица инфекциозни болести или може да се дължи на инфекция на лигавата ципа от някои микроорганизми и вируси. Тежък язвен гастрит се развива при изгаряне на стомашната лигавица със киселина(сярна, солна, азотна) , основа(натриева), соли на тежките метали -сублимат, син камък. Острият гастрит се среща по-често в младата възраст у мъжете. Клиничните прояви могат да бъдат различни от едва уловими болкови yсещания до тежки, водещи до колапс болки.,болка и чувство на разпъване под лъжичката, лош вкус в устата, гадене и повръщане, което за известно време успокоява болния. Общото състояние е влошено, болният се чувствува отпаднал, често има леки втрисания и повишаване на температурата. Ако болестният процес се разпростре и върху червата, появяват се присвиващи болки около пъпа и чести диарии. Протичането и изходът на острия гастрит бивaт различни - според причината, тежестта на клиничните прояви, възрастта на болните. Леките случаи обичайно преминават за 4-5 дни, като понякога могат да останат за дълго време редица оплаквания - тежест под лъжичката, липса на апетит оригване и гадене.

Острият язвен гастрит продължава около 15-20 дни. След преминаването на острите прояви често остават редица оплаквания - сухота в устата оригване, гадене. При подозрение за остър гастрит болният трябва да остане на легло, да не получава никаква храна, а само течности и слаб чай от лайка, айран. След 1-2 дни могат да се дават внимателно слизести супи и каши, желета, пюрета. В тежките случаи се налага лекарска помощ. При язвен гастрит болният трябва да бъде на болнично лечение, тъй като общото му състояние е тежко.

Хроничен гастрит. Хроничният гастрит е много често заболяване в наши дни. Според някои проучвания той се наблюдава у почти половината от видимо здрави мъже над 50 - годишна възраст. Според характера на измененията на лигавицата на стомаха и отликите в клиничните прояви се различават няколко типа хроничен гастрит - повърхностен, хипертрофичен, атрофичен. За редица автори тези типове са фази в развитието на хроничния гастрит, но все пак е възприето те да се описват отделно. Основните причини на хроничния гастрит са подобни на тези при острия гастрит, само че по-изявени и въздействащи по продължително време. Умствените и физическите пренапрежения, неприятните преживявания конфликти, невъзможността да се спазва т. нар. хранителен стереотип т. е. хранене в определено време, недоброто сдъвкане на храната, злоупотребата с подправки, спиртни питиета, медикаменти и тютюнопушенето са несъмнени причини за зачестяването на хроничния гастрит. В много случаи хроничният гастрит е вторично заболяване. При хронична бъбречна и сърдечна недостатъчност, захарна болест, подагра, жлъчно-каменна болест, хепатит. Клиничните прояви при хроничния гастрит са твърде различни и зависят от типа на заболяването и неговата продължителност.
Сравнително най-леко протича повърхностния хроничен гастрит.

Повърхностен хроничен гастрит. Болният се оплаква от тежест и тъпа болка под лъжичката, неприятен вкус и сухота в устата (особено сутрин), гадене, оригване, киселини, упорито безапетитие или обратното - ненаситен глад, понякога желание за необичайни храни. Болният измършавява, става потиснат, нерядко се мисли за болен от рак на стомаха.

Хроничния хипертрофичен гастрит
е особено чест сред алкохолиците, пушачите и любителите на пикантни ястия. Характерни за него са силните и мъчителни киселини и оригвания (най-често след нахранване). Често се явява и болка под лъжичката, която е в зависимост от поетата храна. Поради запазения апетит болните обикновено не отслабват. Често се наблюдава упорит запек.

Хроничен атрофичен гастрит.Той е най-тежката форма. За редица автори той е краен изход на другите хронични гастрити. Клинично се изявява с тъпа, постоянна болка под лъжичката, засилваща се след нахранване, упорито безапетитие, лош вкус и сухота в устата, оригване, чести диарии, които се явяват веднага след нахранване. Поради нарушеното всмукване на храната болният е блед, измършавява, езикът се изглажда, напуква се и се зачервява. Протичане то и изходът на хроничния гастрит зависят много от клиничния тип. При съответно лечение и диета хроничният повърхностен гастрит, а така също и хроничния хипертрофичен гастрит могат да отзвучат за няколко месеца. Нерядко обаче се появяват отново - най-често след неспазване на диета, неприятни преживявания, инфекции, употреба на медикаменти. Хроничният атрофиран гастрит въпреки подходящия режим и лечение има прогресиращо, влошаващо се протичане, продължаващо гoдини наред. Разпознаването на хроничния гастрит е тежка и отговорна задача. Тя изисква щателно наблюдение и изследване на болния. Болни с хроничен атрофичен стрит се диспансеризират задължително и се контролират периодично. Лечението на хроничния гастрит трябва да бъде строго индивидуално според типа на заболяването и трябва да се провежда под ръководството на лекар. Основа на лечението е диетата. Болният трябва да се храни редовно, да сдъвква добре храната, да избягва дразнещите храни - подправки, запръжки, много сладки храни, сурови зеленчуци и плодове, които са богати на целулоза. Тютюнопушенето и спиртните питиета са абсолютно забранени. От полза е пиенето на някои минерални води - хисарска, горнобанска, софийска. Добре действува и климатолечението в среднопланински условия. Препоръчва се и лечение с билки - кантарион, тинтява, равнец. При хроничния гастрит лечението трябва да се изменя според проявите на болестта.

европеа.ком

Още...

сряда, 19 ноември 2008 г.

Как да ядем боб без да образуваме газове?

Задавали ли сте си въпроса откъде се появяват газовете в нашите черва, след консумация на зрял боб?

Зрелият боб е чудесна храна: той е евтин, богат на белтъци и въглехидрати и не на последно място - съдържа много малко мазнини.

За съжаление, бобеното зърно е изработило и натрупало сложни захари, като рафиноза, стахиоза и др., които остават необработени от ензимните комплекси в устата и стомаха. Следователно те се придвижват несмлени към по-долните отдели на гастроинтестиналния тракт и по-конкретно - дебелото черво. Там живеят и се размножават нашите малки приятели - сапрофитните бактерии.

Нашият организъм не пречи на сапрофитните бактерии да се развиват, за което те ни се отблагодаряват, като пречат на други по-патогенни организми (най-вече гъби!) да се намножат в червата. Нещо повече - в процеса на своята жизнена дейност те изработват и ни предоставят за наше ползване витамин К - важен фактор за правилното кръвосъсирване.

Та да се върнем на несмляната стахиоза и рафиноза. Попаднали в дебелото черво, те се подлагат на разграждане от резидентната чревна флора там. Като страничен продукт при смилането им от бактериите се образуват: водород, въглероден двуокис и метан. С две думи газове!

Как да ядем боб без да образуваме газове? Има два начина.

Единият е да избием нашите приятели сапрофитите с неуместно антибиотично лечение. Такова често става при самонадеяно предписване на антибиотик от фармацевти, които между впрочем са абсолютно некомпетентни относно същността на вашето заболяване, а нерядко нямат и най-малка предства относно действието на даден препарат. Всъщност те не са ви предписали антибиотик, защото те нямат законно право да правят това, а са ви продали антибиотик. Вие сте тези, които решават дали да закупят дадена стока или не.

Очевидно не е хубаво да рушим сложната и деликатна екология в гастроинтестиналния тракт. Как все пак да похапнем бобена чорбица и да не ни излезе име на пръдльо/пръдла? Отговорът е в начина на приготвяне на това "музикално растение".

Целта е предварително да се извлекат въпросните несмилаеми за нас сложни захари. Това става, като поставим боба в студена вода и я кипнем за няколко минути. След това изключваме котлона и оставяме зърната да се изкиснат в топлата вода поне четири часа. Изхвърляме водата (пълна с извлечените захари) и от там нататък готвим боба, както си знаем. Описания по-горе начин премахва най-малко 80% от захарите. Запомнете! Важно е водата да кипне. Накисването на боба в студена вода за осем часа ще премахне едва 2% от наличните захари!

фрамар.бг

Още...

вторник, 18 ноември 2008 г.

Полипите - безобидни или опасни

Какво представляват полипите на колона и ректума?

Полипите представляват свръхразрастване на видоизменени клетки от лигавицата на дебелото черво/колон/ , които се намират в чревният канал. Някой полипи са плоски други имат краче с което са заловени за червото.

Полипите се едни от най- честите новообразувания на червата и се срещат при 15-20% сред възрастното население. Връзката на полипите с рака на дебелото черво е ясно доказана.

Какви са симптомите от полип на дебелото черво?

Много полипи не дават симптоми и се откриват при профилактичен преглед. Някои полипи се проявяват с кървене, наличие на слуз в фекалиите и рядко с болка. Как се поставя диагнозата?

Полипите на дебелото черво се откриват чрез директен оглед на колона/колоноскопия/, или чрез рентгеново изледване/иригография/.

Има три типа колоректална ендоскопия: (1) ригидна ректоскопия, (2) флексибилна сигмоидоскопия, (3) флексибилна колоноскопия. При ректоскопията се оглеждат 20-25 см навътре в червото. При флексибелната сигмоидоскопия се оглежда последната трета от колона, където се срещат две трети от заболяванията на дебелото черво. И двете изследвания се извършват амбулаторно след подготовка за изпразване на червото.

При колоноскопията се използва по дълъг гъвкав инструмент, който често позволява оглед на целият колон. Често се използват медикаменти след подготовка на червото.

Тестовете за проверка за кръв във фекалиите (хемокулт тест) са важен тест за болестите на дебелото черво, но отрицателен резултат не означава липса на полипи. Препоръчват се тестове на имунологичен принцип без спазване на “бяла” диета.

Нужно ли е лечение чрез премахване на полипите ?

Да! Липсват сигурни критерии дали един полип е злокачествен или не поради което се препоръчва премахване на всички установени полипи. Повечето полипи могат да бъдат отстранени чрез бримка прекарана през гъвкавите апарати. Процедурата е амбулаторна и неболезнена. Премахнатият полип се изважда и изследва под микроскоп.

При големите полипи може да се наложи повече от една процедура за пълно премахване. Има полипи които поради размер, местопожение и др. налагат оперативно хирургично премахване.

Могат ли полипите да рецидивират?

При напълно отстранен полип рецидив е малко вероятен. Факторите довели до появата на полипи продължават да действат и нови полипи могат да се развият в до 30 % от хората които преди това са имали полип. Необходими са редовни прегледи при специалист проктолог с опит в лечението на болестите на ректума и колона.

Всяка година около 3000 българи се разболяват от карцином на дебелото черво.
Целта на профилактиката е 700 от тези пациенти да бъдат открити и излекувани в предраков стадий, а при останалите заболяването да бъде открито по- рано в лечим стадий. При откриване в първи стадий излекуването е 95%.


хемороиди.бг

Още...

Водят ли хемороидите до рак?

Знаете ли че?

През живота си 90% от хората понякога се разболяват от хемороиди. Много хора страдат дълги години преди да потърсят лекарска полмощ. Днес има лечебни методи за сигурно и много по- безболезнено освобождаване от страданието.

Какво представляват хемороидите?

Хемороидите са заболяване засягащо кръвоносните съдове на аналния канал. Нормално съществуващите в тази зона кръвоносни сплетения се разширяват и се появява тенденция за излизането им извън ануса. Заболяването засяга активната възраст и има хронично прогресиращо развитие. Хемороидите засягат и двата пола и често водят до нетрудоспособност. Делят се според разположението си на вътрешни и външни хемороидални възли.

Външните хемороиди се развиват отвън около и до ануса и са покрити с чувствителна лигавица. Когато в някой хемороид кръвта се съсири той се усещат като твърда болезнена бучка, понякога се пука и прокървява с временно облекчение.

Вътрешните хемороиди се намират вътре в аналния канал. Кървят без болка с ясна кръв и излизат навън след дефекация. Могат да бъдат силно болезнени, ако се заклещят в аналния канал и не могат да бъдат прибрани обратно навътре.

Защо се появяват хемороидите?

Конкретна причина не е известна. Изправеното положение на човека оказва високо налягане в ректалните вени водещо до тяхното болестно разширяване. Предразполагащи фактори са: хроничен запек и диария, бременност, заседнал начин на живот, наследственост и др.

Кои са основните симптоми?

Кървене по време и след изхождане, болка, усещане за излизане навън на хемороидите, сърбеж около ануса, наличие на болезнени възелчета.

Водят ли хемороидите до рак?

За съжаление много от симптомите на хемороидите и най-вече кървенето се срещат и при рак на дебелото черво и други болести на червата . По тази причина е важно всички симптоми да бъдат изследвани от квалифициран лекар с практика в лечението на заболяванията на колона и ректума. Няма връзка между хемороидите и рака. Да не се разчита на самолечение. То може да маскира сериозно заболяване и само да отложи истинското лечението на хемороидите. Подходящото лечение може да бъде избрано от колоректален хирург. Аналната фисура, аналните кондиломи, фистули, полипи, абсцеси и др. заболявания имат различно лечение и прогноза.

Как се поставя диагнозата хемороиди?

Използва се апарат аноскоп, които представлява осветена тръбичка за оглеждане отвътре на аналния канал или ректоскоп с който се оглежда по- навътре и в правото черво/ректум/. За отхвърляне на източник на кървене от по-горните етажи на дебелото черво се използва гъвкав сигмоидоскоп или колоноскоп. Това са диагностични процедури с голяма точност и минимален дискомфорт за пациента, които при правилна подготовка и изпълнение са напълно безболезнени. Без тези изследвания никой лекар не може да бъде сигурен, че едно кървене от ануса се дължи именно на хемороиди, а не на друго заболяване.

Какви са начините за лечение без операция?

* Лигиране/ пристягане/ с еластично пръстенче /банд/

Прекъсва се кръвоснабдяването към всеки хемороидален възел, който спонтанно отпада след около седмица без допълнителна намеса. Използва се специален ендоскопски инструментариум. Процедурата е амбулаторна, краткотрайна и не изисква упойка.

* Инфраред или лазерна коагулация.

Високо ефективен метод за спиране на кървенето. Използва се термичен ефект от светлина с точно определен спектър и таймер за експозиция на хемороидалната тъкан. Напълно безболезен амбулаторен метод.

Лечението на хемороидите е според стадия на заболяването.

Хемороиди I-ва степен - Мековати възелчета, които се намират в аналния канал, понякога кървят или създават дискомфорт.

Лечението е :

* използване на медикаменти
* инфраред коагулация
* склерозиране

Хемороиди II-ра степен - Възли, които се подават извън ануса при изхождане, след което се прибират спонтанно

Лечението е :

* инфраред коагулация
* пристягане /лигиране/ с еластично пръстенче

Хемороиди III-та степен - Възли, които се прибират обратно в ануса с помощ.

Лечението е :

* пристягане /лигиране/ с еластично пръстенче
* инфраред коагулация

Хемороиди IV-та степен - Добре видими възли извън ануса, които не могат да бъдат прибрани обратно навътре.

Лечението е :

* пристягане /лигиране/ с еластично пръстенче.
* оперативно премахване.

Съществуват и други амбулаторни методи като замразяване, изгаряне, склерозиране. За последните 10 години след постоянни проучвания лигирането на хемороидите и инфраред коагулацията са на първо място като ефект и минимален дискомфорт за пациента. Mетоди като HAL все още не са достатъчно утвърдени в практиката.

Има ли профилактика?

Да. Приемането на богати на целулоза храни , приемането на повече течности, и активните движения през деня имат благоприятен ефект. Избягването на пикантни, люти храни, алкохол и спазването на анална хигиена са от значение. За всеки конкретен пациент има индивидуално лечение и подход. Винаги да се избягва самолечението, което забявя истинското лечение.


хемоероиди.бг

Още...

Геохелминтози - неканени гости

Геохелминтозите са паразитни заболявания причинени от кръгли червеи-нематоди. За местното разпространение на геохелминтозите имат значение условията на външната среда, които определяат ендемичния характер на заболяванията, и социалните фактори - хигиенно-битовите условия. Във външната среда, където съществуват подходяща влажност, температура и кислород, яйцата на тези паразити бързо стават заразоспособни. Но във външната среда ще попаднат повече или по-малко яйца в зависимост от санитарно-битовата обстановка при която живее населението. При лошо санитарно състояние на селищата, ниска санитарна култура на населението, външната среда може да бъде замърсена в значително по-голяма степен и населението да се изложи на по-голям риск от инвазиране. Тези фактори определят до голяма степен и неравномерното разпространение на тези паразитози. Равнините и низините у нас са неендемични за тези заболявания, защото през лятото в тях настъпват засушавания или високи почвени температури, които са неблагоприятни за паразитните яйца и водят до загиването им. Потенциално ендемични са планинските и полупланинските райони. В България около един милион от населението живее в около 900 ендемични селища в някои от които опаразитеността достига 20-30%, дори 50-60%. Най-засегнати са районите на Кърджалийски, Смолянски, Благоевградски, Търговишки, Пазарджишки и др. На територията на Великотърновска област такива условия има на територията на Еленска община. Ежегодно в с.Илаков рът се откриват случаи на заболели от аскаридоза и трихоцефалоза. Това са двете паразитози отнасящи се към геохелминтозите.

Причинителят на аскаридозата при човека е Ascaris lumbricoides. Ascaris lumbricoides e разделнополов червей с бледорозов цвят, вретенообразен, заострен в двата си края, слабо подвижен. Женските аскариди достигат дължина до 40 см, а мъжките – дължина до 20 см, като женските снасят в денонощие повече от 250 000 яйца.
В биологичния цикъл на аскаридите са различават два стадия: паразитен стадий, през който се осъществяват последователно заразяване с инвазиоспособни яйца през устата, излюпване на ларви от яйцата в дванадесетопръстника, миграция през стената на червата, черния и белия дроб, нарастване на ларвите в тънкото черво до полова зрялост, оплождане и отделяне на яйца от женските в продължение на 1 година, умиране и непаразитен ембрионален стадий изхвърляните с фекалиите на oплодени яйца, през който при подходящиусловия (температура и влажност) с различна скорост съзряват яйцата.

Източник на инфекцията е човекът, който отделя във външната среда с фекалиите оплодени аскаридни яйца. При наличие на благоприятни условия те стават заразоспособни. Човекът се заразява при поглъщане на тези яйца чрез зеленчуци, плодове, замърсени и контаминирана почва ръце и др.
В клиничното протичане на заболяването могат да се разграничат белодробна аскаридоза и чревна аскаридоза. Белодробната аскаридоза се проявява в първите 10-18 дни от момента на заразяването. Болните се оплакват от обща отпадналост, безапетитие, бодежи, болки в гърдите, суха кашлица.

Чревната аскаридоза протича нехарактерно. Най-често болните, особено децата, получават безапетитие, булимия, извратен вкус, повдигане, тежест и болки около пъпа. При двете фази на аскаридозата се развива различна по степен алергизация, която сама по себе си понякога представлява тежко заболяване (астматичен бронхит, ринит, конюктивит, уртикария, колит и др.).

Трихоцефалозата е хелминтно заболяване на човека, което протича обикновено хронично, без манифестни клинични изяви. Причинителят на трихоцефалозата е нематодът Trichocephalus trichiurus. Космоглавът е кръгъл червей с концеподобен преден край и по-дебел заден край. Женските са по-големи от мъжките и достигат дължина от 35 мм до 55 мм. Мъжките са дълги от 35 мм до 45 мм.

В биологичния цикъл на трихоцефалите наподобава този при аскаридозата. Половозрелите женски паразити отлагат до 3500 яйца в денонощие в червата на човека. Клиничното протичане се отличава с 3 вида симптоми – стомашно-чревни, анемични и нервно-астенични.Стомашно-чревните симптоми се изразяват с тежест в епигастриума, тъпи и остри болки в корема. Анемията е резултат на загубите на кръв от кръвосмучещите паразити. От страна на нервната система се наблюдава главоболие, световъртеж и безсъние.
Предпазването от аскаридоза и трихоцефалозата е насочено към спазване правилата на обществената и личната хигиена. Преди всичко от фекално замърсяване (пряко и косвено) трябва да се предпазват външната среда, дворовете, битовите и обработваемите площи. Да се консумират само добре измити плодове, зеленчуци и чисти питейни води. Ръцете се мият преди всяко ядене. Необходима е широка целенасочена здравна просвета сред населението.

риокоз-вт.ком

Още...

Стомашно - чревните инфекции - как се заразяваме, как да се предпазим?

Чревните заразни болести - дизентерия, салмонелоза, епидемичен хепатит, колиентерит, холера и други са широко разпространени заболявания, които се наричат още болести на лошата хигиена.
Причинителите им са разнообразни болестотворни микроорганизми, които се отличават със значителна устойчивост в околната среда - вода, почва, хранителни продукти.
Тези заболявания протичат с голямо разнообразие на клиничната картина, но най - характерните оплаквания са: чревното разстройство, повръщането и високата температура. При хепатит тип А, след тези общи симптоми се наблюдава: потъмняване на урината (цвят на тъмна бира), избледняване на изпражненията, пожълтяване на кожата и видимите лигавици.
Лекото начало бързо може да прерасне в тежко заболяване, а самолечението да доведе до по - късни усложнения, както и до разпространение на заразата. Източник на заразата са хората - болни и заразоносители, а за салмонелозите - и домашните животни, птици и гризачи. Те отделят заразата с изпражненията и урината.

Чревните заразни инфекции (дизентерия, хранителни токсикоинфекции, различните видове ентероколити и др.) не са невинни заболявания. Те могат да доведат до много сериозни последствия за здравето. Чревните заразни заболявания (инфекциозните диарии) най-често се причиняват от бактерии и по-рядко от вируси. Причинителите се съдържат главно в изпражненията, както на болните, така и на здравите заразоносители. От изпражненията заразата се разпространява в околната среда - замърсени ръце и предмети, плодове, зеленчуци и хранителни продукти - чрез които попада в човека (фекално-орален механизъм на предаване). Най-честите бактериални инфекции са:
1. Бактериална дизентерия (Шигелоза)
Дизентерията е остро инфекциозно заболяване, от което боледува само човекът. Причинява се от дизентерийните бактерии, които са обединени в род Шигела. Боледуват хора от всички възрасти, но най- засегнати са децата от 0 до 4 год. Източник на заразата е човекът – болен или здрав заразоносител. Най-често заразяването става по контактно - битов път, особено в семейна среда и в детски колективи. Инкубационният период е от няколко часа до седем, осем дни. Заболяването протича с гадене, отказ от храна, повръщания, които зачестяват, увеличава се броя на изхожданията до 10-15 за 24 часа. Температурата може да достигне до 39 градуса С. Чрез повърнатите материи и многократните изхождания се губят вода и соли, което води до дехидратация. При благоприятно протичане и навреме проведено лечение състоянието на пациента се подобрява. При тежко протичане възстановяването настъпва след15-20 дни.
2. Салмонелози
Салмонелозата е широко разпространено чревно заразно заболяване, което засяга както хора, така и животни. Причинителите (салмонели) са над 1000 вида. Широкото разпространение на салмонелите се улеснява от инфектираността на животни и хранителни продукти от животински произход (яйца, месо, риба, мляко и др), а също така и замърсяването на водните източници, плодовете, зеленчуците и др. Поради връзката на заразата с хранителния продукт, някои форми на Салмонелозите се наричат остри хранителни отравяния. Най-честата клинична форма е салмонелния гастроентерит, който протича тежко при кърмачета. Инкубационният период е кратък – 6 - 48 часа, но при някои форми може да продължи до 7 дни. Началото е остро, с повишена температура, болки в корема, чести повръщания и диарични изхождания. При тежките форми настъпват обезводнявания на организма, замъглено съзнание и възпаление на различни органи.
3. Ешерихиози (колиентерити)
Причинител на заболяването са ентеропатогенни бактерии - Ешерихия коли. Те предизвикват остри стомашно чревни заболявания, специфични за ранната детска възраст. Основен резервоар на инфекцията е човека. Механизма на предаване на заразата е фекално-орален. Колибактериите притежават голяма устойчивост във външната среда. Инкубационният период е от 1-21 дни. Повръщането, отказа от храна, изразеното неспокойствие са характерни прояви на заболяването.
Диарията се засилва към 10-15 изхождания дневно. Лечението е в болнична обстановка и е продължително, особено при тежките форми.
4. Ротавирусни гастроентерити.
Най-честите остри чревни инфекции в ранна детска възраст се причиняват от ратовируси. Източник на заразата е болен и здрав вирусоносител. Механизмът на заразяването е фекално-орален, а заразяването става чрез контаминирани хранителни продукти, ръце, вода и предмети от обкръжението на болните. Инкубационният период е до 4 дни. Заболяването протича с висока температура, неспокойствие, болки в коремчето, гадане, повръщане и диариен синдром.

СТОМАШНО - ЧРЕВНИТЕ ИНФЕКЦИИ ВЪЗНИКВАТ НАЙ-ЧЕСТО СЛЕД:

- консумация на хранителни продукти, заразени с чревни микроби от мухи, хлебарки или гризачи;
- контакт със здрави заразоносители;
- пиене на вода от съмнителни водоизточници;
- консумация на месо, яйца или мляко от болни животни и птици, непреминали достатъчна термична обработка (при салмонелозите);
- консумация на бързоразвалящи се храни, неправилно съхранявани (извън хладилник) и на такива с изтекъл срок на годност;
- консумация на не добре измити плодове и зеленчуци.

ЗА ДА СЕ ПРЕДПАЗИМ ОТ СТОМАШНО - ЧРЕВНИ ИНФЕКЦИИ Е НЕОБХОДИМО:

- Да се спазва строго режима на почистване и дезинфекция в обектите за производство и търговия с храни;
- Да се поддържа висока обществена и лична хигиена, особено от работещите в рискови за здравето обекти - хранителни, детски и здравни заведения;
- Да се измиват обилно с течаща вода плодовете и зеленчуците, предназначени за консумация в суров вид;
- Да се измиват ръцете със сапун преди приготвяне на храната, преди хранене и след ползване на тоалетна;
- Да се подлагат на добра термична обработка и съхраняват при хладилни условия хранителните продукти, особено тези от животински произход (месо, мляко, яйца);
- Да не се допуска размножаване на мухи и гризачи в домовете като се замрежват прозорците, затварят плътно съдовете за смет и редовно се извозват отпадъците;
- Да не се използват замърсени водоеми за спорт, риболов, къпане;
- Да не се пие вода от съмнителни водоизточници;
- Да не се употребяват консерви с “бомбаж” и храни с изтекъл срок на годност.
АКО СЕ РАЗБОЛЕЕМ да не забравяме, че самолечението може да ни навреди, поради което е необходимо незабавно да потърсим медицинска помощ.

риокоз-вт.ком

Още...

понеделник, 17 ноември 2008 г.

Холицисти - защо и как заболява жлъчката?

Ако ви тре­во­жат бол­ки и те­жест в дяс­но­то под­реб­рие; ако не мо­же­те да по­на­ся­те маз­на хра­на и в ус­та­та ви пос­то­ян­но гор­чи; ако имате на­ру­ше­ния и раз­с­т­рой­с­т­во на хра­нос­ми­ла­не­то, задължително отидете на лекар, защото е въз­мож­но да стра­да­те от хо­ле­цис­тит

За пъл­но­то пре­ра­бот­ва­не на хра­на­та чер­ни­ят дроб из­ра­бот­ва спе­ци­фи­чен сек­рет - жлъ­чен сок, кой­то се нат­руп­ва в жлъч­ния ме­хур. Вед­на­га щом яденето пос­тъ­пи в чер­ва­та, жлъч­ни­ят ме­хур се сви­ва и нат­ру­па­ни­ят от по-ра­но жлъ­чен сок в не­го пре­ми­на­ва към два­на­де­се­топ­ръс­т­ни­ка. Там той се смес­ва с хра­на­та и по­ма­га за ней­но­то пре­ра­бот­ва­не. А из­раз­ход­ва­на­та пор­ция жлъ­чен сок вед­на­га се за­мес­т­ва с но­ва.
Кол­ко­то по­ве­че маз­ни­ни има в хра­на­та, тол­ко­ва по­ве­че жлъч­на ки­се­ли­на е нуж­на за тях­но­то ус­во­я­ва­не. Нап­ри­мер, за да се за­дър­жат във вод­но­раз­т­во­ри­мо със­то­я­ние 4 еди­ни­ци хо­лес­те­рол, чер­ни­ят дроб тряб­ва да син­те­зи­ра 60-70 еди­ни­ци жлъч­на ки­се­ли­на. За­то­ва ор­га­низ­мът се стре­ми да нат­ру­па жлъ­чен сок за за­пас. В този смисъл чер­ни­ят дроб, за­ед­но с жлъч­ни­те про­то­ци и жлъч­ни­ят ме­хур не си по­чи­ват до­ри и през нощ­та - жлъ­чен сок се из­ра­бот­ва пос­то­ян­но, не­за­ви­си­мо от пос­тъп­ва­не­то на хра­на. За ед­на нощ чер­ни­ят дроб из­ра­бот­ва не по-мал­ко от един ли­тър жлъ­чен сок, до­ри чо­век да гла­ду­ва.

ОТ­С­ЛАБ­НА­ЛИ­ЯТ ЖЛЪ­ЧЕН МЕ­ХУР ВО­ДИ ДО ЗАС­ТОЙ НА ЖЛЪ­ЧЕН СОК И ОБ­РА­ЗУ­ВА­НЕ НА КА­МЪ­НИ

За да мо­же та­ко­ва го­ля­мо ко­ли­чес­т­во жлъ­чен сок да се по­мес­ти в мал­ка­та тор­бич­ка (жлъч­ния ме­хур), во­да­та от жлъч­ния сок, на­ми­ра­ща се в ме­хура, пос­то­ян­но се всмук­ва об­рат­но в кръв­та. В ре­зул­тат на всич­ко то­ва нат­руп­ва­щи­ят се жлъ­чен сок ста­ва по-кон­цен­т­ри­ран.
Ко­га­то жлъч­ни­ят ме­хур се сви­ва нор­мал­но, проб­ле­ми не въз­ник­ват. Но ако не­го­ва­та сък­ра­ти­тел­на (сви­ва­тел­на) спо­соб­ност е от­с­лаб­на­ла, жлъч­ни­ят сок зас­то­я­ва и за­поч­ват да се от­ла­гат крис­та­ли, во­де­щи до об­ра­зу­ва­не на ка­мъ­ни. Те мо­гат ме­ха­нич­но да ув­ре­дят ли­га­ви­ца­та на жлъч­ния ме­хур. А то­ва, на­ред с на­ру­ше­но­то от­ти­ча­не на жлъ­чен сок, мно­го чес­то ста­ва при­чи­на за въз­ник­ва­не на ед­но мно­го раз­п­рос­т­ра­не­но за­бо­ля­ва­не в хра­нос­ми­ла­тел­ни­те ор­га­ни. Ста­ва ду­ма за хо­ле­цис­тита.

Ин­фек­ци­и­те, не­ре­дов­но­то хра­не­не и за­сед­на­ли­ят на­чин на жи­вот съ­що про­во­ки­рат хо­ле­цистит.

Дру­га при­чи­на за въз­па­ле­ние на жлъч­ния ме­хур мо­же да бъ­де ин­фек­ци­о­зен про­цес, кой­то обик­но­ве­но се раз­ви­ва от чрев­ния ба­цил, стреп­то­ко­ки­те и ста­фи­ло­ко­ки­те. По-ряд­ко то­ва ста­ва вслед­с­т­вие на ви­ру­сен хе­па­тит, хел­мин­ти, гъ­бич­ки и лам­б­лии.
За раз­ви­ти­е­то на за­бо­ля­ва­не­то допринасят и на­ру­ше­ни­те об­мен­ни про­це­си при от­с­лаб­ва­не на иму­ни­те­та. Нес­лу­чай­но въз­па­ле­ни­е­то на жлъч­ния ме­хур чес­то се раз­ви­ва при на­ли­чие на хро­ни­чен тон­зи­лит, си­ну­зит, грип, за­ха­рен ди­а­бет, за­бо­ля­ва­ния на хра­нос­ми­ла­тел­ни­те ор­га­ни, зат­лъс­тя­ва­не.
Не­ре­дов­но­то хра­не­не, пос­лед­ва­но от пре­яж­да­не, съ­що про­во­ки­ра раз­ви­тие на хро­ни­чен хо­ле­цис­тит, за­що­то та­ко­ва хра­ни­тел­но по­ве­де­ние во­ди до за­пек. В то­зи сми­съл тряб­ва да спо­ме­нем и за­сед­на­лия на­чин на жи­вот, бре­мен­ност­та, над­нор­ме­но­то тег­ло. Оп­ре­де­ле­на ро­ля иг­рае и нас­лед­с­т­ве­на­та пред­раз­по­ло­же­ност.

ПРИ ПО­ЛУ­ЧА­ВА­НЕ НА ПРИС­ТЪП ЛЕГ­НЕ­ТЕ И ПОС­ТА­ВЕ­ТЕ ЛЕД В ОБ­ЛАСТ­ТА НА ДЯС­НО­ТО ПОД­РЕБ­РИЕ

Ос­т­ри­ят хо­ле­цис­тит в ти­пич­ни­те слу­чаи се про­я­вя­ва с вне­зап­ни прис­тъ­по­об­раз­ни тъ­пи бол­ки в дяс­но­то под­реб­рие. Но чес­то бол­ка­та мо­же да пре­ми­не и в об­ласт­та на сто­ма­ха, и към сър­це­то, и към гър­ба, и под дяс­на­та ло­пат­ка.
По­ня­ко­га със­то­я­ни­е­то на бол­ния е мно­го теж­ко, той по­лу­ча­ва трес­ка, по­жъл­тя­ва, по­ду­ва му се ко­ре­мът, при­ло­ша­ва му, по­ня­ко­га пов­ръ­ща.
Те­зи прис­тъ­пи са опас­ни с ус­лож­не­ни­я­та, ко­и­то пре­диз­вик­ват, ка­то най-теж­ко­то от тях е пе­ри­то­нит. За­то­ва ос­т­ри­ят хо­ле­цис­тит тряб­ва да се ле­ку­ва в бол­ни­ца. В ни­ка­къв слу­чай при по­лу­ча­ва­не на прис­тъп не тряб­ва да из­пол­з­ва­те грей­ки и сла­би­тел­ни сред­с­т­ва. Бол­ни­ят тряб­ва да ле­жи с лед в об­ласт­та на дяс­но­то под­реб­рие.
При хро­ни­чен хо­ле­цис­тит на бол­ния му при­ло­ша­ва, но в по-сла­бо из­ра­зе­на фор­ма, от­кол­ко­то при ос­т­рия. Той по­лу­ча­ва тъ­па бол­ка в дяс­но­то под­реб­рие и дру­ги неп­ри­ят­ни усе­ща­ния, въз­ник­ва­щи ско­ро след яде­не, осо­бе­но на маз­на хра­на. Бол­ки­те стих­ват пос­те­пен­но след 2-3 ча­са. То­ва става, за­що­то маз­на­та и пър­же­ната хра­на изис­к­ват по­ви­шен раз­ход на жлъ­чен сок и зас­та­вят чер­ни­я дроб и жлъч­ни­я ме­хур да ра­бо­тят в нап­рег­нат ре­жим. То­ва пре­чи за нор­мал­но­то об­но­вя­ва­не на жлъч­ния сок и вло­ша­ва ка­чес­т­во­то му. Впос­лед­с­т­вие се сти­га до про­мя­на на струк­ту­ра­та на жлъч­ния ме­хур и об­ра­зу­ва­не­то на пя­сък, а след то­ва и на ка­мъ­ни. Раз­ви­ва се и въз­па­ле­ние. Нес­лу­чай­но бол­ни­те с хо­ле­цис­тит се чув­с­т­ват по-доб­ре на гла­ден сто­мах.
Бо­лест­та мо­же да се про­я­ви и с по­ни­жа­ва­не на апе­ти­та, гор­чив вкус в ус­та­та, чес­то ориг­ва­не, сла­бост, бър­за умо­ра и до­ри емо­ци­о­нал­на не­ус­той­чи­вост.
Към сим­п­то­ми­те на хо­ле­цис­ти­та мо­жем да при­ба­вим съ­що и със­то­я­ни­е­то на ези­ка - той е сух и об­ло­жен с жъл­то-ка­фяв на­леп. Ос­вен то­ва се уве­ли­ча­ва чер­ни­ят дроб, бол­ни­ят усе­ща дис­ком­форт при на­тиск в об­ласт­та на жлъч­ния ме­хур.

КОГА СЕ НАЛАГА ОПЕРАЦИЯ НА ЖЛЪЧКАТА?

За да се пре­це­нят де­бе­ли­на­та и със­то­я­ни­е­то на сте­ни­те на жлъч­ния ме­хур, се про­веж­да ул­т­раз­ву­ко­во из­с­лед­ва­не и хо­ле­цис­тог­ра­фия - то­ва е рен­т­ге­но­во из­с­лед­ва­не на жлъч­ния ме­хур и жлъч­ни­те про­то­ци с кон­т­рас­т­но ве­щес­т­во. Ако ди­аг­но­за­та хро­ни­чен хо­ле­цис­тит се пот­вър­ди, за­бо­ля­ва­не­то задължително тряб­ва да се ле­ку­ва. До­ри при сла­бо­из­ра­зе­ни сим­п­то­ми са въз­мож­ни ус­лож­не­ния - срас­т­ва­ния и де­фор­ма­ция на жлъч­ния ме­хур с на­ру­ша­ва­не на не­го­ви­те фун­к­ции; раз­п­рос­т­ра­не­ние на въз­па­ли­тел­ния про­цес вър­ху съ­сед­ни­те ор­га­ни; дис­ки­не­зия на жлъч­ни­те пъ­ти­ща (то­ва зна­чи на­ру­ша­ва­не от­ти­ча­не­то на жлъ­чен сок по тях) и др.
Ако при хро­нич­но про­ти­ча­не на за­бо­ля­ва­не­то са въз­ник­на­ли ня­как­ви на­ру­ше­ния на фун­к­ци­и­те на жлъч­ния ме­хур, след из­вър­ш­ва­не на не­об­хо­ди­ми­те из­с­лед­ва­ния на па­ци­ен­та се наз­на­ча­ва опе­ра­ция за от­с­т­ра­ня­ва­не­то на ме­ху­ра. А при фун­к­ци­о­нал­ни на­ру­ше­ния, нап­ри­мер дис­ки­не­зия на жлъч­ния ме­хур, до опе­ра­ция не се сти­га.


блитц.бг

Още...

Масажирайте ходилата при стомашни проблеми

На нашите ходила има точки, които отговарят за всеки орган от нашия организъм. От векове се знае, че масажа на ходилата може да помогне при излекуването на заболяванията, за подобряване на здравето като цяло, за поддържане на тонуса и много други.

Представяме ви схема, която ще ви помогне да самомасажирате ходилата си, за да си помогнете при стомашни проблеми и запек.

Точките на съответния орган се масажират с върховете на пръстите на ръцете с умерен натиск и въртеливо движение в продължение на три - четири минути.

При запек стимулирате точките на червата с внимателен натиск в продължение на три - четири минути.

Масажа/стимулацията на съответните точки се прави и на двете ходила.

Легенда:
Stomach - стомах
Duodenum - дванадесетопръстник
Large intestine - дълго черво
Rectum - ректум

Още...

Ракът е лечим, ако навреме се постави точна диагноза

Проф. Григор Велев е ръководител на Международния онкологичен консултативен център

- Проф. Велев, по света е утвърдена практиката при лечението на различни заболявания задължително да се търси второ лекарско мнение. Защо у нас второто мнение по-трудно си пробива път?
- Преди 20 г. в България имаше друга медицинска доктрина. А днес членството в ЕС изисква да се съобразяваме с европейските практики. Критериите за прецизност на лекарския труд в Европа са много високи. Има една сентенция, изписана във всеки кабинет: „Лекарят няма право на грешка”. А за да не се получават грешки, най-сигурният начин е второ мнение. Всеки лекар трябва да има доблестта, особено при тежки, хронични и сложни заболявания, да търси мнението и на други специалисти. Второто мнение е качествено, когато още поне двама лекари прегледат болния или документацията.

- Не се ли получава едно засягане на чест, когато един лекар праща своя пациент при свой колега?
- Тъй като европейската и световна доктрина за второ мнение се налага тепърва в България, някои лекари приемат ревниво системата. Част от колегите се опасяват, че ако препоръчат на своя пациент да се потърси второ мнение, това ще „подбие” професионалния им авторитет. Трябва категорично да кажа, че няма място за обида, когато става въпрос за човешкия живот и здраве.

- По света търсенето на второ мнение не е ли мотивирано и от много строгите последствия при лекарски грешки?
- У нас през последните десетилетия има единични случаи на дела за лекарски грешки, а в развитите държави това е рутинна практика. Съдът там налага огромни парични обезщетения за пострадали пациенти, понякога лишава медиците от права, а има случаи и на лишаване от свобода. Точно затова в напредналите страни всеки лекар търси гаранция за своите действия чрез осигуряване на второ мнение. Така се избягват случайни пропуски, елиминират се прояви на некомпетентност и дори на технически грешки.

- Чия трябва да е инициативата за търсене на второ мнение – на лекаря или на пациента?
- За лекаря второ колегиално мнение е гаранция, а и начин за повишаване на квалификацията – да сравниш своята диагноза и лечение с по-опитни професионалисти. От друга страна второто мнение може да се иска и от самия болен.

- При кои заболявания е най-наложително да се търси второ мнение?
- По принцип при всички заболявания. Но има една област – онкологията, в която характера на заболяванията е такъв, че ако не се открият и лекуват навреме, последиците са фатални. При това е важно не само да се открие навреме един злокачествен процес, но и да се диагностицира абсолютно точно като вид, разновидност, стадий и т.н. Борбата за ранна диагностика осигурява перфектен лечебен ефект в І и началото на ІІ стадий на рака. При по-напредналите стадии вече се борим за месеци и дни, а не за дефинитивно излекуване.

- Как е организирано даването на второ мнение в Международния онкологичен консултативен център, който вие ръководите?
- На първото ниво поставяме правилна патоморфологична диагноза на туморите. Имаме патоморфологичен експертен комитет, в който са включени 12 професори и доценти – най-подготвените патолози в страната. Екип от този комитет преглежда биопсиите на нашите пациенти и съответно потвърждава, изменя или дава нъпълно различна от първоначалната диагноза. На второто ниво даваме експертно мнение по отношение на лечението. Ние предлагаме и консултация със световноизвестни специалисти, напр. проф. Дженари застъпва последните новости в европейската медицина при борбата с рака на гърдата – нови оперативни техники, интраоперативна лъчетерапия и др. Други наши изтъкнати консултанти са проф. Дояр, директор на Националния онкологичен център на Франция и проф. Мейе от същия институт, специалист по лъчетерапия.

хелтх.бг

Още...

неделя, 16 ноември 2008 г.

Кучешката тения - една сериозна опасност!

Ехинококозата е сериозно заболяване, причинявано от паразит, наречен кучешка тения (Echinococcus granulosus)

Основен източник за заразяване на човека е кучето. То отделя с изпражненията си яйцата на тенията, които са невидими с просто око. Човек се заразява най-често при пряк контакт с опаразитено куче (галене, прегръщане) или при консумация на замърсени с яйца на паразита зеленчуци, приземни плодове и др.

Това обяснява, защо често от кучешка тения страдат и хора, които нямат куче.
Особено уязвими са децата, при които хигиенните навици все още не са изградени.
От храносмилателната система на човека зародишите преминават по кръвен път и поразяват вътрешните органи, най-често черния дроб, на второ място белите дробове и възможно всички други органи. В тях се развиват един или повече мехура, наречени ехинококови кисти. Те нарастват бавно като могат да достигнат размери на детска глава. Болният от кучешка тения не е опасен за околните, т.к. не може да предава заразата.

Как се заразява кучето?
Кучето се заразява при изяждане на сурови вътрешни органи от болни животни (овце, свине, говеда и др., в които има ехинококови мехури). В червата му се образуват стотици тении, които отделят яйца. Те попадат с изпражненията в околната среда, но могат да полепнат и по козината на кучето. Най-опасни са овчарските кучета, тъй като те са опаразитени в най-голяма степен.

За да предпази кучето си от ехинококоза, стопанинът му трябва да го храни само с термично обработена храна, преминала санитарен контрол. Необходимо е и профилактично даване на лекавства (празиквантел) на 2-3 месеца.

Какво представлява заболяването?
Кучешката тения се развива в човешкия организъм бавно в продължение на години и в началото често липсват оплаквания. Обикновено заболяването се открива случайно, при изследване (ехограсрия, рентгенография, компютърна томография-скенер), извършено по друг повод. Понякога заболяването се проявява с обриви по кожата, тежест или лека болка в увредения орган, отпадналост, лесна уморяемост.
Много често ехинококозата се проявява клинично направо с развитието на сериозни тежки усложнения, като руптура (разкъсване) на кистата с развитие на анафилактичен шок включително смърт или разсейване с образуване на множество ехинококови мехури в коремната кухина, черния дроб, белите дробове, мозъка и други органи. Множество кисти могат да се развият в един или няколко органа и без руптура, когато пациентът е погълнал много яйца еднократно или периодично. Ехинококовите кисти могат да се инфектират и да нагноят (абсцедира). Това се проявява с тежка клинична картина -висока температура, втрисане, силна отпадналост, болка в засегнатия орган.

Нерядко заболяването рецидивира (появява се отново), което налага повторни операции и води до инвалидизиране на пациентите.

Как се диагностира заболяването?
Образните методи са ехография, рентгенография, скенер (компютърна томография), ядрено -магнитен резонанс.

Серологичната диагностика е лабораторен метод който се извършва от паразитолог. Изследва се серум на пациента, получен чрез вземане на кръв, най-често от вена на ръката. Чрез серологичните методи се доказват специфични антитела, изработени от имунната система на човека срещу паразита. След успешно лечение те могат да се запазят в организма с години.

Как се лекува хинококозата?
Лечението на ехинококозата е предимно хирургично или с метода ТТАИР, като рецидивите налагат извършването на нови операции.
При противопоказания за оперативно лечение (неподходящи за операция случаи, разкъсване на киста, рецидив, многоорганна и множествена ехинококоза) се провежда консервативна терапия. Препоръчва се и химиотерапия след хирургично лечение, с цел предотвратяване на повторно появяване на болестта. Консервативното лечение не винаги е безопасно и при показания за провеждането му е правилно да се започне в болнични условия.

След проведено лечение на ехинококоза е необходимо стриктно проследяване от личен лекар и паразитолог периодично за срок от 5 години.

Как да се предпазим от заразяване?
За да се предпази човек от заразяване с кучешка тения е необходимо да се спазват следните правила:
Ръцете трябва да се измиват добре със сапун и топла вода, преди ядене и след пипане на домашния любимец.
Желателно е да се избягва пипане на безпризорни кучета.
Децата не бива да се оставят да играят на места, до които имат достъп безстопанствени кучета.
Не трябва да се ядат плодове или зеленчуци, които растат ниско до земята, преди да са измити добре.

Кучетата не трябва да се хранят със сурови вътрешности и е необходимо да се обезпаразитяват на 2-3 месеца с празиквантел.

След разходка навън, лапите на кучетата трябва да се измиват добре с вода и сапун.

Какво да направите ако имате съмнение за кучешка тения?
• Незабавно посетете личния си лекар и се консултирайте с паразитолог.
• Направете си серологично изследване за ехинококоза (в паразитологична лаборатория).

Прочетете повече за ПАРАЗИТИТЕ


Листовка от НЦЗПЗ


Още...

От живота ...

Реклама

Statistics

eXTReMe Tracker

Врати

Интересното от живота, здраве, обзавеждане, хороскопи
Съвети за Вашето здраве - moeto-zdrave.blogspot.com
Училище за жени
За неизвестното
Женско Здраве
Пътешествие
Болести на стомаха

Back to TOP  

Web Analytics