ВРАТИ от ВРАТИ.net - Интериорни, Гаражни, Метални, Дворни

петък, 31 октомври 2008 г.

Възможно ли е ранното откриване на дебелочревни полипи и рак?

Дебелочревен скрининг за рак

Ракът на дебелото черво е единственият рак на вътрешен орган, който има доказан предшественик и това е полип, който не е злокачествен, но може да се превърне в рак. Ако ние сме в състояние на намерим тези доброкачествени полипи и да ги отстраним преди да станат злокачествени, то ние сме успяли да предотвратим появата на рака. Няма друг рак на вътрешен орган, който да има преканцерозна лезия. При откриването на абнормен растеж или полип в останалите органи, ракът е вече налице. Вие сами може да определите степеннта наВашия риск, съгласно таблицата в края на страницата.

Най-простото изследване, което позволява на хирурга да опипа с пръст последните сантиметри на правото черво с оглед наличието на туморни маси е ректално туширане (дигитално изследване). То е задължително като начало на всички по-нататъшни изследвания. Скрининговите тестове се използуват за ранно откриване на заболяването, преди пациентът да има симптоми на рак. Скринингът означава, че ракът може да бъде открит в ранен, подлежащ на излекуване стадий и че ракът би могъл да бъде предотвратен чрез откриване и премахване на полипи, някои от които са канцерогенни. В процеса на скрининг се използват следните тестове:

В комплекса от тестове и изследвания се включват изследвания, които трябва да установят наличието на предраково заболяване или рак в ранен стадий.

Изследвания извършвани по Програма за ранно откриване и превенция

Трябва да се прави разлика между ранно откриване и превенция на дебелочревния рак. Това се налага поради факта, че:

- Когато чрез колоноскопия се открие и премахне предраково заболяване - полип на дебелото черво, 100% от пациентите преживяват заболяването.

- Когато ракът на дебелото черво е открит с колоноскопия, при пациент, без настъпили клинични оплаквания, 85 % от болните живеят 5 и повече години след откриването му.

- Когато ракът на дебелото черво е открит с колоноскопия, при пациент, с настъпили клинични оплаквания, не повече от 15 % от болните доживяват до 5-тата година след откриването му.

Не подценявайте проблема !!!

Не смятайте, че на Вас не може да се случи !!!

Консултирайте се с личния си лекар или със специалист !!!


Препоръчителна схема за скрийнинг и ранно откриване на дебелочревни аденоми и рак при жени и мъже над 50 годишна възраст. (по American Cancer Society)

тест --- Интервал (започвайки от 50 годишна възраст) --- Коментар

Тест за окултно кървене (ТОК) --- ежегодно ---Всички положителни тестове следва да бъдат последвани от ФКС*.

Фибросигмоидоскопия (ФСС) --- Всеки 5 години --- Всички положителни тестове следва да бъдат последвани от ФКС*.

Тест за окултно кървене --- Извършва се ежегодно в съчетание с ФСС на всеки 5 години --- ФСС в комбинация с ТОК е за предпочитане пред самостоятелното им извършване. Всеки положителен резултат, следва да бъде последван от извършването на ФКС (фиброколоскопия)*.

Рентгено-контрастно изследване на дебелото черво (иригография) --- Всеки 5 години ---
Всички положителни тестове следва да бъдат последвани от ФКС.

Фиброколоноскопия (ФКС) --- Всеки 10 години --- ФКС позволява да се огледа “на живо” дебелото черво, да се вземат проби, както и да се отстранят някои предракови състояния.


Препоръчителнна схема за скрийнинг и ранно откриване на дебелочревни аденоми и рак при жени и мъже с повишен или висок риск (по American Cancer Society)

рискова група --- възраст на започване --- препоръки --- коментар

Повишен риск --- Лица с единичен, малък (<1 style="font-weight: bold; font-style: italic;">Висок риск

Анамнеза за семейна полипоза --- пубертета --- Ранно откриване посредством ендоскопия, както и генетични тестове. --- При положителен резултат от генетичните тестове е показана колектомия. Желателно е насочването на тези пациенти към Център, с опит в лечението на наследствената полипоза.

Анамнеза за наследствен рак на дебелото черво, не на база полипоза. --- 21 г.възраст --- ФКС и генетични тестове --- Ако генетичните тестове са положителни или пациентът не е провеждал генетични тестове един път на всеки 1-2 години до навършване на 40 г.възраст. След това ежегодно. Желателно е насочването на тези пациенти към Център, с опит в лечението на наследствения рак.

Хроничен улцерозен колит, болестта на Крон, възпалителни чревни заболявания --- Рискът от рак на дебелото черво става значителен 8 години след началото на пан-колит или 12-15 години след началото при левостранен колит. --- ФКС с биопсия при дисплазия. --- Всяка 1-2 години. Желателно е тази пациенти да бъдат насочени към Център с опит в проследяването и лечението на възпалителните заболявания на дебелото черво.

*Ако провеждането на ФКС е невъзможно или е нежелана от пациента, допустими алтернативи са извършването на Иригография с двоен контраст, самостоятелно, или в съчетание с ФСС. Допълнителната ФСС дава по-голяма диагностична стойност по отношение на малки лезии. Допълнително извършване на иригография с двоен контраст може да бъде необходима, в случаите, когато ФКС не е в състояние да достигне до цекума. Допълнително извършване на ФКС е желателно, при установяване на лезии по време на иригография с двоен контраст, които трябва да бъдат прецизирани или при наличие на участъци, които не могат добре да се визуализират.


медцентър.хит.бг

Още...

Рак на дебелото и правото черво?

Ракът на дебелото и правото черво е третото по честота раково заболяване и второто по смъртност сред всички ракови заболявания. В държави като САЩ, в последните 15 години се наблюдава увеличаване на заболеваемостта, но спадане на смъртността от рак на дебелото черво, което се дължи на много причини, една от които е ранното откриване и отстраняване на полипи и други предракови заболявания. Факт е, че в САЩ понастоящем има над 1 милион лица, преживели рак на дебелото черво. При ранно откриване на предраковите състояния, преживяемостта е 100%, а при ранно откриване на раково заболяване – около 90%. За съжаление, с напредване на процеса, процентът на 5 годишна преживяемост намалява.

Кои са рисковите фактори за развитието на рак на дебелото черво?

1. Фамилна обремененост:

Данни за болен от рак на дебелото черво в семейството: Ако имате родственик от първа степен (родители, братя, сестри или деца), болен от рак или полипи, рискът от развитие на такъв и при Вас е повишен. Лицата, имащи близки родственици с дебелочревен рак, съставляват 20% от всички заболяли. Рискът е още по-висок, при наличието на родственик, заболял от рак преди 60 годишна възраст или при наличието на двама родственици, независимо от тяхната възраст.

Около 5% - 10% от заболелите имат наследствени генетични аномалии, водещи до рак. Това са Наследствена полипоза и Наследствен неполипозен рак, известен още като Синдром на Lynch.

2. Данни за вече преживян рак на дебелото черво: ако вече сте имали доказан рак на дебелото черво, дори и отстранен напълно, Вие сте високо рисков за развитие на нов рак на дебелото черво. Шансовете за това са много високи, ако първото заболяване се е развило преди 60 Ви годишнина.

3. Данни за предшестващ полип на дебелото черво:
ако някога сте имали аденоматозен полип на дебелото черво, Вие сте с увеличен риск за развитие на дебелочревен рак. Това е особено валидно в случаите, когато полипът е бил голям или са установени няколко полипа.

4. Данни за хронично възпалително заболяване на червата – болест на Крон или Улцерозен колит. Това са заболявания, при които дебелото черво е възпалено през голям период от време. Ако Вие страдате от тези заболявания, трябва да се подлагате на скрининг още в ранна възраст. Често първият признак на развиващ се рак, може да бъде така наречената дисплазия. Тя се намира по лигавицата на дебелото черво и ректума и показва, че клетките покриващи ги, се видоизменят към ракови.

5. Остаряване. Шансовете за развитие на дебелочревен рак значително нарастват при възраст над 50 години. Повече от 90% от хората, заболяли от рак на дебелото черво са на възраст над 50 години.
6. Приемане на богати на животински вещества храни. Американската ракова асоцияция (American Cancer Society) препоръчва консумацията на храни, богати на растителни вещества и ограничаване приема на храни, съдържащи мазнини (особено от животински произход); препоръчва да се приемането най-малко 5 порции от плодове и зеленчуци дневно, като се предпочитат и храни като черен хляб, ориз, макаронени изделия и боб.

7. Обездвижване и затлъстяване.

8. Диабет.
Заболяването увеличава с 30-40% вероятността от развитие на дебелочревен рак.

9. Тютюнопушене. Увеличава риска с 30-40%. То е отговорно за развитието на 12% от т.нар. фатални дебелочревни карциноми. Почти всеки знае, че тютюнопушенето предизвиква рак в различни части на човешкото тяло поради директния контакт с дима (напр. устни, ларинкс, бял дроб). Малко известно е, че някои от карциногенните субстанции се адсорбират и разнасят с кръвоносната система, като увеличават риска от развитие на рак на бъбрека, пикочния мехур, матката и други органи.

10. Употреба на алкохол. Всички алкохолици, независимо от тежестта на алкохолизма са със силно завишен риск от развитие на рак на дебелото черво.

11. Работа на нощни смени.
Най-новите изследвания показват, че жени работещи най-малко 3 нощни смени на месец, в продължение на 15 години, имат повишен риск от развитие на дебелочревен рак.

Повечето от Програмите за превенция на дебелочревния рак препоръчват РАНЕН СКРИНИНГ на лица с повишен риск, различен от този при лица без риск!



медцентър.хит.бг

Още...

Глистите причиняват алергия, склероза и рак!

Колкото и да ви звучи невероятно, глистите стоят в основата на много сериозни заболявания. Ще изброим само някои от тях - алергия, диабет, склероза, депресия, простатит, сърдечносъдови и онкологични заболявания и дори нарушаване на потенцията.

Така наречените аскариди са едни от най-опасните паразити, защото могат да доведат до много сериозни болести като множествена склероза и увреждане на мозъка, както и до инсулт и разстройство на централната нервна система. Затова дори само с профилактична цел е желателно от време на време да вземате таблетки против глисти.

Хелминтите могат да станат причина за кожни заболявания: алопеция (опадане на косата), обриви, дерматит, невродермит, хронична копривна треска, васкулит, трофични язви, кожен сърбеж и др.

Глистите могат да съпътстват т.нар. заболявания от общ профил – язвен колит, проктит, хроничен астматичен бронхит, бронхиална астма, хронична пневмония, продължителни разстройства на стомашно-чревния тракт, диария, запек, рани по правото черво, хемороиди, желязодефицитна анемия, рязка загуба на тегло, или точно обратното - повишаване на теглото. Съществуват повече от 350 вида хелминти.

ДЕХЕЛМИНТИЗАЦИЯ СЕ ИЗВЪРШВА И С ЛЕКАРСТВА, И С НАРОДНИ СРЕДСТВА
Дехелминтизация е нужно да се провежда два пъти в годината. Ако все пак предпочитате аптечните лекарства, ги приемайте по следната схема: медикаментът се пие 4-5 дни, след това10 дни почивка. Така се провеждат 3 курса на лечение.

Най-трудни за лечение са лентовите глисти, особено т.нар. солитери. В такива случаи помагат тиквените семки. Максималната доза за лечение е 400 г тиквени семки. Изчистете ги, смелете ги и ги смесете със захар. Вечерта преди лечението си направете прочистваща клизма.

Вечерята ви да бъде лека, без мазна храна. А един час преди сън изяжте малко риба с хляб. Не пийте нищо. Сутринта, лежейки в леглото, изяжте приготвените от вечерта семки, но не наведнъж, а бавно. Най-напред се изяжда първата половина от сместа, като се приемат по 2 чаени лъжички на всеки 10 минути. След около час по същия начин изяждате и втората половина. Накрая изпийте 2 супени лъжици рициново масло. По време и след приема на тиквените семки не пийте и не яжте нищо друго. Ако изпълните всички препоръки и инструкции при прилагане на тази процедура, наистина ще се избавите от напастта.

Основната вреда от хелминтите се състои в това, че те отделят токсини и действат пагубно на нервната система. Клиничните проявления на болните с хелминтоза са слабост, главоболие, прилошаване, повръщане, понякога дори гърчове, загуба на съзнание, болки в мускулите и ставите, пристъпи на задушаване, кожен сърбеж, различни обриви.

Съществуват медикаментозни и фитотерапевтични методи на лечение против паразити. Но основното си остава наблюдението при лекаря, защото самата процедура и лечение чрез дехелминтизация има и доста сериозни противопоказания. В медицинската практика дори има случаи, когато опериран доброкачествен тумор се оказва не друго, а някакви паразити.

КАК ДА ПРОГОНИМ НЕКАНЕНИТЕ ГОСТИ
Освен острици и аскариди в човешкия организъм може да живеят и други видове глисти. Те се откриват много трудно, но човек усеща, че нещо не е наред. В такива случаи яжте колкото се може повече сурови моркови, а още по-добре пийте сок от моркови. Редовно включвайте в менюто си и лютив червен пипер. Много опасни са солитерите, защото техните личинки пътешестват по целия организъм с кръвотока, могат да увредят органи и тъкани и да стигнат почти до главния мозък и очите. В този случай е задължително да се проведе лечение, може пак с тиквени семки.

Полезен е и екстрактът от папрат, но процедурата е по-трудна за изпълнение. Един от най-опасните паразити е описторхозата. Тя може да предизвика дори пристъпи на епилепсия. От нея може да се избавите чрез млади кедрови плодове. Яжте ги в продължение на 2 седмици, но през тези дни не приемайте нито месо, нито риба. Ако използвате узрели кедрови плодове, лечението е по-продължително.


лека.бг

Още...

Седефче - при глисти и изпаднал ректум

Седефче
Ruta Graveolens L.


Описание:
Многогодишно тревисто растение с характерна неприятна миризма. Стъблата са прави, в основата вдървеняващи, голи, разклонени, 15-60 см високи. Листата са последователни. Цветовете са жълти, събрани в рехави щитовидни съцветия. Плодът е 4-5 гнездна разпуклива кутийка. Цъфти през май-август.

Разпространение:
Расте по сухи, каменливи и скалисти места, из храсталаци и редки гори по Черноморското крайбрежие, Североизточна България, Дунавската равнина, Източните и Средните Родопи и в Тракийската низина до 400 м надморска височина. Култивира се често и като декоративно растение в цялата страна.

Употребяема част:
Използват се цъфтящите връхни клонки.

Лечебно действие:
Нервноуспокояващо и болкоуспокояващо действие, усилва храносмилателните процеси. Притежава и хипотензивен ефект.

Приложения:
• при неврастения, хистерия, нервно сърцебиене, виене на свят
• при епилепсия - като помощно средство
• при някои очни заболявания, стомашно-чревни заболявания, хемороиди, кожни обриви
• външно: при ревматични болки, подагра, ишиас, лумбаго
• растението е отровно, да не се приема продължително и без лекарски контрол
• В българската народна медицина седефчето се използва при анемия, припадъци, стомашни и чревни болки, глисти, болезнена менструация, диария, отслабнало зрение, прилив на кръв в главата, изпаднало задно черво, нервна и полова слабост.

Външно приложение: За налагане на лапи при ухапване и ужилване от насекоми, изкълчване, ревматизъм, за жабурене при възпаление на венците. Настойка от билката в силна ракия (1:10) се препоръчва за разтривка при подагра, ревматизъм, ишиас, натъртване, ставни болки, лумбаго. Пресен сок се употребява за капване при възпаление на външното ухо, за компреси при преумора на очите.
Вътрешно приложение: 1 ч.л. от билката се слага в 400 мл вода. Ври 5 минути. Пие се по 100 мл преди ядене, 4 пъти дневно.

Внимание! Да не се употребява при бременност! При допир растението може да предизвика раздразнения на кожата и слизестите части. В по-големи дози билката е отровна. Да се приема по лекарско предписание!


Чай от седефче против глисти

1 ч.л. от билката седефче, се слага в 400 мл. вода.
Ври 5 минути.
Пие се по 100 мл преди ядене, 4 пъти дневно.


здравница.ком

Още...

За тиквата и нейните семки

Още в ранното си детство всеки от нас е чувал една великолепна гатанка: “На пазара са се наредили лели, жълти и бели, всичките са много дебели. Що е то?” Порасналият човек веднага се досеща-ТИКВИ. Сега по есенните пазари има много тикви, но хората не винаги им отдават нужното внимание. На времето жените са умеели да правят чудесни десерти от тези големи, твърде екзотични по форма и цвят творения на природата тиквите, за които често се спори дали са плодове или зеленчуци.

Тиквата спада към групата на така наречените плодови зеленчуци, тъй като се отглежда заради плода. Както при повечето културни растения, така и при тиквата в зависимост от сорта съществува голямо разнообразие в цвета, формата и големината на плодовете. Зелените тиквички (употребявани за готвене) са сравнително по-дребни, имат цилиндрична форма и нежна месеста част, докато тиквите за печене обикновено са едри и валчести, кората им е дебела и корава, а месестата част — нежна и дебела. На цвят тя бива жълта, жълто бяла или кремаво бяла, оранжева и жълтеникаво оранжева. Семената също са различни по цвят и форма: бели, матовобели, светлокафяви; плоски или елипсовидни. Има и такива без люспа.

Тиквата притежава ценни диетични и вкусови качества. По хранителна стойност тя е много близо до картофите . В зрелите плодове от най-качественитe сортове тикви се съдържат малко белтъчини и мазнини и до 10 на сто захари (главно захароза и гликоза). Останалите 90 на сто от плода са вода. Целулозата е около 1 на сто, а киселини почти липсват. От минералните соли преобладават калий и фосфор, не липсват също калций, магнезий, желязо, мед, фосфор, кобалт, натрий. Високо е съдържанието на витамин С - 15 мг в 100 грама, каротин - 2 мг, В1 В2 и РР. Колкото месестата част на тиквата е по-оранжева или яркожълта, толкова по-високо е съдържанието на каротин в нея.Така наречените мускатови тикви съдържат по-голямо количество каротин дори от морковите. Калиевите соли в сравнение с натриевите са в съотношение 675 към 1, което превръща тиквата в много подходяща храна при бъбречни и сърдечносъдови заболявания , за които са характерни отоци. Тъй като има ниска киселинност и нежната целулоза, тя е много полезна при заболявания на стомашно-чревния тракт. В диетичното хранене тиквата се прилага, защото има леко слабително действие. Доста мощен диуретик е. Съдържа и голямо количество пектин. Това помага за изчистване на дебелото черво и за намаляване нивото на холестерина. Тиквите са много полезни при възстановяване на организма след прекарани тежки заболявания.

Поради ниската и калоричност (около 17 калории в 100 грама) тя се препоръчва на хора с наднормено тегло и диабетици, като последните все пак трябва да ограничават употребата й поради наличието на захари. Те могат да приемат дневно по 500 г варена на пара или 300 г печена тиква.

Соковете от тиква рядко се консумират на трапезата в ежедневието, но имат място при лечение на гастрит и повишена стомашна киселинност. Препоръчителни са и при безсъние-преди лягане се изпива по една чаша прясноизцеден сок или отвара от тиква, в която е разтворена една супена лъжица мед, Семките на тиквите също са изключително полезни, дори се смята, че живеещите на Балканския полуостров народи по-рядко страдат от аденом на простата жлеза именно поради факта, че ядат тиквено семе. В тиквените семки има повече белтъчини, тлъсто масло и смолисти вещества. Важно е обаче да не са обилно посолени. Желателно е хора с наднормено тегло да ограничават консумацията им до 30 г дневно. Тиквеното семе е полезно за страдащите от хронични чернодробни възпаления, гастрит, колит със запек, анемия, наднормено тегло, хипертония , остеопороза.

Когато сте на пазара и избирате тикви, имайте предвид следното: най-качествени са белите тикви, които имат нежна месеста част и тънка кора. Ако плодът на цвят е зеленикаво бял или сив-не го купувайте-не е узрял добре и качествата му са влошени. Белите тикви са получили популярното название “кестенки”. Мускатните тикви също са вкусни, а казахме вече, че съдържат най-много каротин. С по-груба и влакнеста месеста част са жълтите тикви,но при констипация те са по-ефикасни.Купувайте винаги добре узрели тикви. При приготовление не ги подслаждайте обилно, те са достатъчно сладки. Спортуващите успешно могат да разнообразяват менюто си със сварена на пара тиква, без подсладител, когато са в период на нисковъглехидратна диета. Разбира се става дума за не повече от 500гр варена или 300гр печена тиква.
фитнес-бг.ком


Рецепта против глисти с тиквени семки от здравница.ком
Разрязва се една тиква и сеизваждат семките.
Почистват се и се измиват със студена вода.
Семките се ядат сурови, като се обелят и изяждат ядките.
Глистите излизат сами.

Още...

четвъртък, 30 октомври 2008 г.

Храносмилане: Кажи ми какво ядеш, за да ти кажа какъв си

При храносмилането процесите проникват по-дълбоко във веществеността на тялото; то принадлежи към елемента земя и е по-материално; при него няма ясен ритъм – приемането и отделянето на хранителните вещества губи своята яснота и острота в тежко подвижния елемент земя.

Храносмилането обхваща:

1.Поемане на външния свят под формата на веществени въздействия.

2.Различаването на “поносимо” и “непоносимо”.

3.Асимилиране на поносими вещества.

4.Отделянето на несмилаеми вещества.

По хранителните продукти и ястия, които човек предпочита или отказва, могат да се разберат много неща (“кажи ми какво ядеш, за да ти кажа какъв си”!).

Изпитва ли някой нужда и глад за любов се появява глад за сладкиши. Лакомията за сладкиши у децата е ясно указание, че те не се чувстват достатъчно обичани. Някои родители отрупват децата си със сладкиши като сами се издават, че не са готови да дарят любов на детето си, затова му предлагат компенсация на друго равнище.

Хората, които активно мислят и се занимават с интелектуален труд, жадуват за солена храна и пикантни ястия.

Строго консервативно настроените хора предпочитат консервна храна, особено пушена, обичат силен чай без захар (изобщо храна, съдържаща танин).

Хора, които предпочитат ядене с доста подправки, дори люто, търсят нови дразнители и нови впечатления, обичат предизвикателствата, дори ако понякога са трудно поносими и трудно смилаеми.

При хората, които ядат диетична храна, пазейки се от сол и всякакви подправки – се пазят преди всичко от нови въздействия. Избягват страхливо всички предизвикателства, страхуват се от всякаква конфронтация. Този страх може да доведе до консумацията на кашеста храна при стомашноболния. Кашестата храна е бебешка. Явно стомашноболният е деградирал до недиференцирано състояние, присъщо на детството, когато на човек не му се налага нито да различава, нито да анализира и може дори да се откаже от (ах, толкова агресивното) отхапване и раздробяване на храната. Той просто избягва твърда храна.

Подчертаният страх от рибени кости символизира страх от агресии.

Страхът от костилки издава страх от проблеми – на човек не му се ще да се сблъска с ядрото на нещата. Но и тук има една противоположна група: макробиотици. Тези хора търсят проблемите. Те искат на всяка цена да опознаят ядрото на нещата и затова налитат на твърда храна. Стигат до там, да избягват най-безпроблемните области на живота. При сладки десерти те искат още нещо, което могат здраво да захапят. По този начин макробиотиците проявяват известен страх от любов и нежност, съответно затруднени са и да приемат любовта.

Някои хора успяват да доведат ненавистта си към конфликтите до такава крайност, че ги хранят интравенозно в интензивно отделение – несъмнено най-сигурната форма безконфликтно вегетиране без собственото им участие.

КАКВО ИМА В ЖИВОТА МИ, КОЕТО НЕ МОГА ДА ПРЕГЛЪТНА?

С гълтането ние интегрираме, поемаме. Големите залъци или трудно ги преглъщаме, или не можем. Понякога в живота човек трудно преглъща лошите новини, като съкращение например.

За някой, който много пие, казваме, че му се е отворила глътка. Така алкохоликът замества яденето с пиене. Замества го, защото не може да преглътне някои неща в живота.

Съществуват голям брой смущения, свързани с гълтането, например чувството за буца, заседнала в гърлото или болки като ангина. Всички те ни създават чувството, че не можем повече да преглъщаме. В такива случаи потърпевшият би трябвало веднага да се запита: “Какво има в живота ми, което не мога или не искам да преглътна?”

Един особен вариант е “ядене на въздух”. Човек не иска да гълта, но стимулира готовност, по-късно се проявява като уригване и ректални газове.

ГАДЕНЕТО Е ОТХВЪРЛЯНЕ, А ПОВРЪЩАНЕТО Е ОТБЛЪСКВАНЕ

След като сме погълнали храната и сме я поели в себе си, тя може да се окаже трудно смилаема и да натежи като камък в стомаха. Камъкът е символ за проблем. Всички знаем как един проблем кара стомаха ни да се присвива и да ни разваля апетита, който в най-голяма степен зависи от психическото ни състояние. Много изрази доказват връзката между психичното и соматичното: “това напълно ми уби апетита” или “при мисълта за това ми се гади”, или пък “прилошава ми само като го видя”. Гаденето символизира отхвърлянето на нещо, което не искаме и поради това ни тежи на стомаха. Безразборното ядене също може да доведе до гадене. Това важи не само на физическо ниво; човекът може едновременно да натъпче съзнанието си с твърде много неподходящи неща, които да не му понасят и да не може да ги смели.

Гаденето прераства в повръщане на храната. Човек се освобождава от нещата и въздействията, които не иска да има. Повръщането е масиран израз на отбрана и отблъскване. Повръщането през бременността е несъзнателният отпор срещу детето, съответно срещу мъжкото семе, което жената не е искала да “инкорпорира”. Като продължение на това повръщането през бременността може да изразява отказ от присъщата женска роля (майчинството).


СТОМАХЪТ Е ПОЕМАНЕ

Стомахът е с основната си функция – поемането. Това изисква отвореност, пасивност и готовност, способност за отдаване. С тези свойства стомахът олицетворява женския полюс. Както мъжкото начало се характеризира със способността за излъчване и за активност (елемент огън), така женското начало се свързва с готовността за поемане, способността за отдаване, възможността за импониране и способността да се приема и да запазва (елемент вода). На психично ниво това е способността да се чувства, светът на чувствата (не на емоциите!), който олицетворява женския елемент. Ако човек изтласка способността да чувства от своето съзнание, тази функция слиза в тялото и тогава стомахът, наред с храната, трябва да приема и “да смила” чувствата.

Откриваме още една друга функция на стомаха, която принадлежи към мъжкия полюс – произвеждането и изпускането на стомашна киселина. Киселината атакува, разяжда, гори, разлага – безусловно е агресивна. Човек, на когото нещо не му отърва или му се объркват сметките, е кисел. Не успее ли съзнателно да превъзмогне тази неприятност или да я превърне в агресия, или пък предпочете да преглътне яда, неговата агресивност, неговото кисело настроение се соматизира в стомашна киселина. Киселината се издига нагоре, понеже и се иска да се изяви. Това създава проблеми на стомашноболния. Липсва му способността съзнателно да се справя с яда си и със своята агресивност и по този начин сам да поема отговорността да решава конфликти и проблеми. Той или изобщо не изразява своята агресивност (самоизяжда се), или демонстрира прекалена агресивност. И двете крайности не му помагат истински да решава проблемите си, защото му липсва доверие в себе си и чувство за сигурност.

Човекът с болен стомах не иска да си позволи никакъв конфликт. Стомахът му иска кашеста и сварена храна, сурова и груба храна, както и пълнозърнестия хляб, пикантните храни, алкохол, кафе, никотин и сладкиши го дразнят.

В лечението се очертават 3 направления в академичната медицина: – вземане на медикаментозни киселинни буфери, води до уригване, на човек му олеква и тежестта малко намалява; терапия с транквиланти (напр. валиум) – прекъсва се връзката между психиката и вегетативната система (т.нар. психовегетативно освобождаване); при по-тежки случаи – хирургически на болния от язва оперативно се разделят определени нервни разклонения, които отговарят за произвеждането на стомашна киселина (ваготомия). И при последните две интервенции на академичната медицина се прекъсва връзката чувство-стомах, за да не трябва стомахът занапред соматично да смила чувствата.

При стомашната язва, вместо външни въздействия, се смила собствената стомашна стена – човек се самосмила. Стомашноболният трябва да се научи да осъзнава своите чувства, съзнателно да обработва конфликтите и съзнателно да смила впечатленията си. Освен това пациентът с язва трябва да осъзнае и да си признае своите желания за инфантилна зависимост, майчинска защитеност и копнежа да бъде обичан и обсипван с грижи, тъкмо когато тези негови желания са добре прикрити зад фасада от привидна независимост, честолюбие и способност да се налага.

алтернатив-медесин.дарил.нет

Още...

Язва на стомаха или дуоденума - "рана" , която стряска

Язвата на стомаха или дуоденума се покрива от понятието пептична язвена болест. Ако трябва да бъдем точни според медицинските уточнения тук се включват два вида нарушения:

• Ерозия, която е дефект на стомашната лигавица и стига до мускулната пластина на мукозния й слой. Ерозиите често са множествени и могат да доведат до дифузни кръвотечения /хеморагични ерозии/;
• Язва – локален дефект, който преминава мускулната пластина на мукозния слой на стомашната лигавица. Често засяга и дълбоко разположените слоеве.

Дуоденалната язва се среща по-често – годишно 150 заболяват на 100 000 население, докато при стомашната язва – 50 заболяват на 100 000 население. Честотата при мъжете е 3 пъти повече спрямо жените при язвя на дуоденума, докато засягането при язва на стомаха е еднакво при двата пола.

Като причинност се сочат психичните преживявания, свързани със стресови фактори – при интензивно лечение след множествена травма, изгаряне, големи операции, мозъчна травма, продължително механично обдишване и др. могат да създадат остър стрес-улкус и ерозии като еднократно събитие.

За възникването на същинската язвена болест , която е хронично рецидивиращо заболяване играят роля много фактори:

• На първо място е генетичната предиспозиция. От генетичните фактори при дуоденалните язви се откроява факта, че тя се наблюдава по-често у лица от нулева кръвна група, т.нар. “несекретори” /липсват кръвногрупови антигени А, В и Н в слюнката и стомашния сок/ и пациенти с хиперпепсиногенемия /увеличено количество пепсиноген – ензим, разграждащ белтъци/. Болните от дуоденална язва често са носители на HLA - B 5.

• Съществуват и агресивни фактори – вътрешни /повишена солна киселина и пепсин, откъдето носи името си “пептично заболяване”/ и външни – стресови преживявания, тютюнопушене, приемането на нестероидни противовъзпалителни средства /аспирин и др./, кортикостероиди, заразяването с Хеликобактер пилори.

Нарушаването на равновесието между агресивните фактори и защитните механизми на стомашната лигавица /слузно-бикарбонатна секреция, регенерация на епитела, микроциркулацията/ е пътят по който се ражда всяка една язва. Без наличието на киселинност и Хеликобактер пилори не е възможно развитието на язва!

Когато язвите са в стомаха, 4/5 от тях, се разполагат по малката кривина на стомаха, особено в изхода му. Атипично са разположени язвите по тялото и голямата кривина и ако са там са съмнителни за карцином. Множествени язви в стомаха и дванайсетопръстника обикновено са предизвикани от употребата на медикаменти /нестероидни антиревматични средства/.

Язвата на дванайсетопръстника обикновено се разполага върху предната стена, понякога се откриват две лежащи една срещу друга язви /”кисинг улцерс” – “целуващи се язви”/.

Поставянето на диагнозата само въз основа на клиничните оплаквания е много трудно, но все пак в отделни случаи са характерни някои белези: При дуоденалната язва се появяват болки в горната част на корема /епигастриума/ късно след ядене, през нощта и на гладно; състоянието се подобрява след приемане на храна. При този тип язви се наблюдава периодична склонност към рецидивиране. При стомашната язва болката се явява непосредствено след хранене или болките са налице независимо от храненето. Язвите вследствие приема на нестероидни противовъзпалителни средства често протичат безсимптомно и водят до кръвотечения.

Язвената болест на стомаха и дванайсетопръстника дава някои неприятни и заплашващи живота усложнения:

• Кръвотечения – у 20% от болните и се срещат по-често при стрес-улкус и при язви вследствие нестероидни противовъзпалителни средства. В повърнатото ще забележите кръв /хематемеза/! Погледнете и изпражненията си! Ако те са черни може да се говори за мелена – кръв в изпражненията от високите отдели т.е. от язвата.

• Перфорации се срещат по-рядко – около 5% от болните се усложняват по този начин. Изведнъж се появяват силни режещи болки високо горе в корема, което е спешно състояние и влиза в графата “остър корем” – нуждаят се от операция. На обзорната коремна ренгенография в изправено положение се открива поддиафрагмален въздушен сърп.
• Пенетрация /разпространение на възпалението/ например към панкреаса – болките са типични в гърба от развитието на панкреатит.

По- късни усложнения:

* Цикатрициална стеноза /стеснение/ на пилора на стомаха – повръщане, загуба на тегло, “стомах като пясъчен часовник” на ренгенографията.
* Карциномна дегенерация на хронична стомашна язва се наблюдава много рядко –само в 3% от случаите.

Многолико е лицето на язвената болест на стомаха и дуоденума. Типичното за нея са сравнително малкото оплаквания, но често водещи до сериозен здравословен проблем, стигащ понякога дори до заплаха за живота. Лечението е консервативно и оперативно. Консервативната терапия включва медикаменти, билки, диетичен режим, енерготерапия, психотерапия.

Имах пациент на 68 години, който приемаше лекарства по една шепа сутрин, обяд и вечер заради вътрешни заболявания. Един ден ме потърси заради хематемеза /кръв в повърнатото/. И тогава се наложи болнично лечение, поради кървене от множество язви по стомаха и дуоденума. След като се успокои и преодоля острото състояние, той отново се върна при мен и тогава проведох пълен курс от консервативно лечение. След 1 месец се затвориха всички язви, той се успокои, излекуваха се повечето вътрешни болести, остана на съвсем малко поддържащи лекарства, които след 6 месеца ги махна окончателно. Сега живее здравословен живот без лекарства.


алтернатив-медесин.дарил.нет

Още...

Язвите - сбогом мляко. Здравей топла храна

За лечение на язви се споменава в І век след Христа, когато Аврелиус Целзус предупреждава: „Ако стомахът е покрит с язви, трябва да използвате лека и лепкава храна. Всичко, което е парливо и кисело, трябва да се избягва.” В VІІ век д-р Мадхавкар в Западен Бенгал заклеймява пържената и гореща храна, алкохола и дразнещите и кисели храни при болни от пептична язва. През нашия век, в продължение на 70 години (от 1911 до 1980 г), доминираща за лечението на язва е била млечната диета „Сипи”, наречена на своя откривател американец лекар Бертрам Уелтън Сипи (1860 – 1924 г). Според нея пациентите са пили сметана и прясно мляко на равни интервали през деня за 6 седмици. Съвременната наука обаче обърна това схващане с главата надолу.

Непосредствената причина за пептичната язва е твърде проста. Стомахът секретира по-разяждащи киселини и храносмилателни ензими, отколкото лигавицата на стомаха и дуоденума могат да понесат. В резултат на това буквално тъканта се смила, разяжда – предизвиква се възпаление, язви, мънички дупки, понякога кървене и често силна, мъчителна и изгаряща коремна болка.

Факторите, които водят до това състояние все още са предмет на спорове. Освен психостресовете, водещи до гастрални функционални смущения в началото, се споменава тъканната индивидуална неустойчивост на стомаха и дуоденума, преминават през неправилния начин на хранене (не добре сдъвкана храна и др.), засягат се и въпросите за локална инфекция от бактерия Хеликобактер пилори, а това е основен довод повечето лекари да използват антибиотици, за да предодвратят повторната поява на язвите.
Психолозите считат че при стомашната язва, вместо външни въздействия, се смила собствената стомашна стена – човек се самосмила. Стомашноболният трябва да се научи да осъзнава своите чувства, съзнателно да обработва конфликтите и съзнателно да смила впечатленията си. Освен това пациентът с язва трябва да осъзнае и да си признае своите желания за инфантилна зависимост, майчинска защитеност и копнежа да бъде обичан и обсипван с грижи, тъкмо когато тези негови желания са добре прикрити зад фасада от привидна независимост, честолюбие и способност да се налага.

В посока към храненето съвременните изслдвания доказват много грешки от терапията на миналото. Най-напред млечният мит бе разбит окончателно. „Неутрализиращото” действие на млякото трае едва 20 минути. След това нивата на стомашната киселина стават дори по-високи, защото млякото си отмъщава, като насърчава секрецията на гхормона гастрин, който предизвиква освобождаването на още повече киселина. Днес учените проумяват, че съществува способност на млякото да успокоява болката, но всъщност то влияе разрушително и така грешно дълго е било смятано за лекарство при язва.

Днес можем и да кажем сбогом и на благите диети. Схващанията по този въпрос също коренно се промениха. Те горещо препоръчват високовлакнести влакна, въпреки че по-рано се смяташе , че те „дразнят” и пречат за заздравяването на язвите. Но питите доказват друго – влакната действат като буфер – намаляват концентрацията на стомашна киселина и могат да раздвижват стомашната лигавица и да я заздравяват. Нисковлакнестите диети обаче са опасни, според диетолозите.

За да защитите стомаха си срещу киселини и язви, яжте банани! Те действат по забележителен начин, твърди д-р Ралф Бест от Университета Астои в Бирмингам, стимулират пролиферацията (възстановяването) на клетки и слуз, които изграждат една по-здрава бариера между стомашната лигавици и разяждащата киселина.

В зелето има естествени антиязвени вещества. За това ни доказват опитите за 50 години на д-р Гарнет Кини, професор в Медицинското училище към Университета на Станфорд. С 2 съставки на зелето клетките на лигавицата на стомаха и дуоденума се подтикват да създават тънка бариера от слуз като щит срещу атаките на киселините. Същото доказва и Г.Б. Сингх от Централния институт по изследване на лекарствата в Лъкнау, Индия като е документирал, че зелевият сок създава слизеста активност, която подмладява клетките, засегнати от язвата, като по този начин ги лекува.

Друга възможност е че зелето е антибиотик. То може да убива различни бактерии в епруветка, може би и бактерията на Хеликобактер пилори, който се смята, че причинява язва.

Впечатляваща е простата антизвена рецепта на д-р Кини – изпивате по 1 л дневно от прясно изцедено сурово зеле. Подобрението настъпва след 2-3 дни, а добри резултати ще забележите след 3 седмици. През пролетта и лятото лечебното действие на зелето е превъзходно. Колкото е по-прясно, толкова е по-добре. Колкото по-кратък е пътят от градината до стомаха, толкова действието му е по-резултатно. Дългото съхраняване отнема ефикасността му, а топлинната преработка разрушава активните антиязвени съставки в него.

За сладкия корен също има добри думи. Скандинавските учени са открили, че съставките му намаляват киселинността, стимулират отделянето на слуз и помагат на клетките на стомашната лигавица да се възстановят. Фармацевтичните компании дори са разработили лекарство от него – „Кавед S ”, в който са отстранили най-обезпокояващия компонент глицеризина. При един британски пит със 100 пацинти, използвали лекарството сладък корен, което се дъфче, било установено, че то е също толкова ефикасно, колкото и широко употребявания препарат „Тагамет”.

Внимавайте, обаче да не ядете твърде много сладък корен, особено ако имате високо кръвно налягане или сте бременна. Потенциалните странични действия са задържане на течности и изчерпване на калия, което води до повишаване на кръвното налягане.

Скандинавците са открили и че бобовите храни поглъщат по-голяма част от киселините. Добри качества показали също царевицата и неполираният ориз. Изследователите настояват пациентите да ядат повече фасул, особено червен фасул, който показва най-голяма антиацидна активност.

Зеленият чай, твърди д-р Юхихоко Хара, изследовател в областта на храненето в Япония, е също ефикасен в това направление, защото е богат на антибактериални, антиоксидантни полифеноли, наречени катехини. В чая има и известно количество кофеин, което би могло да стимулира секрецията на киселина, казва д-р Хара и заключава, че е по-добре да се пие чай без кофеин. Черният чай е по-популярен, но е с по-малко катехин от азиатския.

Експериментите сочат и храните и напитките, които предизвикват най-много киселини в стомаха. Учените стигнали до заключението, че „всяка от напитките е потенциален стимулатор за секрецията на стомашна киселина. Но, с най-активно действие са: млякото, бирата, севън-ап, кафе без кофеин, кафе с кофеин, кока-кола.
Лютите чушки и чесънът могат обаче да бъдат добро лекрство за язвите в противовес на общоприетото мнение. Съществува дори и лечебна рецепта на д-р Уейл – чай от люти чушки против язва: четвърт чаена лъжичка лютив червен пипер, накиснат в чаша гореща вода. Чушките действат със своето биоактивно вещество капсаицин, което стимулира нервите на стомашната стена, разширява кръвоносните съдове и подобрява кръвни поток. В чесъна пък действат диалил дисулфид и алицин, които с умереното си дразнене, предизвикано от производството на хормоноподобни вещства (простагландини), които повишават устойчивостта на стомашната лигавица.

Чаша кафе или вино не дразнят много лигавицата на стомаха, но не я и лекуват. По-големи количества са решително увреждащи. Бирата особено води до прекалено количество киселини и не се препоръчва. Отвратително е действието на горещите напитки и храни. Те са толкова увреждащи, че понякога дори водят до рак на хранопровода.
Яденето често и малко, вместо 3 пъти дневно не помага за излекуване на язвите; според диетичните препоръки на клиниката на Майо. Всъщност честото ядене може да бъде вредно, заради увеличаването на киселинната секреция, казват специалистите на клиниката. От друга страна, не е препоръчително да се ядат големи количества храна, която да разширява стомаха. 2 Ваши шепи храна за всяко ядене са достатъчни.


алтернатив-медесин.дарил.нет

Още...

Глисти при деца по д-р Спок

Майката е ужасена, когато намери глисти в изпражненията на детето, но това не е причина за отчаяние, нито пък указание за това, че не се полагат достатъчно грижи за него.

Оксиурите или остриците са най-често срещаната разновидност. Те приличат на бели конци с дължина около 8 мм. Те живеят в долната част на червата, но през нощта излизат навън около задния проход, за да снасят яйца. Те могат да се намерят там през нощта или пък в изпражненията. Причиняват сърбеж около ануса, който може да наруши съня на детето. В миналото се смяташе, че глистите са главната причина децата да скърцат зъби през нощта, но по всяка вероятност това не е така. Покажете глистите на лекаря. Срещу този вид глисти съществуват ефикасни средства, но те трябва да се прилагат под лекарски контрол.

Аскаридите много приличат на дъждовните червеи. Първото подозрение възниква, когато се открие някой от тях в изпражненията. Те обикновено не предизвикват някакви симптоми освен в случай, когато са много. Лекарят ще предпише лечение.

Понякога могат да се срещнат и анкилостоми. Те могат да причиняват хипотрофия и анемия. Болестта се прихваща от ходене с боси крака по заразена почва. Лекарят трябва да предпише съответно лечение.


"Грижи за бебето и детето" Б.Спок

Още...

Целиакия при бебета и деца по д-р Спок

Това заболяване не трябва да се изключва, когато има хронична склонност към учестени, обилни, диарични и миризливи изпражнения.

Обикновено състоянието със сигурност се потвърждава през втората година след раждането, но като се погледне назад, често може да се види, че то, макар и не постоянно, е съществувало и през второто полугодие след раждането. Болестта продължава няколко години.

Червата не могат да смилат мазнините и скорбялата от храната, и са особено чувствителни към глутена в пшеницата и ръжта.

Когато състоянието е тежко, детето е хипотрофично, но има голям корем. То е раздразнително и обикновено има лош апетит. Изпражненията са рядко кашави, миризливи и пенести (те шупват), но може да има и периоди на запек.

При лечението най-напред трябва да бъде елиминиран глутенът от храната (всички храни, в които има пшеница или ръж). Ако не се постигне значително подобрение, детето може да бъде оставено на диета от обезмаслено мляко или белтъчно мляко, извара и зрели банани. След значително подобряване на изпражненията и на апетита другите храни внимателно се прибавят една след друга в продължение на месеци: не тлъсто месо, плодови сокове и зеленчуци, несъдържащи скорбяла. От самото начало трябва да се дава поливитаминен препарат.

Това състояние се споменава тук, в случай че сте далече от медицинска помощ. При него трябва да потърсите помощта на компетентен лекар и да държите тясна връзка с него. Състоянието продължава дълго с много подобрения и влошавания даже и при правилно лечение.


"Грижи за бебето и детето" Б.Спок

Още...

Признаци за възпален апендицит при децата - по д-р Спок

Позволете ми отначало да внеса поправки в някои общо възприети схващания относно апендицита. Не винаги се появява повишение на температурата. Болките не винаги са силни. Болката се установява в долната дясна част на корема едва известно време след започването на кризата. Не винаги има повръщане. По кръвната картина не може да се определи дали болките се дължат на апендицит или не.
Апендиксът представлява
малък израстък от дебелите черва колкото къс кръгъл дъждовен червей. Той обикновено се намира в средата на долната дясна половина на корема. Но може да се намира по-долу, към средата на корема, или по-нагоре, към ребрата. Възпалението на апендикса става постепенно, както и образуването на цирей. Ето защо внезапните остри болки в корема, които продължават няколко минути и не се появяват отново, не са причинени от апендицит. Най-голямата опасност при възпален апендикс е неговото спукване (както това става с цирей) и разнасянето на инфекцията из цялата коремна кухина. Това се нарича перитонит. Бързо развиващата се криза от апендицит може да достигне до стадия на спукване за по-малко от 24 часа. Ето защо, ако болките в корема продължат един час, трябва да се повика лекар, въпреки че в 90% от случаите причината се оказва друга.

В най-типичните случаи при апендицит се появяват болки около пъпа, които продължават няколко часа. Едва по-късно болката се премества в долната дясна половина на корема. Детето може да повърне 1—2 пъти, но това не винаги се случва. Апетитът обикновено намалява, но не винаги. Детето ходи по голяма нужда нормално или е запечено, рядко има диария. След няколко часа температурата може да се повиши до 37,8—38°С, но е въз¬можно да има истинска криза от апендицит и без повишение на температурата. Пациентът може да чувствува по-голяма болка когато сгъне дясното си коляно или когато го изпъне или пък при ходене. Както виждате, симптомите при апендицит са различни в отделните случаи и само лекарят може да постави диагноза. Най-доброто указание за него е установяването на болезненост в дясната страна на корема при дълбоко, но леко опипване на целия корем. Вие ще забележите, че той не пита през цялото време дали боли, а, напротив, се стреми да отвлече вниманието на детето от това, което върши. Това се прави, защото много деца (особено малките), с болки в корема охотно казват: „Да, боли", щом като ги попитат. Когато лекарят намери болезненото място от дясната страна на корема, той предполага апендицит, но понякога иска и кръвна картина, за да е съвсем сигурен. Ускорената утайка показва само, че някъде в организма има инфекция, но не казва къде.

Често и за най-добрите лекари е невъзможно да кажат със сигур ност дали детето има апендицит или не. Ако много се съмнява, лекарят препоръчва операция. Ако се окаже апендицит, операциятг е наложителна, ако не е — тя не е голяма беда.


"Грижи за бебето и детето" Б.Спок

Още...

Чести причини за болки в корема при децата - по д-р Спок

През първите седмици след раждането болките в корема са чести и се дължат на храносмилателни смущения и колики.

Съществува едно рядко болестно състояние, наречено инвагинация, при което червата се вмъкват едно в друго и се запушват. Това предизвиква внезапни и силни спазми у кърмачето или малкото дете, което иначе изглежда здраво. Спазмите се явяват през няколко минути и в интервалите бебето може да бъде спокойно. Появява се и многократно повръщане. След няколко часа (през които може да има нормални или диарични изпражнения) излизат изпражнения, в които има слуз и кръв. Това състояние най-често се явява между 4 месеца и 2 години, но може да се случи и извън този период. То е рядко, но изисква неотложно медицинска помощ и затова е споменато тук.

Също рядка, но сериозна е и друг вид чревна непроходимост. Част от червото се превърта и заклещва в някой джоб на коремната кухина — най-често в една ингвинална херния. Това обикновено се съпровожда от силни спазми и повръщане.

След едногодишна възраст една от най-честите причини за болки в корема е началото на обикновено простудно заболяване, ангина или грип, особено когато температурата е повишена. Коремната болка е признак на това, че инфекцията засяга и червата, както и други органи. По същия начин почти всяка инфекция може да предизвика повръщане и запек, особено в началото. Малкото дете е склонно да се оплаква, че го боли коремчето, когато в действителност му се повдига. Често след такова оплакване то повръща.

Има множество различни стомашни и чревни инфекции, които предизвикват болки в корема, съпроводени понякога с повръщане или диария или и с двете. Те често се наричат неточно „чревна инфлуенца" или „чревен грип" в смисъл на заразно заболяване, предизвикано от неизвестен причинител. Няколко члена от семейството често прекарват тези инфекции един след друг. Някои епидемии на „чревна инфлуенца" се оказват дизентерия или паратифни инфекции. Те могат да протекат със или без повишение на температурата.

Хранителното отравяне се причинява от консумиране на някоя храна, която е силно заразена с токсични бактерии. Храната може и да няма необичаен вкус. Отравянето много рядко става от добре и прясно сготвена храна, защото при готвенето тези бактерии умират. Най-честа причина за отравяне са пастите с млечен крем или със сметана и плънката на домашни птици. Ако те бъдат оставени с часове извън хладилника, бактериите бързо се размножават в тях. Друга причина са неправилно приготвените домашни консерви.
Симптомите на хранително отравяне обикновено са повръщане, диария и болки в корема. Понякога има и тръпки, понякога и повишена температура. Всеки хапнал от заразената храна ще заболее почти по едно и също време за разлика от чревния грип, който засяга членовете на едно семейство в продължение на няколко дни.

Деца, които се хранят насила, получават болки в корема, когато седнат да ядат или след като са хапнали малко. Родителите са склонни да считат, че детето си измисля болките като претекст, за да се откаже от храната. Според мен по-вероятно е стомахът му да се е свил от напрежението по време на храненето и болките да са истински. Тук лечението се състои в правилно хранене на детето, така че то да му доставя удоволствие.

Деца, чието хранене никога не е създало затруднение, но които имат други тревоги, могат да получат болки в корема особено по време на хранене: напр. едно дете, което се безпокои, че през есента започва училище, на закуска вместо апетит получава болки в корема, или някое дете, което се чувствува виновно за нещо, а вината му още не е разкрита. Всякакви чувства, страх или приятно вълнение могат да повлияят върху стомаха и червата. Те предизвикват не само болки и липса на апетит, но също така и повръщане, диария и запек.

Някои деца с глисти може да имат коремни болки, но повечето нямат.

Има и други, не много често срещани причини за болки в корема: хронични храносмилателни смущения с отделяне на газове, чревна алергия, възпалени лимфни възли в коремната кухина, ревматизъм, болести на бъбреците и т. н. Както виждате, детето, което има болки, независимо дали са остри и силни или леки и хронически, се нуждае от щателен медицински преглед.


"Грижи за бебето и детето" Б.Спок

Още...

Болки в корема и храносмилателни разстройства по доктор Спок

Повикайте лекар. Не давайте очистителни. Вие непременно трябва да се свържете с лекар, ако болките в корема продължават един час независимо от това, дали са силни или не.

Съществуват десетки причини за болки корема. Някои от тях са сериозни, но повечето не са. Лекарят може да ги различи и да предпише правилно лечение. Хората са склонни да правят прибързани заключения, че болките в корема са причинени от някоя храна или се дължат на апендицит. В действителност нито една от тези причини не е много честа. Децата обикновено могат да ядат разни храни или големи количества от една обикновена храна, без да получат смущения в храносмилането.

Неправилно е да се дава очистително, преди лекар да е прегледал детето, защото при някои болки в корема това е опасно. Преди да повикате лекар, измерете температурата на детето, за да можете да му кажете, каква е. До идването на лекаря трябва да сложите детето на легло и да не му давате нищо за ядене. Ако е жадно, давайте му по малко вода

"Грижи за бебето и детето" Б.Спок

Още...

сряда, 29 октомври 2008 г.

Медът е незаменим при запек

Най-честата причина за това състояние е слабост на нервно-мускулния апарат, коремната преса и диафрагмата

От известно време имам проблем - силен запек, който не се оправя. Използвах листа от смокини. Моля, опишете ми каква е причината за това заболяване и някои лекарства.

Най-честата причина за запек е слабост на нервно-мускулния апарат, коремната преса и диафрагмата. Съществуват множество други причини, които трябва да бъдат изяснени, за да могат да се предприемат ефикасни лечебни мероприятия. Повишеният тонус на гладката мускулатура може също да причини запек, но вече от спастичен тип. Някои нарушения на развитието на червата като болест на Хиршпрунг или нарушаване на дефекацията могат да причинят и заболявания в областта на ануса, които предизвикват болка, а оттам - и рефлекторно задържане на чревното съдържимо. Такива са рагади и фисури в областта на ануса, хемороиди, фистули, кисти.

Запекът не може да се разглежда като самостоятелно заболяване. Прогнозата при навременното му лечение е добра. Въпреки различните причини, които могат да го предизвикат, лечението с пчелни продукти е познато и с успех се прилага от древността.

BHИМАНИЕ!
Медът е незаменимо биологично лечебно средство при борба със запека. Фармакодинамичното му действие при вътрешно вземане стимулира мускулния тонус, функциите на гладката мускулатура, инервацията на червата, стомашно-чревната секреция. Медът се приема, разтворен в хладка вода. Дневната доза е 60-120 г кристализирал полифлорен мед, разпределен на няколко приема, като вечер преди лягане приемането е задължително. Това количество е около 2-3 супени лъжици мед.

Пчелният прашец също оказва добър лечебен ефект върху нормализирането на чревната функция. В зависимост от вида на запека - атоничен или спастичен, съответно трябва да се увеличи или намали приемът на храни, съдържащи целулоза.

Необходимо е също така да се изключи прясното и киселото мляко от храната (временно) и да се проследи резултатът. Възможно е да има непоносимост към белтъците на кравето мляко. Много важно е също така приемането на достатъчно количество течности, което за възрастен човек трябва да бъде към 2 литра в денонощие.

От храната трябва да се изключат също така пикантните подправки, пържените храни, големите количества лук, чесън, ряпа, праз също могат да причиняват стомашно-чревни смущения. Внимание трябва да се обърне и на двигателния режим, на пушенето, на употребата на алкохол.

Движението трябва да се увеличи, а алкохолът и цигарите да се спрат до нормализиране на функциите на червата. Значение за поява на запек имат също така и контрацептивните, наркотичните вещества, както и приемът на някои лекарства.


лекар.бг

Още...

Лечение с плодови и зеленчукови сокове - азбучник на заболяванията

А
Аденит - виж. жлези.
Акне - зеле.
Алкохолизъм - зеле и всички сокове, посочени при хронични интоксикации.
Анемии - аспержи, магданоз, моркови, сини домати, цвекло, чесън, лук, ябълки, пъпеши, ягоди.

Б
Безапетитие - портокали, грейпфрути, лимони, мандарини, ягоди, грозде, червени чушки, целина, салата.
Безсъние - кайсии, ябълки, тиква, лук, чесън, салата.
Бременност - ябълки, моркови, ягоди, череши, грозде, грейпфрут.
Бронхити - аспержи, чесън, лук, зеле, черница, салата, магданоз.
Бъбречни колики, цистопиелити - аспержи, целина, тиква, моркови, грозде, лимони, портокали, мандарини.

В
Възпалителен период след инфекциозни болести - кайсии, портокали, мандарини, грейпфрут, ябълки, ягоди, целина, аспержи, моркови, зеле.

Г
Гастрити хронични - ябълки, ананас, картофи, моркови, зеле.

Д
Диария - моркови, ябълки, лимони, нар, черници.
Диабет захарен - лук, аспержи, зеле, салата, ябълки, грейпфрут, лимони (без добавка на захар).
Депресия нервна - салата, зеле, кайсии, портокали, мандарини, грейпфрут.
Дерматози (заболявания на кожата) - салата, зеле, портокали, мандарини, грейпфрут, лимони.

Е
Ентероколити хронични - моркови, ябълки, нар, черници, ананас, лимон, грейпфрут.

Ж
Жлези (аденити) - зеле, чесън.
Жлъчнокаменна болест - моркови, ябълки, ананас, грейпфрут, портокали, лимони, череши, ягоди, грозде, мандарини.

З
Запек хроничен - картофи, тиква, зеле, краставици, домати, цвекло, праскови, грозде, манго, портокал, пъпеши.
Затлъстяване - тиквички, целина, домати, зеле, ябълки, ягоди, грейпфрут, лимони (без добавка на захар).

И
Интоксикации хронични - домати, моркови, грейпфрут, лимони (с добавка на мед или захар), грозде, ягоди, ябълки, портокали, мандарини.
Инфаркт на миокарда - лук, ягоди, ябълки, кайсии, грейпфрут, лимони (с добавка на мед или захар), портокали, мандарини.
Инфекциозни остри заболявания - магданоз, червени чушки, чесън, ягоди, ябълки, грейпфрут, грозде, касис, лимони, портокали, мандарини.
Импотентност - целина.

К
Камъни в бъбреците (уратини) - ябълки, лимони (лимоново лечение), ягоди, череши, грейпфрут, грозде, аспержи, моркови.
Кариес зъбен - домати, зеле (за жабурене).
Колики чревни - магданоз, моркови, нар, ябълки, черници.
Колит язвен - зеле, магданоз, лимони, грейпфрут, ягоди, ябълки.
Кръвоизливи (склонност) - магданоз, червени чушки, лимони (със захар), портокали, ягоди, касис, мандарини.
Кръвно налягане високо - чесън, цвекло, кайсии, ягоди, праскови, грейпфрут, ананас.
Кръвно налягане ниско - целина.

М
Менструация (болезнена) - магданоз, салата.
Метеоризъм - магданоз, копър, моркови, лимони (без или с малко захар), ябълки.
Мигрена - магданоз, копър, лимони, грейпфрут, касис.

Н
Неврози - салата, зеле, магданоз, целина, тиква, цвекло, грозде, кайсии, ябълки.
Никотинизъм (табакизъм) - чесън, лук, както и всички сокове, показани при хронични интоксикации.

О
Отоци (в резултат на намалено отделяне на урина) - аспержи, краставици, магданоз, дини, кайсии, ягоди, пъпеши, тиква, праскови, грозде, портокали, мандарини, манго.

П
Паразити чревни - чесън, зеле, магданоз.
Подагра - лимони (лимонено лечение), ягоди, грозде, портокали, мандарини, череши, ябълки, магданоз, целина, сини домати, салата.
Пърхот - зеле.

Р
Растеж усилен - всички цитрусови сокове, ягоди, моркови, домати.
Рахит - моркови, зеле, кайсии.
Ревматизъм - ягоди, череши, ябълки, всички сокове от цитрусови плодове, зеле, домати, магданоз, целина.

С
Слабост (умствена и физическа умора) - кайсии, портокали, грейпфрут, ябълки, ягоди, грозде, лимони, нар, манго, зеле, магданоз, аспержи, домати.
Сърдечна невроза - ананас, кайсии, грозде, ягоди, сок от цитрусови плодове (с добавка на мед или захар), салата, чесън

Т
Трескави състояния - сокове от цитрусови плодове с добавка на мед или захар, ябълки, грозде, касис, домати.
Тромбози и тромбофлебити - лук.

Х
Хиперхолестеринемия (повишено състояние на холестерин) - сини домати, всички плодови сокове и тези, показани при атеросклероза.

У
Уремия (хронична бъбречна недостатъчност) - тиквички, аспержи, краставици, домати, ябълки, грозде, ягоди, банани.

Ф
Физическа активност и спорт - грозде, грейпфрут, ябълки, кайсии, ягоди, касис, портокали.

Х
Хемороиди - картофи, тиква, тиквички, моркови, ябълки, нар, черници.

Ц
Цироза, хроничен хепатит (с хронична недостатъчност) - грозде, ягоди, цитрусови плодове с добавка на мед или захар, ябълки, касис, магданоз, моркови, домати.

Ч
Чупливост на капилярите - цитрусови плодове, касис, магданоз, червени чушки, домати

Я
Язвена болест - картофи, моркови, зеле, ябълки, банани.


максима.бг

Още...

Хемороиди - лечение и профилактика

Около половината от населението в развитите страни страда от хемороиди, при конто се увреждат и възпаляват вените в областта на ректума. Човек може да се предпази от проблема с помощта на диета и ако случаят не е особено тежък, заболяването може да се излекува с природни средства.

Симптомите включват болезнено изхождане, сърбежи и кървене. Те обикновено се причиняват от запек, когато напъните за отделяне на твърдите изпражнения увеличават налягането във вените в областта на ануса и те се разширяват. Запекът влошава състоянието при съществуващи хемороиди, защото твърдите екскременти увреждат механично разширените вени.

Хемороидите могат да бъдат вътрешни (разположени в аналния канал) или външни (напипват се възли около ануса) и понякога се наблюдава излизане на хемороидалните възли от аналния отвор. Заболяването е често срещано по време на бременност и след раждане, както и при хора с наднормено тегло, обездвижени или приемащи храни, бедни на влакнини и богати на рафинирани въглехидрати.


ЛЕЧЕНИЕ НА ХЕМОРОИДИТЕ

В случай на болки почивайте всекидневно.Не стойте неподвижно дълго
време и за да подобрите кръвообращението, се занимавайте с енергични физически упражнения поне по 20 минути дневно.

Хранителен режим: Консумирайте пресни плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни, ядки и семена. Те съдържат влакнини, конто въз-препятстват запека, както и витамин С, силициев двуокис и флавоноиди, конто укрепват стените на вените и ги правят по-еластични. Дребните костилкови и семкови плодове, черешите и елдата са богати на флавоноиди.

Билколечение: Внимателно измийте и подсушете ануса, след което с едно от изброените средства облекчете засегнатите вени и им помогнете да се свият:

• Студен адстрингентен разтвор от 1 сулена лъжица дестилат от хамамелис и 4 капки тинктура от невен, разтворени в чаша вода.

• Охладен чай от 1 чаена лъжичка настърган корен от обикновено кървавиче, който е врял 10 минути в покрит съд.

• Мехлем от жълтурче: нанасяйте сутрин, вечер преди лягане и след измиване.

• Препарат с екстракти от див кестен и червена калина. Или нанасяйте през нощта смес от 2 чаени лъжички от едната или двете билки, стрити на прах, и 1-2 чаени лъжички масло от орех. Отстранете на сутринта, като се измиете със студена вода.

От аптеката: Заздравете стените на вените чрез прием на витамин С, проантоцианидини, рутин и силициев двуокис.

Ароматерапия: За укрепване на стените на вените добавете към водата за вана шест капки етерични масла от лимон, лавандула, розмарин, кипарис или хвойна (последното не се препоръчва през цялата бременност, а маслата от розмарин и кипарис - през първите 20 седмици на бременността).


Хомеопатия
• За успокоение на възпалението прилагайте хомеопатичен крем, който съдържа Aesculus и Hamamelis.

• Редувайте през ден Sulphur и Nux vomica, които също помагат.

Водни процедури
• При сърбежи се мийте с неароматизиран сапун и изплаквайте със студена вода.

• Редувайте всекидневно горещи и студени седящи бани за подобряване на кръвообращението

• При болезнени хемороиди поставете натрошен лед върху участъка за няколко секунди или го облейте с леденостудена вода.


Акупресура при хемороиди
За облекчаване на състоянието при хемороиди натиснете с палец точка ПМ 57 в средата на задната част на прасеца, където мускулът и сухожилието се свързват. Не използвайте точката по време на бременност


КОГА ДА ПОТЬРСИТЕ МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ
• Ако забележите кръв в изпражненията или се появи кървене от ректума.

• Ако имате безпричинна диария или запек повече от 2 седмици

• Симптомите не се влияят от лечението.

• Чувствате се зле или отслабвате.

• При продължителна болка или неразположение при изхождане.

Незабавно потърсете лекар, ако:
• Имате силно кървене от ректума.


ХЕМОРОИДИ И ПРОФИЛАКТИКА

Свалете излишните килограми. Хранете се балансирано, наблягайте на влакнините за да се предпазите от запек и поддържате венозните съдове в добро състояние. Пийте поне по 6 чаши вода на ден, за да бъдат по-меки изпражненията ви. Редовно спортувайте, за да се гарантира доброто кръвообращение. Не четете в тоалетната - продължителното седене върху тоалетната чиния повишава налягането върху ректума.

Кои са рисковите фактори?

За развитието на заболяването играят роля:

*продължителното пребиваване в седящо положение
*недостатъчната двигателна активност
*горещите вани
*затлъстяването
*пушенето
*запекът
*тежката диария
*продължителната кашлица
*напъните при дефекация
*вдигането на тежести
*бременността
*раждането
*тумори на правото черво
*носенето на стегнато бельо
*недостатъчното количество фибри в дневното меню


фармаси-бг.ком

Още...

вторник, 28 октомври 2008 г.

Бях развалина, но се излекувах с ... вода - ХИДРОТЕРАПИЯ

Никога не съм вярвал в нетрадиционната медицина, но се случи така, че се излекувах точно по този начин. Предлагам на вниманието на читателите ви лечение с водна терапия, която помага на организма сам да се лекува, т.е. да подобрява функциите на болните органи.
В началото на март 2004 г. ми дадоха книгата “Тялото жадува за вода”, чието мото е: “Ти не си болен, а си жаден”. Авторът, доктор Батманжелидж, в края на 80-те години открива метод на лечение на човешкия организъм, който възстановява жизнените функции на тялото и неговите органи. Здравната организация на САЩ обаче отказва да я популяризира, защото годишно се харчат огромни суми за лекарства, а техните производители са основните й спонсори.

За да ви стане ясно за какво става дума, ще ви дам кратка информация за моето здравословно състояние до започване на лечението. Аз съм хипертоник с инсулинозависим диабет, увредени клапи на сърцето, разширени вени, вътрешни хемороиди, главоболие, безсъние, киселини в стомаха, схващане на пръстите на лявата ръка, холестерол - 9 единици, склерозирали мускули на крайниците, схващане на мускулите по време на сън, с увредено дясно коляно, наднормено тегло - 113 кг, камъни в бъбреците, хроничен запек, разширен черен дроб вследствие на прекарана малария, полиневропатия, сковаваща болка в кръста, която не ми позволяваше да вървя повече от 100 метра, без да се наведа, за да се облекча от нея, болки в коленете при ставане.
На 3 март 2004 г. започнах терапията, като продължих да вземам предписаните ми лекарства, и ...
След няколко дни болките в кръста изчезнаха! Сега без усилия всяка сутрин изминавам от 4 до 8 км за около час и половина - два.
Още в първите дни започна да пада нивото на кръвната захар, започнах да намалявам сутрешните дози инсулин. След месец и половина спрях сутрешната доза, а след 100 дни - и вечерната. Преди започване на терапията взимах по 20 единици инсулин сутрин и вечер, а сега съм само на диета - без захар и бял хляб, а вечер - само на салата и плодове. Другите лекарства започнах да спирам постепено.
В началото на април студените ми стъпала се стоплиха и тлъстините започнаха чувствително да се стопяват и към април 2005 година вече бях 97-98 кг. Кръвното ми налягане се нормализира. Разширените вени започнаха да се прибират и вече от година не са се възпалявали. Тежестта в краката ми изчезна, отоците и моравосините кръвоизливи от стъпалата ми също. Кръвоизливите в очите започнаха да се избистрят.
Повече от година и половина хемороидите ми не са кървили, вече нямам и запек.
Сърдечната аритмия изчезна, болките в коленете също, въпреки че все още се качвам и слизам трудно от превозни средства. Мускулите на краката ми вече не се схващат по време на сън, а през 2006 г. установих, че и черният ми дроб се е свил почти до нормалните си размери.

КАКВА Е РЕЦЕПТАТА?

Тя е проста за прилагане, но е нужно постоянство, да не кажа инат, докато човек е жив.
На един килограм телесно тегло е необходимо да се приемат 30 мл обикновена чешмяна вода дневно, като на 2 л вода се слага 3 грама сол. Специално при моето тегло - 113 кг, аз изпивах 3390 мл вода. Започнах с 3.5 л изворна вода и 5, 25 г сол. Разделя се на 6 дози. Приема се по 1 доза половин час преди ядене (закуска, обяд, вечеря) и два и половина часа след ядене, т.е. общо 6 дози. Лекарствата не се пият с тази вода.

Примерен режим на пиене на водата:

- 7.00 ч - вода;
- 7.30 ч - 8.00 ч. закуска;
- 10.30 ч - вода;
- 12.00 ч - вода;
- 12.30 ч - 13.00 ч - обяд;
- 15.30 ч - вода;
- 18.00 ч - вода;
- 18.30 ч - 19.00 ч. вечеря;
- 21.30 ч - вода.

Водата се пие на глътки, не на екс.

Важно!
Ако пропуснете някое хранене, водата не се пропуска! Трябва да се спрат храните с подсладители - захарин и др.

Внимание!
Ако сте пили по половин литър вода, започвате със същото количество, разделено на 6 дози.

През 2-3 дни увеличавате количеството вода. При болни бъбреци също, няколко дни следете урината, като постепенно увеличавате водата и солта.

Само режимът на пиене на вода със сол дава фантастичен резултат. Както пише авторът, това е революция в здравеопазването. Ако желаете, отделно може да пиете чай или кафе.
Сега на ден пия по 3 л вода с 4,5 г сол , понеже вече тежа 96 кг. Тази смес ( вода и сол) помага за възобновяване на физико-химичните реакции в организма, започва да сваля излишния холестерол, прочиства кръвните, водните и нервните пътища в организма и му позволява сам да се лекува.
През април 2004 година се простудих силно и белите ми дробове се възпалиха, имах силна кашлица. Само за 10 дни всичко отмина без употреба на лекарства, а през ноември 2005 г. хремата ми премина без никакви лекарства само за няколко дни.
Не можем да принудим всички хора да опитат това средство, но можем да им дадем шанс, най-вече на пенсионерите, страдащи от постоянна липса на средства.
През декември 2006 година кръвната ми захар рязко падна и това ме принуди да взимам и вечер въглехидрати - бял хляб по една филийка, дебела 1 см. Дотогава вечер бях само на салата. Явно панкреасът почти напълно е възстановил функцията си да произвежда инсулин.
Авторът пише, че по начало след 20-годишна възраст всички хора трябва да спазват този режим, за да поддържат тялото си в добро здраве. Той препоръчва разходка всеки ден сутрин и вечер, минимум по един час и петнайсет минути.
Доктор Батманжелидж пише, че при изследване на ракови клетки в тях е установена неколкократно по-малка концентрация на сол спрямо здравите клетки в организма.
Недостатъчното количество сол в организма води до високо кръвно налягане и чупене на костите при възрастните хора. С този метод има възможност да се лекуват всякакви заболявания, например астмата се лекува за около месец.

С пожелания за скорошно оздравяване,
Ваш Ленин В. Шилигарски, София


блитц.бг

Още...

Суровите сокове чистят организма от отрови

Полезните свойства на суровите сокове ги превръщат в лечебно средство, при това често далеч много по-ефикасно от всички синтетични лекарства

Австрийският лечител Рудолф Бройс, например, отрича гладуването и го замества с пречистваща диета с 2 литра прясно изцедени сокове на ден. С тази рецепта той бил помогнал на повече от 40 000 болни с тумори. Той твърди, че белтъчната храна и твърдите частици поддържат растежа на тумора. Когато го лишим от "храна", тялото "изяжда" ненужните тъкани, каквато е съединителната на туморите, и така се самоочиства. Дори да подложим на съмнение тази теория, доказано е, че соколечението прави по-поносими страничните ефекти при химиотерапия и облъчване.

Сокът се приготвя от смес червено цвекло, моркови, целина, ряпа и картофи. Пропорциите на отделните зеленчуци са различни. Обичайната смес за един ден се изцежда от 300 г червено цвекло, 100 г моркови, 100 г целина, 100 г ряпа (за предпочитане черна) и сока от един картоф.
В началото обаче трябва да сме по-внимателни, съветва д-р Атанас Михайлов. Ако организмът ни е "складирал" запас от камъни в жлъчката и бъбреците, цвеклото може да има нежелан ефект и да даде силен тласък на изчистване. Затова е добре през първия ден да се започне от 50 г червено цвекло, като грамажът допълват морковите. Те са 250 г. Така продължаваме да увеличаваме грамажа на цвеклото, но постепенно, докато стигнем пропорцията.
Сокът се консумира на малки порции през целия ден, като до обяд отпиваме около 15 глътки.
Швейцарската фирма "Биота" произвежда тази комбинация и я предлага на европейския пазар, в САЩ и Канада. По вкус и вид не се различава от това, което можем да приготвим и сами. Цената за около половинлитрова бутилка обаче е над 5 евро.
Моркови. Сокът от моркови е класически източник на каротен. Този микроелемент е важен за зрението, поддържа съпротивителните сили на организма и помага срещу остеопороза и счупвания. Морковите съдържат вещества с антистенокарден ефект. Сокът се препоръчва още от първия месец след раждане на бебето, защото безпроблемно допълва витамините и ензимите в храненето му. Той се използва и в повечето комбинации от пресни плодово-зеленчукови сокове.

Целина. Сокът от целина помага при шипове, перде и камъни в бъбреците, особено ако отлаганията са от калциеви оксалати. Той се препоръчва и за усилване на мъжката потентност.

Червено цвекло. Сокът от червено цвекло пречиства кръвта. Той се препоръчва на хора, които са преминали през агресивно лечение и продължителни антибиотични курсове. Особено е полезен при анемия, защото съдържа кобалт, който е важен за синтеза на витамин В 12.

Чушки. Сокът от чушки е източник на силиций - елемент, важен за доброто състояние на косата и ноктите.

Картофи. Сокът от прясно изцеден картоф успокоява стомашните болки при гастрит. Ако изпием 50 грама 2- 3 пъти дневно преди храна, той сваля високото кръвно. Картофите се измиват добре и се изцеждат заедно с корите на сокоизстиквачка. Ако нямаме под ръка, могат да се настържат на ренде и да се прецедят през тензух. Кълновете трябва да се почистят предварително. Не бива да се използват позеленели картофи, които са съхранявани на силна светлина.
Магданоз. Сокът от магданоз трябва да се пие с мярка - най-много по 50 г дневно. Не бива да се използва обаче от бременни. Листните зеленчуци са богати на фолиева киселина, която помага при анемии. Цеденето на сок от листа е капризна работа, защото от една връзка магданоз излизат едва 50 г сок. За да се отдели по-лесно, може да се добави малко вода. Сокът от магданоз е признат като афродизиак. Препоръчва се при бъбречни страдания и анемии.

Коприва. Сокът от коприва помага при възстановяване след операции и тежки болести.

бгхелп.ко.юк

Още...

От живота ...

Реклама

Statistics

eXTReMe Tracker

Врати

Интересното от живота, здраве, обзавеждане, хороскопи
Съвети за Вашето здраве - moeto-zdrave.blogspot.com
Училище за жени
За неизвестното
Женско Здраве
Пътешествие
Болести на стомаха

Back to TOP  

Web Analytics