Храносмилане: Кажи ми какво ядеш, за да ти кажа какъв си

При храносмилането процесите проникват по-дълбоко във веществеността на тялото; то принадлежи към елемента земя и е по-материално; при него няма ясен ритъм – приемането и отделянето на хранителните вещества губи своята яснота и острота в тежко подвижния елемент земя.

Храносмилането обхваща:

1.Поемане на външния свят под формата на веществени въздействия.

2.Различаването на “поносимо” и “непоносимо”.

3.Асимилиране на поносими вещества.

4.Отделянето на несмилаеми вещества.

По хранителните продукти и ястия, които човек предпочита или отказва, могат да се разберат много неща (“кажи ми какво ядеш, за да ти кажа какъв си”!).

Изпитва ли някой нужда и глад за любов се появява глад за сладкиши. Лакомията за сладкиши у децата е ясно указание, че те не се чувстват достатъчно обичани. Някои родители отрупват децата си със сладкиши като сами се издават, че не са готови да дарят любов на детето си, затова му предлагат компенсация на друго равнище.

Хората, които активно мислят и се занимават с интелектуален труд, жадуват за солена храна и пикантни ястия.

Строго консервативно настроените хора предпочитат консервна храна, особено пушена, обичат силен чай без захар (изобщо храна, съдържаща танин).

Хора, които предпочитат ядене с доста подправки, дори люто, търсят нови дразнители и нови впечатления, обичат предизвикателствата, дори ако понякога са трудно поносими и трудно смилаеми.

При хората, които ядат диетична храна, пазейки се от сол и всякакви подправки – се пазят преди всичко от нови въздействия. Избягват страхливо всички предизвикателства, страхуват се от всякаква конфронтация. Този страх може да доведе до консумацията на кашеста храна при стомашноболния. Кашестата храна е бебешка. Явно стомашноболният е деградирал до недиференцирано състояние, присъщо на детството, когато на човек не му се налага нито да различава, нито да анализира и може дори да се откаже от (ах, толкова агресивното) отхапване и раздробяване на храната. Той просто избягва твърда храна.

Подчертаният страх от рибени кости символизира страх от агресии.

Страхът от костилки издава страх от проблеми – на човек не му се ще да се сблъска с ядрото на нещата. Но и тук има една противоположна група: макробиотици. Тези хора търсят проблемите. Те искат на всяка цена да опознаят ядрото на нещата и затова налитат на твърда храна. Стигат до там, да избягват най-безпроблемните области на живота. При сладки десерти те искат още нещо, което могат здраво да захапят. По този начин макробиотиците проявяват известен страх от любов и нежност, съответно затруднени са и да приемат любовта.

Някои хора успяват да доведат ненавистта си към конфликтите до такава крайност, че ги хранят интравенозно в интензивно отделение – несъмнено най-сигурната форма безконфликтно вегетиране без собственото им участие.

КАКВО ИМА В ЖИВОТА МИ, КОЕТО НЕ МОГА ДА ПРЕГЛЪТНА?

С гълтането ние интегрираме, поемаме. Големите залъци или трудно ги преглъщаме, или не можем. Понякога в живота човек трудно преглъща лошите новини, като съкращение например.

За някой, който много пие, казваме, че му се е отворила глътка. Така алкохоликът замества яденето с пиене. Замества го, защото не може да преглътне някои неща в живота.

Съществуват голям брой смущения, свързани с гълтането, например чувството за буца, заседнала в гърлото или болки като ангина. Всички те ни създават чувството, че не можем повече да преглъщаме. В такива случаи потърпевшият би трябвало веднага да се запита: “Какво има в живота ми, което не мога или не искам да преглътна?”

Един особен вариант е “ядене на въздух”. Човек не иска да гълта, но стимулира готовност, по-късно се проявява като уригване и ректални газове.

ГАДЕНЕТО Е ОТХВЪРЛЯНЕ, А ПОВРЪЩАНЕТО Е ОТБЛЪСКВАНЕ

След като сме погълнали храната и сме я поели в себе си, тя може да се окаже трудно смилаема и да натежи като камък в стомаха. Камъкът е символ за проблем. Всички знаем как един проблем кара стомаха ни да се присвива и да ни разваля апетита, който в най-голяма степен зависи от психическото ни състояние. Много изрази доказват връзката между психичното и соматичното: “това напълно ми уби апетита” или “при мисълта за това ми се гади”, или пък “прилошава ми само като го видя”. Гаденето символизира отхвърлянето на нещо, което не искаме и поради това ни тежи на стомаха. Безразборното ядене също може да доведе до гадене. Това важи не само на физическо ниво; човекът може едновременно да натъпче съзнанието си с твърде много неподходящи неща, които да не му понасят и да не може да ги смели.

Гаденето прераства в повръщане на храната. Човек се освобождава от нещата и въздействията, които не иска да има. Повръщането е масиран израз на отбрана и отблъскване. Повръщането през бременността е несъзнателният отпор срещу детето, съответно срещу мъжкото семе, което жената не е искала да “инкорпорира”. Като продължение на това повръщането през бременността може да изразява отказ от присъщата женска роля (майчинството).


СТОМАХЪТ Е ПОЕМАНЕ

Стомахът е с основната си функция – поемането. Това изисква отвореност, пасивност и готовност, способност за отдаване. С тези свойства стомахът олицетворява женския полюс. Както мъжкото начало се характеризира със способността за излъчване и за активност (елемент огън), така женското начало се свързва с готовността за поемане, способността за отдаване, възможността за импониране и способността да се приема и да запазва (елемент вода). На психично ниво това е способността да се чувства, светът на чувствата (не на емоциите!), който олицетворява женския елемент. Ако човек изтласка способността да чувства от своето съзнание, тази функция слиза в тялото и тогава стомахът, наред с храната, трябва да приема и “да смила” чувствата.

Откриваме още една друга функция на стомаха, която принадлежи към мъжкия полюс – произвеждането и изпускането на стомашна киселина. Киселината атакува, разяжда, гори, разлага – безусловно е агресивна. Човек, на когото нещо не му отърва или му се объркват сметките, е кисел. Не успее ли съзнателно да превъзмогне тази неприятност или да я превърне в агресия, или пък предпочете да преглътне яда, неговата агресивност, неговото кисело настроение се соматизира в стомашна киселина. Киселината се издига нагоре, понеже и се иска да се изяви. Това създава проблеми на стомашноболния. Липсва му способността съзнателно да се справя с яда си и със своята агресивност и по този начин сам да поема отговорността да решава конфликти и проблеми. Той или изобщо не изразява своята агресивност (самоизяжда се), или демонстрира прекалена агресивност. И двете крайности не му помагат истински да решава проблемите си, защото му липсва доверие в себе си и чувство за сигурност.

Човекът с болен стомах не иска да си позволи никакъв конфликт. Стомахът му иска кашеста и сварена храна, сурова и груба храна, както и пълнозърнестия хляб, пикантните храни, алкохол, кафе, никотин и сладкиши го дразнят.

В лечението се очертават 3 направления в академичната медицина: – вземане на медикаментозни киселинни буфери, води до уригване, на човек му олеква и тежестта малко намалява; терапия с транквиланти (напр. валиум) – прекъсва се връзката между психиката и вегетативната система (т.нар. психовегетативно освобождаване); при по-тежки случаи – хирургически на болния от язва оперативно се разделят определени нервни разклонения, които отговарят за произвеждането на стомашна киселина (ваготомия). И при последните две интервенции на академичната медицина се прекъсва връзката чувство-стомах, за да не трябва стомахът занапред соматично да смила чувствата.

При стомашната язва, вместо външни въздействия, се смила собствената стомашна стена – човек се самосмила. Стомашноболният трябва да се научи да осъзнава своите чувства, съзнателно да обработва конфликтите и съзнателно да смила впечатленията си. Освен това пациентът с язва трябва да осъзнае и да си признае своите желания за инфантилна зависимост, майчинска защитеност и копнежа да бъде обичан и обсипван с грижи, тъкмо когато тези негови желания са добре прикрити зад фасада от привидна независимост, честолюбие и способност да се налага.

алтернатив-медесин.дарил.нет