ВРАТИ от ВРАТИ.net - Интериорни, Гаражни, Метални, Дворни

събота, 8 ноември 2008 г.

Нежелани реакции към лекарствата

1. Резистентност

Резистентността към лекарствата се изразява в отпадане на терапевтичния ефект в хода на лечението, което не може да бъде преодоляно чрез увеличаване на дозата. Особено характерно е развитието на устойчивост на някои микроорганизми към антимикробни лекарства, което в много случаи води до смяна на причинителя в хода на лечението и възникване на вътреболнични инфекции. По същество те представляват нежелани реакции спрямо приложените антимикробни средства. Смяна на микробния причинител се наблюдава при смесен тип инфекции (предизвикани от няколко различни вида патогенни причинители). При тях чувствителният към химиотерапията агент се унищожава, докато някои от резистентните видове се развиват и предизвикват рецидив или нов инфекциозен процес. При ендогенна суперинфекция на мястото на унищожения от лечението причинител се развива и разпространява първично апатогенна микрофлора, произхождаща от кожата, перианалната или подмишничната област, устната кухина, стомашно-чревния тракт. Тази микрофлора причинява повторна инфекция. При екзогенна суперинфекция в организма на болния се развиват патогенни микроорганизми, попаднали в него от околната среда, които предизвикват рецидив или нов инфекциозен процес. Предпоставка за възникване на екзо- и ендогенни суперинфекции е лечението с глюкокортикостероиди и аденокортикотропен хормон (особено ако е продължително и повтарящо се) поради присъщото им имуносупресивно действие. Разпространяването се подпомага от болнични манипулации и лечебни методи като хемодиализа, плазмофереза, кръвопреливане и други.

При прилагането на широкоспектърни антибиотици във високи дози, на цитостатици или кортикостероиди инфекциозните усложнения често се проявяват под формата на стоматити, глосити, ринофарингити. Тези състояния трябва да се разграничават от агранулоцитната "ангина" от амидоиринов тип. Трахеобронхитите и пневмониите вследствие на суперинфекция по време на кортикостероидна или цитостатична терапия се различават по начина на протичане от хипостатичната пневмония по липсата на изразена температурна реакция. Аспирационните пневмонии, за разлика от вътреболничните, настъпват 2 до 3 часа след оперативна интервенция и се причиняват най-често от грам негативни анаеробни микроорганизми. Би трябвало да се има предвид, че едно предхождащо лечение с лекарства, намаляващи стомашната киселинност (Н2 рецепторни антагонисти) при тежко болни може да провокира развитието на грам негативни микроорганизми в стомашно-чревния тракт, които да колонизират дихателните пътища. Надеждни показатели за суперинфекция на дихателните пътища са броят на левкоцитите на поле и микробното число в проба от бронхиален секрет, получен при бронхиален лаваж. Повече от 20 левкоцита на поле (при увеличение х 125) или повече от 1 левкоцит на поле (при увеличение х 800-1000) в препарата, оцветен с еозинметилен и микробно число над 1.106/мл са белег за Възникване на инфекциозен процес.

Тежки ентероколити, дължащи се на ендогенна суперинфекция с тетрациклини, линкомицин, бета-лактами, цефалоспорини, хлорамфеникол и други се причиняват от Клостридиум дефициле и Кандида албиканс. Микробиологичното изолиране на тези причинители е прогностичен белег за възникнала лекарствена суперинфекция. При лечение с кортикостероиди, цитостатици или антибиотици установяването на повишен брой левкоцити в седимента и бактериурия с микробно число 1.105/ мл говори за развитие на суперинфекция на пикочните пътища. Най-подходяща за микрибиологично изследване е средната порция на спонтанно отделената урина.

Една трета от тежките усложнения, възникнали по време на цитостатична или кортикостероидна терапия, са резултат от екзогенна суперинфекция, вследствие на поставен венозен или артериален катетър. Характерно за тези септични състояния е почти афебрилното им протичане с олевяване със или без левкоцитоза. Единствената проява при възрастни болни може да бъде психично разстройство. Често се установяват и септични метастази по кожата - пустули при стафилококцемия, гангренозна еритема при псевдомонасни инфекции (дълбока язва с повдигнати зачервени ръбове). Вземането на кръв за хемокултура при септични състояния трябва да се извършва преди спиране на антибактериалното лечение или 24-48 часа след това чрез венепункция с игла и в никакъв случай от постоянно поставен венозен катетър.

За намаляване честотата на вътреболничните инфекции голяма роля играе санирането на вътреболничната среда и безусловното спазване на хигиенните мерки от обслужващия персонал.

Многократната продължителна употреба на някои лекарства води до понижаване на тяхната ефективност, до намаляване чувствителността към тях, т. е. до т. нар. адаптация на организма към ефекта им. За предоляването ° е необходимо непрекъснато повишаване на дозата, което крие опасност от възникването на токсични нежелани реакции към привикване и толериране на дозата. Механизмите, обуславящи възникването на "адаптация" към фармакологичния ефект, са разнообразни и често неизяснени. Необходимостта от повишаване на дозата на наркотичните аналгетици за достигане на обезболяващ ефект най-вероятно се обуславя от промени в чувствителността на опиоидните рецептори и нарушения на междумедиаторните взаимоотношения в ЦНС. Привикването към барбитурати в голяма степен е резултат от индуциране на собствения им метаболизъм. Намаляването ефективността на индиректните симпатикомиметици е свързано с изчерпване на медиаторните запаси. Установеният толеранс към хидралазините е с неизяснен механизъм. Развитието на адаптация към ефекта на хронично прилаганите сърдечни глюкозиди е по-често във връзка с увеличеното им свързване с рецепторите по повърхността на еритроцитите, отколкото с рецепторите в сърдечната тъкан. Продължителното лечение с бетаблокери вероятно обуславя адаптивно понижаване броя на адренергичните рецептори в организма. Рязкото спиране на употребата им води до увеличаване на рецепторния брой с около 40%, при което се повишава чувствителността на организма към физиологичните стимули за около 1 седмица, след което тя се нормализира. Интерес представляват установените данни, че цикличното преустановяване приема на оралните контрацептивни средства, съдържащи естрадиол, предизвиква засилване на тромбоцитната агрегация между 21 и 28 ден, дължащо се на адаптивен отговор на организма.

2. Парамедикаментозни нежелани реакции

В хода на лечението могат да възникнат реакции, които съвпадат по време с приемането на лекарството, но не се намират в причинна връзка с това. Случайното съвпадение на болестни симптоми по време на приемането на лекарства е известно като патомимия. Израз на това може да бъде нарушението в реполяризацията в електрокардиограмата по време на дигитализация на болния, ако то съвпадне с развиването на микроинфаркт на миокарда. Възникването на екстрасистоли след назначаването на сърдечни глюкозиди може да бъде проява на болестния процес, а не нежелана реакция от прилагането им.

Парамедикаментозните нежелани реакции са всъщност и т. нар. ноцебо реакции, възникващи под влияние на плацебо дразнители. Те са психогенно обусловени. Значението им се определя от сравнително голямата честота на възникването им. Например сънливостта може да бъде ноцебо реакция в около 50%, главоболието - в 25%, тежестта в стомаха - 18%, отпадналостта - също в 18 на сто.


хелтх.бг

От живота ...

Реклама

Statistics

eXTReMe Tracker

Врати

Интересното от живота, здраве, обзавеждане, хороскопи
Съвети за Вашето здраве - moeto-zdrave.blogspot.com
Училище за жени
За неизвестното
Женско Здраве
Пътешествие
Болести на стомаха

Back to TOP  

Web Analytics