Глистите никак не са безобидни!

Поч­ти по­ло­ви­на­та жи­те­ли на Зе­мя­та стра­дат от па­ра­зи­то­зи. До­ри и в най-раз­ви­ти­те стра­ни все­ки тре­ти чо­век но­си в се­бе си хел­мин­ти или прос­ти ор­га­низ­ми. Та­ка е, за­що­то чо­веш­ки­ят ор­га­ни­зъм ня­ма за­щи­тен ме­ха­ни­зъм сре­щу хел­мин­ти­те. Ос­вен то­ва те­зи па­ра­зи­ти­ се от­к­ри­ват из­к­лю­чи­тел­но труд­но чрез из­с­лед­ва­не и в по­ве­че­то слу­чаи не се пред­виж­да уни­що­жа­ва­не­то им.

Па­ра­зи­то­зи­те са за­бо­ля­ва­ния, в ос­но­ва­та на ко­и­то са хел­мин­ти­те (глис­ти) или прос­ти­те ор­га­низ­ми (лам­б­лии). Те жи­ве­ят в ор­га­низ­ма на чо­ве­ка, хра­нят се или с кръв­та му, или с ве­щес­т­вата, пос­тъп­ва­щи чрез хра­нос­ми­ла­тел­ния тракт.


ПО­НЯ­КО­ГА БРОН­ХИ­АЛ­НА­ТА АС­Т­МА Е ПРО­ВО­КИ­РА­НА ОТ... ГЛИС­ТИ

Раз­п­рос­т­ра­не­ни­е­то на па­ра­зит­ни­те бо­лес­ти се дъл­жи и на до­маш­ни­те лю­бим­ци, ко­и­то ста­ват все по­ве­че и по­ве­че: кот­ки, ку­че­та, хам­с­те­ри и до­ри ек­зо­тич­ни жи­вот­ни. Те са ка­то чле­но­ве на се­мей­с­т­ва­та в го­ле­ми­те гра­до­ве, но неви­на­ги се обез­па­ра­зи­тя­ват и то­ва е опас­но, осо­бе­но за де­ца­та.
До­ри и най-чис­то­то и опи­то­ме­но жи­вот­но, раз­хож­дай­ки се по ули­ца­та, по­леп­ва по ла­пич­ки­те си и по ко­зи­на­та си ли­чин­ки от глис­ти. Спо­ред ста­тис­ти­чес­ки дан­ни и про­уч­ва­ния по­ве­че от 70% от дет­с­ки­те пло­щад­ки с пя­сък са за­ра­зе­ни с яй­ца на ток­со­ка­ри - то­ва са ли­чин­ки на ко­теш­ки­те и ку­чеш­ки­те ас­ка­ри­ди.
При чо­ве­ка те не се раз­ви­ват в глис­ти, а па­ра­зи­ти­рат в ли­чин­ков ста­дий. То­ва пре­диз­вик­ва ре­ци­ди­ви­ра­ща коп­рив­на трес­ка, дер­ма­тит и брон­хи­ал­на ас­т­ма.
По­ве­че от 60 про­цен­та от брон­хи­ал­на­та ас­т­ма при де­ца­та е пре­диз­ви­ка­на от за­ра­зя­ва­не с ток­со­ка­ро­зи или дру­ги ви­до­ве глис­ти.
ТУ­РИС­ТИ­ТЕ ПРЕ­НА­СЯТ ОТ ЕК­ЗО­ТИЧ­НИ­ТЕ СТРА­НИ МНО­ГО ВИ­ДО­ВЕ ГЛИС­ТИ, БЕЗ ДА ПО­ДО­ЗИ­РАТ

Раз­ви­ти­е­то на ту­риз­ма, осо­бе­но през пос­лед­ни­те де­се­ти­ле­тия, е при­чи­на глис­ти­те “от южен” про­из­ход (фи­ла­рии, ан­ки­лос­то­ми и дру­ги) да дой­дат и в Ев­ро­па. Ту­рис­ти­те се за­ра­зя­ват при сво­и­те пъ­ту­ва­ния, а ко­га­то се вър­нат в ро­ди­на­та, от тях ги пипват и дру­ги­те хо­ра, ко­и­то са­мо са чу­ва­ли за те­зи да­леч­ни ек­зо­тич­ни стра­ни, от­къ­де­то всъщ­ност са дош­ли па­ра­зи­ти­те. То­ва важи най-ве­че за фи­ла­ри­о­зи­те. Пре­но­си­те­ли­те на те­зи па­ра­зи­ти са кръ­вос­му­че­щи­те на­се­ко­ми - ко­ма­ри, му­ши­ци, мок­ри­ци. Със сво­я­та слюн­ка те впръс­к­ват ли­чин­ки­те на фи­ла­ри­и­те нап­ра­во в чо­веш­ка­та кръв. Там се раз­ви­ват мно­го бър­зо, про­ник­ват в ерит­ро­ци­ти­те, от­де­ляй­ки от тях вът­реш­нос­ти­те им. Т.е. из­пол­з­ват за­ги­на­ла­та ве­че клет­ка ка­то свой дом. При раз­г­леж­да­не под мик­рос­коп на жи­ва кап­ка кръв се виж­да как се прид­виж­ват фи­ла­ри­и­те, как се впи­ват в ерит­ро­ци­ти­те, а след то­ва про­би­ват вът­ре в клет­ка­та. То­ва зре­ли­ще не е от най-при­ят­ни­те.
Дру­ги­те ви­до­ве - ан­ки­лос­то­ми и шис­тос­то­ми, за­ра­зя­ват хо­ра­та, ко­и­то се къ­пят в язо­ви­ри, во­до­е­ми, хо­дят бо­си по плаж­ния пя­сък или прос­то по зе­мя­та в те­зи топ­ли стра­ни.
Ви­на­ги сме смя­та­ли, че глис­ти­те жи­ве­ят в хра­нос­ми­ла­тел­ния тракт на чо­ве­ка, оба­че дос­та па­ра­зи­ти оби­та­ват и кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве, и лим­ф­на­та сис­те­ма. Те па­ра­зи­ти­рат в кръв­ни­те и лим­ф­ните клет­ки, из­с­мук­вай­ки от тях всич­ки хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва.
Ка­то ця­ло на Зе­мя­та па­рази­ти­те наб­ро­я­ват по­ве­че от 300 ви­да, а в Ев­ро­па - по­ве­че от 70 ви­да.

ХРО­НИЧ­НАТА ХЕЛМИНТОЗА МНО­ГО ЧЕС­ТО СЕ БЪР­КА С ДРУ­ГИ БО­ЛЕС­ТИ

Хро­нич­на­та фа­за на хел­мин­то­за­та пре­диз­вик­ва вне­зап­на умо­ра, сла­бост, пе­ри­о­дич­но по­ви­ша­ва­не на тем­пе­ра­ту­ра­та до 38 гра­ду­са, раз­лич­ни об­ри­ви по ко­жа­та. Ня­кои ги при­е­мат за алер­гия или бол­ки в ко­ре­ма, за ма­лок­ръ­вие, ка­то не­по­но­си­мост към ня­кои хра­ни­тел­ни про­дук­ти (те прос­то не са се ха­ре­са­ли на глис­ти­те), каш­ли­ца и брон­хи­ал­на ас­т­ма.
При за­пуш­ва­не на чер­ва­та с глис­ти мо­же да се раз­вие неп­ро­хо­ди­мост, ко­е­то е опас­но за здра­ве­то. Ли­чин­ки­те на глис­ти­те мо­гат да тръг­нат с по­то­ка кръв и до­ри да стиг­нат до мо­зъ­ка. Случ­ва се да по­пад­нат и в очи­те на чо­ве­ка и да ими­ти­рат за­бо­ля­ва­ния, ко­и­то да се сбър­кат с он­ко­ло­гич­ни. Тъй ка­то хро­нич­на­та па­ра­зи­то­за се про­я­вя­ва със сим­п­то­ми, ко­и­то се сре­щат и при дру­ги за­бо­ля­ва­ния, хел­мин­то­за­та не­ви­на­ги мо­же да бъ­де раз­поз­на­та и ле­ку­ва­на нав­ре­ме.
Не е слу­чай­но, че в пос­лед­но вре­ме се за­го­во­ри упо­ри­то за па­ра­зит­ни­те за­бо­ля­ва­ния. По дан­ни на Све­тов­на­та здрав­на ор­га­ни­за­ция, от об­що 50 ми­ли­о­на чо­ве­ка, ко­и­то вся­ка го­ди­на уми­рат, 16 ми­ли­о­на на­пус­кат то­зи свят по­ра­ди ус­лож­не­ния от ин­фек­ци­оз­ни па­ра­зит­ни за­бо­ля­ва­ния.

ДИ­АГ­НОС­ТИ­КА­ТА Е ТРУД­НА, РЕ­ЗУЛ­ТА­ТИ­ТЕ - ОТ­НО­СИ­ТЕЛ­НИ

Ос­но­вен ме­тод за ди­аг­нос­ти­ка на па­ра­зи­то­зи­те е из­с­лед­ва­не­то на чо­веш­ки­те ек­с­к­ре­мен­ти, но ин­фор­ми­ра­ност­та от то­ва из­с­лед­ва­не не е дос­та­тъч­на. И от­но­си­тел­на за те­зи па­ра­зи­ти, ко­и­то жи­ве­ят в чер­ва­та или жлъч­ни­те пъ­ти­ща. Па­ра­зи­ти­те не от­де­лят яй­ца­та си през пър­ви­те 3 ме­се­ца от за­ра­зя­ва­не­то. Освен това те не от­де­лят яй­ца все­ки ден, или ако от­де­лят, е въз­мож­но да не по­пад­нат в из­с­лед­ва­на­та ма­са. Ли­чин­ки­те им бър­зо за­ги­ват във вън­ш­на сре­да. За­то­ва, ако сте да­ли ма­те­ри­ал за из­с­лед­ва­не, но сте го за­ба­ви­ли с 30 ми­ну­ти, до­ка­то стиг­не до ла­бо­ра­то­ри­я­та, там ве­че ни­що ня­ма да от­к­ри­ят. То­ва най-ве­че важи за лам­б­ли­и­те.
Ли­чин­ко­ви­те ета­пи на па­ра­зи­ти­те (ток­со­ка­ро­за, фи­ла­ри­о­за) тряб­ва да се тър­сят са­мо в кръв­та, ка­то се из­с­лед­ва жи­ва кап­ка кръв. Как­то ка­зах­ме, ди­аг­нос­ти­ка­та на хел­мин­то­за­та е дос­та труд­на, а раз­п­рос­т­ра­н­ението є е ог­ром­но. За­то­ва е доб­ре про­фи­лак­тич­но да се про­веж­да про­ти­во­па­ра­зи­тно ле­че­ние.

ПА­РА­ЗИ­ТИ­ТЕ СЕ АТА­КУ­ВАТ С ГОР­ЧИ­ВИ ЯС­ТИЯ И ПОД­П­РАВ­КИ

За да не да­ва­те, осо­бе­но на де­ца­та, хи­ми­чни про­ти­во­па­ра­зит­ни сред­с­т­ва, най-доб­ре из­пол­з­вай­те бил­ки и би­о­ак­тив­ни до­бав­ки, ко­и­то имат про­ти­во­па­ра­зит­ни свой­с­т­ва. Те са ле­ко гор­чи­ви, ко­е­то не е опас­но за чо­ве­ка, но е уни­що­жи­тел­но за па­ра­зи­ти­те. Про­ти­во­па­ра­зит­ни са чер­ве­ни­ят лю­тив пи­пер, ко­ра­та от тре­пет­ли­ка, оре­хо­ви­те лис­та, ало­е­то, пе­ли­нът, хря­нът, тик­ве­но­то се­ме (не­о­чис­те­но от об­вив­ка­та, гор­чи­ца­та, ка­не­ла­та, че­съ­нът, лу­кът, ка­рам­фи­лът, ма­щер­ка­та, чер­ни­ят пи­пер, на­рът, мен­та­та, ди­не­ни­те сем­ки, гор­чи­ви­те то­ни­ци и нас­той­ки.
Как­то виж­да­те, хел­мин­ти­те не оби­чат гор­чи­во­то, но са прис­т­рас­т­ни към слад­ко­то. За­то­ва, ако де­те­то ви не ис­ка обик­но­ве­на хра­на, а неп­ре­къс­на­то хлен­чи за слад­ко, по­мис­ле­те да­ли не ста­ва ду­ма за глис­ти, ко­и­то го зас­та­вят да кон­су­ми­ра слад­ко.
Мно­го ефикасно се бо­рят с па­ра­зи­ти­те на­ту­рал­ни­те ете­рич­ни мас­ла - от ли­мон, от чай­но дър­во, от ки­ми­он, мен­та, пе­лин.

Ето още важ­ни съ­ве­ти:

- ек­с­т­ракт от ан­ги­нар - по ед­на су­пе­на лъ­жи­ца след яде­не в про­дъл­же­ние на 3 сед­ми­ци;
- сла­гай­те обил­но под­п­рав­ки на яс­ти­я­та - ма­щер­ка, че­рен пи­пер, ка­рам­фил, ко­пър, маг­да­ноз, мен­та;

- два пъ­ти на ден при­е­май­те ли­мо­не­но мас­ло - по ед­на кап­ка на ед­на ча­е­на лъ­жич­ка мед или мля­ко. При­е­май­те в про­дъл­же­ние на 21 дни.

КАК ДА РАЗПОЗНАЕМ ХЕЛМИНТОЗАТА

Хел­мин­то­за­та е опас­на па­ра­зит­на бо­лест, пре­диз­ви­ка­на от жи­ви ор­га­низ­ми, чуж­ди за чо­ве­ка. Те провокират алер­гич­на ре­ак­ция, осо­бе­но в мо­мен­та, ко­га­то ли­чин­ка­та по­пад­не в ор­га­низ­ма и за­поч­не да цир­ку­ли­ра с кръв­та.
Ос­т­ра­та фа­за на хел­мин­то­за­та мо­же да се про­я­ви с:

- по­ви­ше­на тем­пе­ра­ту­ра, ко­я­то да над­ми­не 38 гра­ду­са;
- въз­па­ле­ние на ко­жа­та;
- въз­па­ле­ние на ста­ви­те;
- уве­ли­че­ние на лим­ф­ни­те въз­ли, на да­ла­ка и чер­ния дроб;
- въз­па­ле­ние на­ бе­ли­те дро­бо­ве;
- бол­ки в ко­ре­ма и пов­ръ­ща­не.

При из­с­лед­ва­не на та­къв па­ци­ент се от­к­ри­ва от­к­ло­не­ние в кръв­ни­те стой­нос­ти. В та­къв мо­мент сред лев­ко­ци­ти­те пре­об­ла­да­ват ео­зи­но­фи­ли­те. То­ва са клет­ки със спе­ци­ал­но пред­наз­на­че­ние за бор­ба с па­ра­зи­ти­те. За­то­ва при нор­мал­но ни­во 5-6 клет­ки, в за­ра­зе­на­та от па­ра­зи­ти кръв мо­же да се от­к­ри­ят от 10 до 70-80 ео­зи­но­фи­ли.


блитц.бг