Сведения за употребата на копъра като лечебно средство датират от годините преди новата ера. Познавали са го и древните гърци и римляни. Култивира се в цяла България и в страните с умерен климат. Използват се връхните части на стъблата и плодовете, които имат характерен мирис и сладникавопарлив вкус.

Копърът съдържа етерично масло, тлъсто масло, захари, белтъчни вещества. Листата съдържат значително количество витамини - С, каротин (провитамин А), В„ В2, Р, фолиева киселина, В3, още пектини, смоли и др.

Българската народна медицина използва копъра като средство за възбуждане на апетита, при заболявания на бъбреците и жлъчния мехур, при газове в стомаха и червата, както и за понижаване I на артериалното налягане.

• Една супена лъжица изсушен прах или три супени лъжици пресни листа от копър се приемат с кисело мляко три пъти на ден 15-20 минути преди хранене.

• Като откашлящо и улесняващо храносмилането средство, при колики у децата и за увеличаване млякото на кърмачките се прилага запарка от плодовете на копъра.

• Една чаена лъжичка ситно счукани плодчета от копър се заливат с една чаена чаша вряща вода. След десет минути запарката се прецежда и се подслажда, ако ще се дава на кърмачета. За възрастни дозата е 2-3 пъти по- голяма и не се подслажда. Външно запарката може да I се използва за гаргара.

• Запарка от плодове от копър се използва и при безсъние, метеоризъм, леки форми на гръдна жаба (исхемична болест на сърцето). Запарката има изразено отводняващо действие. Ето как да се приготви тя, този път само за възрастни: В 400 мл вряща вода се поставят от 3 до 6 чаени лъжички счукано семе от копър. Оставя се да кисне един час. След като се прецеди, от запарката се пие по 60 мл три пъти дневно след хранене. Остатъкът се съхранява в хладилник за следващия ден.

Лечебният ефект се постига бавно, затова курсът на лечение (естествено, препоръчан от фитотерапевт) трябва да продължи 1-2 месеца. Странични действия не са забелязани.

от печата