Лечение на гастрит и камъни в жлъчката с пелин

Горчивият пелин е многогодишно тревисто растение, което се среща най-често из храсталаците и каменистите места по цялата страна. С лечебна цел се използват стръковете на растението, които се берат по време на цъфтежа (юни - август) или листата, които се берат преди цъфтежа. Горчивият пелин се бере в сухо време. Сушенето на пелина трябва да става на сянка. Тъй като надземните части на билката съдържат етерично масло, на което се дължи нейният характерен мирис, то съхраняването на пелина (след като вече е изсушен) трябва да става в закрит стъклен съд, и то не повече от година. След това се губи лечебният ефект на пелина. Лек Хората отдавна приписват удивителни свойства на горчивия пелин. Нашите прадеди са свързвали тази билка с името на Йоан Кръстител и са считали, че ако пред гърдите се носи стрък пелин, това ще ги предпази от болести и от зли духове. В медицината горчивият пелин се използва при много заболявания. Особено добро лечебно действие има приемането на чай от пелин при атрофичен гастрит, при заболявания на жлъчния мехур и на жлъчните пътища, при хроничен панкреатит и др. Става въпрос за заболявания, при които е налице намалено отделяне на храносмилателни сокове в стомашно-чревната система (пелинът стимулира отделянето на храносмилателни сокове и повишава апетита). Много подходяща за употреба е настойката от пелин и при хроничен колит, придружен от повишено образуване на газове в червата. Важно е да се подчертае, че горчивината на пелиновия чай не бива да се маскира с каквито и да било подсладители, тъй като именно благодарение на тази горчивина се дължи стимулиращият ефект на билката върху отделянето на храносмилателни сокове.
Доказано е, че горчивият пелин е богат на вещества с противовъзпалително, противобактериално и противогъбичково действие, което го прави приложим при различни видове инфекции на храносмилателната и дихателната системи. Рецепти Запарката от пелин се използва и при чревна паразитоза, както и за бани при наличие на пърхот. Етеричното масло на пелина, което е близко до това на камфора, стимулира дейността на сърдечно-съдовата и на централната нервна системи. Начин на приложение: 1 супена лъжица наситнени стръкове от билката се заливат с 200 мл кипяща вода. След 30-60 мин. запарката се прецежда и се разделя на 3 равни дози, които се изпиват преди закуска, обяд и вечеря.
В старинните трудове могат да се срещнат бележки за широкото използване на горчивия пелин не само в медицината. Така например хората още от дълбока древност са забелязали, че миризмата на горчивия пелин гони молците, мравките, бълхите и въшките. Ето защо стръкчетата горчив пелин са били слагани между дрехите и между завивките, които са били съхранявани в гардеробите и скриновете. Стръковете пелин са били слагани и в кучешките колиби, за да гонят оттам бълхите. От средните векове до нас е достигнала рецепта за приготовление на вермут, в чиито състав са влизали извлеци от редица билки, в това число и от горчив пелин. Не по-малко известна е пелиновата водка - абсент, особено във Франция, Италия и Швейцария. Било установено обаче, че прекалената консумация на такава водка крие рискове от поява на разтройства в дейността на нервната система, изразяващи се в треперене и спазми на мускулатурата. Причина за това са съдържащи се в пелина вещества, които са много добре разтворими в спирт. Кулинарите препоръчват използването на пелина като подправка при приготовлението на пържени, на мазни и на месни ястия (особено що се касае до по-мазните видове меса - свинско, от гъска, патешко и други). За целта е препоръчително 1-2 минути преди ястието да се свали от огъня, да бъде поръсено със стрити на прах изсушени листа от пелин. Това придава на храната характерен аромат и вкус и подобрява храносмилането. Последното се дължи на факта, че пелинът стимулира отделянето на стомашни и на жлъчни сокове, смилащи храната.


папер.стандарт.ком