Отстраняване на далака

Далакът, за разлика от черния дроб, стомаха, панкреаса, външно е много скромен орган. А дълго време са се отнасяли към него като към второстепенен, случаен, едва ли не като излишен за човека.
Ескулапите през древността са наричали далака “втори черен дроб”, отделящ черна жлъчка, и са смятали, че тя потиска настроението и води до раздразнение.
Далакът е важен орган, който регулира функциите на кръвта, по-специално съсирването й, разрушаването на червените кръвни клетки, а също така е филтър за бактериите. Ето защо с болестите на далака най-често се занимават хематолозите. Ако преди няколко десетилетия този орган в най-различни ситуации, например при нараняване или заболяване, е бил отстраняван без колебание сега се използва всяка възможност, за да се спаси

На “незначителния” орган се отдава голяма роля, тъй като е добре известно, че той изпълнява функции, свързани с имунитета и защитните свойства на организма. Почти 50 на сто от хората, чийто далак е бил премахнат в детството, имунитетът рязко се понижава и се проявява висока склонност към пневмонии, тежки възпалителни и гнойни процеси, които протичат бурно и често с развитието на сепсиси - заразяване на кръвта, тъй като се променят защитните функции на организма.

А сега на въпроса ви - ако далакът е отстранен напълно, важно е пациентът да се предпазва от преохлаждане, простуди, възпалителни заболявания, тъй като

отсъствието на далака драстично намалява имунитета

Налага се приемането на лекарства, включително от арсенала на нетрадиционната медицина, които укрепват имунната защита на организма, в храната трябва да се включат повече зеленчуци, плодове, да се правят физически упражнения, закаляване - с една дума: да се води здравословен начин на живот. Периодично трябва да се правят изследвания на основните показатели на кръвта.

Големият проблем е в това, че отсъстват специфични симптоми, в това число и болкови, при заболяванията на далака. Те до голяма степен са сходни с острите заболявания на коремните органи, а при хроничните заболявания симптомите са винаги оскъдни. Пациентите често подценяват значението на малките прояви. Ето защо, когато се появят някои болезнени прояви и острият дискомфорт продължава повече от 3-7 дни,

задължително трябва да отидете на лекар

Уви, като правило, лекарите понякога назначават лечение, основано единствено на оплакванията от страна на пациента. И когато най-накрая се направят нужните изследвания, се оказва, че вече е твърде късно. Разбира се, този проблем се отнася главно до злокачествените тумори.

Ето защо, ние напомняме днешната позиция на медицината: лечение може да се прилага само след установена диагноза, но не само с ръцете и очите на лекарите, а с помощта на съответните изследвания, ултразвук и др. Всички ние трябва да приемем това като догма, като инстинкт за самосъхранение.

Своевременното откриване на заболяванията на далака се усложнява от факта, че в тези случаи пациентът

почти не чувства болка

Тя възниква само при прекомерното увеличаване на органа вследствие растежа на тумора или на кистата, а в ранните стадии на заболяването това не се случва. Ето защо пациентът дълго време може и да не знае за заболяването си.

Впрочем това се отнася до почти всички хронични заболявания на коремните органи: половината от тях се откриват случайно. Почти всеки втори пациент, при който не е имало остри прояви при развитието на заболяването, идва за операция след случайно открито заболяване. Много често то се открива само по време на изследване с ултразвук, което днес е много популярно и достъпно.

Кога се налага операция

През последните десетилетия много научни изследвания и разработки са насочени към максималното съхраняване на далака в случаите, когато трябва да се оперира.

Заболяванията на далака, за щастие, се срещат сравнително рядко, но проблемът е в това, че той се променя и като че ли се пренастройва при заболявания на кръвта, на черния дроб и на кръвоносните съдове, които хранят вътрешните органи, тъй като функциите му са свързани с произвеждането на кръвта. Така например при заболяване на черния дроб се променя циркулацията на кръвта, често е нарушен оттокът на кръв от вътрешните органи, в резултат на което далакът може да увеличи размерите си.

Това може да бъде индикатор за нарушение на функциите на черния дроб

Далакът може да боледува и от “свои” болести, най-често кисти, в основата на които са нарушения, някои дефекти в развитието на организма или претърпени травми. Те могат да се появят на 20, 30 и 40 години, но по-често се откриват от педиатрите. Това са безопасни, непаразитни кисти, но ако размерите им са големи, те могат да унищожат тъканта на далака, могат да се разкъсат, да загноят, да окажат натиск върху съседните органи, причинявайки на болния физически дискомфорт. По-рядко срещани, но винаги застрашаващи живота, са паразитните кисти, които задължително се отстраняват оперативно. Също толкова

рядко се срещат и тумори на далака - както доброкачествени, така и злокачествени

При малките непаразитни кисти, с размери 5-6 см, обикновено не се налага операция. Ако размерът на кистата е по-голям и е усложнена от гноен процес или причинява проблеми на пациента, модерната съвременна техника позволява да се надупчи и изпразни. Под влияние на някои лекарства стените на кистата се слепват и тя изчезва. В някои случаи, за да се премахнат кисти на далака, се използва и известната в наши дни видео лапароскопска техника, чрез която в коремната стена през три отвора с диаметър 5 мм се изрязва стената на кистите. Такива методи са минимално травматични.

Злокачественият тумор се отстранява заедно с далака. Това се налага и когато туморът е засегнал панкреаса или стомаха, тъй като далакът се намира в общ съдов басейн с тях. Тук няма възможност за избор, тъй като става въпрос за спасяване живота на пациента.

При инцидент, удар в областта на стомаха

или долната част на гръдния кош, най-напред страдат черният дроб и далакът, а след това всички останали органи. Веществото, от което е съставен далакът прилича на синтетична гъба, покрита с тънък слой от тъкан - капсула. Понякога при хирургична операция на съседен орган е достатъчно и съвсем леко докосване до тази капсула, за да се повреди. В тези случаи е почти невъзможно да се спре кръвотечението. Трябва да се премахне далакът изцяло или частично. В такива случаи той се нарязва на малки парчета и се поставя под корема, в различни части на стомаха. И тъканта на далака продължава да живее.


При това тези малки фрагменти на далака - 2x2 мм - до голяма степен запазват функциите му в организма. Когато достигнат 1 cм в диаметър, тогава почти изцяло заместват далака. Този метод се нарича автотрансплантация на далака.

Кога се налага далакът да се отстрани?

Ще изброим най-честите случаи.

Ако в резултат на травма възникне нараняване или спукване на далака и силен кръвоизлив. Това е опасно за живота, а меката тъкан на органа не може да бъде зашита, както при други органи.

При наследствени или придобити заболявания, съпроводени с понижено количество тромбоцити - става дума за автоимунните заболявания. В този случай има опасност от подкожни кръвоизливи, които образуват многобройни синини при най-малка травма и дори без травма. Когато консервативното лечение не помогне, се прибягва до отстраняване на органа. Тогава се дава възможност на тромбоцитите да живеят по-дълго и подкожните кръвоизливи ще намалеят до минимум.

Далакът се отстранява и при абсцес, но това се среща много рядко.

Понякога в този орган се задържат туморни клетки, които се разнасят с потока кръв. Ако туморът е засегнал съседен орган, бъбрека например, далакът се премахва с профилактична цел. Случва се точно в него да се образуват метастази и тогава вече премахването му е задължително.

ВНИМАНИЕ!
След премахване на далака до известна степен се понижава съпротивляемостта на организма към инфекции. Особено към пневмококовите. Затова сега вече преди такава операция пациентите се ваксинират против пневмококова инфек

блиц.бг